Решение № 1277 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110101540 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал.

1 ЗПК.

Ищецът „Ю. Б.“ АД твърди, че на 03.04.2020 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ******* с ответниците Ж. Ж. Б. и В. Д. Б., по силата на който на последните е предоставена сумата от 22 500 лева. Излага, че договорът е сключен за срок от 96 месеца, като крайният му падеж е на 03.04.2028 г. Сочи, че от 03.08.2022 г. кредитополучателите преустановили плащанията за главница, а от 03.09.2022 г. - и тези за лихва, поради което е налице основание за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията на банката. С исковата молба е направено изрично изявление в този смисъл.

Отправя искане до съда за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „Ю. Б.“ АД следните суми:

1) сумата от 9765.88 евро, представляваща равностойността на 19 100.40 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ******* от 03.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 2243.67 евро, представляваща равностойността на 4388.23 лева - възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г.;

3) сумата от 1201.66 евро, представляваща равностойността на 2350.25 лева - обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 1

03.09.2022 г. до 21.01.2025 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмени отговори.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит № ******* от 03.04.2020 г., сключен между „Ю. Б.“ АД, от една страна, и Ж. Ж.

Б. и В. Д. Б., от друга /л. 9-14/. От неговото съдържание се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответниците кредит в размер на 22 500 лева по банкова сметка на Ж. Б.. В чл. 14 от договора като основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е предвидено непогасяването в срок на една или повече погасителни вноски.

На л. 17-20 от делото са приложени писмени доказателства относно предприети от ищеца действия за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на Ж. Б. чрез ЧСИ. От тях се установява, че последната е търсена на регистрираните си постоянен и настоящ адрес, на които са залепени уведомления. Липсват данни за направен опит за връчване на книжата чрез работодател, респ. за извършена справка, от която да се установява, че към момента на връчването Б. не е имала действащ трудов договор.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано, усвоената главница по договора за кредит възлиза на 22 622.00 лева. Вещото лице е установило, че по кредита са извършени плащания, с които е погасена част от главницата в размер на 3521.60 лева, като неплатеният остатък възлиза на 19 100.40 лева. Изчислило е, че за исковия период от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г. дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит е в размер на 4165.30 лева, а мораторната лихва за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г. е в размер на 2333.38 лева. Вещото лице С. сочи, че към датата на подаване на исковата молба са налице непогасени задължения по кредита, от които това с най-ранен падеж е от 03.08.2022 г.

Излага, че в периода от 21.01.2025 г. до 27.11.2025 г. не са извършвани плащания по договора.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно сключен Договор за потребителски кредит между „Ю. Б.“ АД и ответниците, по който е усвоена сума в размер на 22 500 лева; 2) осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на кредитополучателите за това.

2

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на облигационна връзка между страните по договор за потребителски кредит. Безспорно от заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява и реалното предоставяне на заемната сума. Следователно за кредитополучателите е възникнало задължението да върнат предоставената в заем сума в уговорения срок.

Заключението на вещото лице потвърждава изложеното в исковата молба, че от 03.08.2022 г. кредитополучателите са преустановили плащанията за главница, а от 03.09.2022 г. - и тези за лихва. Предвид изложеното, категорично се установява наличието на предпоставките, обуславящи възникване на потестативното право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем по чл. 14 от договора към датата на връчване на исковата молба, с която е отправено изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК последното следва да бъде отчетено от съда.

Поради така изложените съображения и доколкото размерът на претендираната главница се потвърждава от заключението по съдебносчетоводната експертиза, така предявеният иск следва да бъде уважен.

Исковете за присъждане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат уважени частично – до установения от вещото лице размер на същите за претендираните от ищеца периоди – съответно 2129.68 евро, равняващи се на 4165.30 лева за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г.

/за възнаградителната лихва/ и 1193.04 евро, равняващи се на 2333.38 лева за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г. /за мораторната лихва/. За разликата над тези суми до претендираните с исковата молба размери двата иска следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. Същите включват заплатената държавна такса в общ размер от 528.45 евро, депозит за съдебносчетоводна експертиза в размер на 153.39 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1667.09 евро.

Предвид изложеното общият размер на разноските, който следва да бъде възложен в тежест на ответниците възлиза на 2327.13 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ж. Ж. Б., ЕГН **********, от гр. *******, и В. Д. Б. , ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, следните суми: СУМАТА ОТ 9765.88 евро /девет хиляди седемстотин шестдесет и пет евро и осемдесет и осем евроцента/, представляваща равностойността на 3

19 100.40 лева /деветнадесет хиляди и сто лева и четиридесет стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит № ******* от 03.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 06.02.2025 г. до окончателно изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 2129.68 евро /две хиляди сто двадесет и девет евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща равностойността на 4165.30 лева /четири хиляди сто шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/- възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г.; СУМАТА ОТ 1193.04 евро /хиляда сто деветдесет и три евро и четири евроцента/, представляваща равностойността на 2333.38 лева /две хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 03.09.2022 г. до 21.01.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за разликата над сумата от 2129.68 евро /две хиляди сто двадесет и девет евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща равностойността на 4165.30 лева /четири хиляди сто шестдесет и пет лева и тридесет стотинки/, до пълния предявен размер на вземането от 2243.67 евро /две хиляди двеста четиридесет и три евро и шестдесет и седем евроцента/, представляващи равностойността на 4388.23 лева /четири хиляди триста осемдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, както и предявения иск за обезщетение за забава за разликата над сумата от 1193.04 евро /хиляда сто деветдесет и три евро и четири евроцента/ , представляваща равностойността на 2333.38 лева /две хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ до пълния предявен размер на вземането от 1201.66 евро /хиляда двеста и едно евро и шестдесет и шест евроцента/, представляващи равностойността на 2350.25 лева /две хиляди триста и петдесет лева и двадесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА Ж. Ж. Б., ЕГН **********, от гр. *******, и В. Д. Б. , ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, СУМАТА ОТ 2327.13 евро /две хиляди триста двадесет и седем евро и тринадесет евроцента/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответниците Ж. Ж. Б., ЕГН **********, и В. Д. Б., ЕГН **********, че могат да преведат сумите, присъдени в полза на ищеца „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, по банкова сметка с IBAN BG**************.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4