Определение № 49 от 26.04.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. гр. София , 26.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги В. Ушев

Стоян Л. Тонев

Николай Д. Димитров като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20211010600179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.

Делото е образувано по жалба на адвокат М. Д., защитник на подсъдимия Н.С. по НОХД 3066/2019 г. на СНС, 10 състав против протоколно определение от 24.03.2021г., с което в производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия С. и неговия защитник за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека.

С жалбата се иска отмяна на определението, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение, като се излагат аргументи, че изтеклият срок на задържане, който в случая е повече от три години, се явява неразумен.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по внесен Обвинителен акт против четири лица, сред които и подсъдимият Н.С., с повдигнато конкретно за него обвинение за престъпления: по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал 2 НК;

1 по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл.26, ал.1 НК; за две престъпления по чл.346, ал.2, вр.ал.1 НК; по чл.339, ал.1 НК и по чл.348 б „а“ НК. Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.

Безспорно, според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното ни законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Както правилно е отбелязал и СНС, това обосновано предположение няма нищо общо с извода на съда за виновността на лицето, като за него в пълна степен продължава да важи презумпцията за невиновност.

Според въззивния състав, е правилен изводът на СНС, че и към настоящия момент това обосновано предположение не е разколебано и може да се направи извод за вероятна съпричастност на подсъдимия към всяко едно от престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Въззивният съд намира за верен и извода на първоинстанционния, че по делото липсват данни, от които може да бъде формиран извод за опасност от укриване на подсъдимия.

Този състав, се съгласява и със заключението на първоинстанционния, че е налице реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимия, въпреки чистото му съдебно минало. В тази връзка, следва да се изтъкне вероятният начин на осъществяване на изпълнителните деяния на престъплението по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл.26, ал.1 НК, чрез използване на грубо насилие върху различни лица за отнемане от тях на вещи на значителна стойност. На подсъдимия е повдигнато обвинение за участие в четири такива деяния, които формират състава само на едно от престъпленията, за които е наказателно преследван.

Останалите пет инкриминирани деяния засягат различни обществени отношения. Поради това рискът от извършване на престъпление се явява реален. Вероятният механизъм на извършване на престъпленията е показателен и за степента на обществена опасност на подсъдимия С..

В принципен план съдът споделя изложеното от адвокат Д., че всеки 2 има право да бъде третиран като равноправен човек с всички признати човешки права. И именно, за да се гарантира това висше право на всички граждани в обществото ни, следва да бъдат изолирани тези, за които са налице разумни подозрения, че посягат върху личностите и собствеността на останалите.

Действително, задържането на подсъдимия е продължило повече от три години. Той е задържан през месец март 2018г. Този период от време несъмнено е продължителен и представлява новонастъпило обстоятелство. Но на фона на гореизложеното, срокът на задържане в конкретния случай не може да бъде определен като неразумен. Това е така и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фазата, в която се намира то. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че престъплението по чл.199, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл.26, ал.1 НК е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 15 до 20 г., „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Т. е. минималното предвидено в закона наказание за това престъпление, се явява в пъти по – високо от периода задържането на подсъдимия до момента. Този критерий е използван и от законодателя, за да разгреничи максималната продължителност на задържането, макар и в досъдебното производство, в зависимост от предвиданата по - висока наказауемост на определени престъпления.

Поради изложените съображения СНС законосъобразно е счел, че искането на подсъдимия следва да бъде оставено без уважение. АСНС към настоящия момент е на мнение, че при изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по – лека, съществува реален риск от извършване на престъпление.

Предвид горното, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2021г., с което в 3 производство по чл.270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия Н.С. и неговия защитник за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека по НОХД 3066/2019 г. на СНС, 10 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4