Решение № 226 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

В.ИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100511333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №9953 от 27.05.2024г., постановено по гр.дело №42989/2022г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в ответникът В. С. М. с ЕГН********** да заплати на ищеца „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК831609046, на основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. ЗЗД сумата от 278,07 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01,05.2019 г. - 30.04,2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 09.08.2022г. до окончателното плащане, сумата от 36,48 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева - главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-09.08.2022г. до окончателното плащане, 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени разноски в размер на 525,00лева. Със същото решение е осъден и ответникът И. С. С. с ЕГН********** да заплати на„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 278,07 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01,05.2019 г. - 30.04,2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 09.08.2022г. до окончателното плащане, сумата от 36,48 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., цена за услуга за дялово разпределение в размер на 29,19 лева главница за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на 1 депозиране на исковата молба-09.08.2022г. до окончателното плащане, 5,54 лева - мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 28.06.2022г, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени разноски в размер на 125 лева. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете срещу него, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника В. С. М. чрез особения му представител. Жалбоподателят поддържа, че не е установено абонатния номер да съответства на посочения от ищеца имот, поради което и качеството на ответника на потребител на топлинна енергия. Съдът кредитирал частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, които не се ползвали с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях обстоятелства и в тази връзка представеното писмено доказателство „Списък за броя на живущите по апартаменти в бл. 87 в ж.к. „Дружба“ не удостоверява право на собственост или друго ограничено вещно право на ищеца върху топлоснабдения имот. Ответникът имал постоянен адрес във Федерална Република Германия и нямал такъв на територията на Р. България, не бил и регистриран на адреса на процесния недвижим имот. Твърди, че претенцията на ищеца не е установена и по отношение на размера.

Представените фактури били до И. С. С., но не и до В. М.. Ответникът имал качеството на потребител и съдът следвало да следи служебно за неравноправни клаузи в представения от ищеца договор. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в обжалваната част, следва да се добави и следното:

Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към 2 топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е съсобственик на имота през процесния период, при равни квоти с другия ответник, което обстоятелство се установява от представените по делото писмени доказателства. Следователно ответниците се явяват потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

В проведеното на 16.05.2024г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва претендираната от ищеца доставка на топлинна енергия в процесния имот и съдът е приел това обстоятелство за безспорно и не е допуснал изслушването на СТЕ и ССЕ.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ. Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ, топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение" съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140, ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са дължими на ищеца.

Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от приложимите в случая Общи условия от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла 3 на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата клауза от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.

Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно по отношение на процесните суми, тъй като към момента на подаване на исковата молба на 09.08.2022г. такава не е изтекла.

Ето защо първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване в обжалваната от ответника част.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева / 25,56459 евро съгласно чл.12, ал.1 от ЗВЕРБ, вр.чл.4 от Регламент (ЕО) №1103/97/, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9953 от 27.05.2024г., постановено

№42989/2022г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в в обжалваната му част. по гр.дело

ОСЪЖДА В. С. М. с ЕГН********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с 4

ЕИК:831609046, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева, равняващи се на 25,56459 евро съгласно чл.12, ал.1 от ЗВЕРБ, вр.чл.4 от Регламент (ЕО) №1103/97 - юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция..

Решението е постановено при участие на „Техем Сървисис“ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5