Решение № 13 от 16.01.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Габрово, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500671 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба на особения представител на ответника в първоинстанционното производство Д. П. А., чрез адвокат К., с която се атакува Решение рег. № 83 от 18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 141/2023 г. по описа на Дряновски районен съд.

С обжалваното решение Дряновски районен съд е признал за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, че Д. П. А., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *****, дължи на “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, представлявано от М. И. и К. В., с пълномощник юрисконсулт Г. В., сумата от 1 486,26 EUR (хиляда четиристотин осемдесет и шест евро и двадесет и шест евроцента) – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 03.11.2017 г. в гр. Арнсберг, Нехайм, Федерална Република Германия, ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 452,89 EUR (четиристотин петдесет и две евро и осемдесет и девет евроцента) – мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми е издадена заповед № 7/07.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28/2023 г. по описа на ДРС. Осъдил е Д. П. да заплати на “Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907 сумата от 1 567,31 лв. (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и тридесет и една стотинки) - направени от ищеца разноски в исковото производство и сумата от 175,86 лв. (сто седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) - направени разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, за неправилност на обжалваното решение, 1 постановено в противоречие със събраните в хода на делото доказателства и материалния закон. Твърди, че ищцовото дружество не представя доказателства за наличието на главната материалноправна предпоставка за предявяването на иска – хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Счита, че районният съд погрешно се е позовал на разпоредбите на българския ЗДвП, като произшествието е станало на територията на Германия и следователно е приложим германския закон, а не българския. Сочи, че не е прието за доказано заплащането на исковата сума от ищеца на дружество „Интер Юръп“ АГ- Германия и доказателствата по делото не водят до този извод. Сочи, че в решението не е обсъдено направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция на основание чл. 378, ал. 6 от КЗ.

Моли да се отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и да се реши спора по същество, като се остави без уважение предявения иск. Претендират разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната страна по въззивната жалба е постъпил писмен отговор, с който оспорват подадената въззивна жалба и считат същата за необоснована. Считат, че твърденията и аргументите, развити във въззивната жалба за недоказани, съобразно събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения по направените във въззивната жалба възражения. Моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

В открито съдебно заседание се явява особения представил, който поддържа подадената въззивна жалба. Ответното „ЗАД Армеец” АД не се представлява от представител по закон или пълномощие. След провеждане на съдебното заседание е депозирана молба.

Габровски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция намира, че решението е правилно.

Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 339 от 07.02.2023 г. /пощ.кл. 06.02.2023 г./, депозирано от „ЗАД Армеец” АД- София е образувано ч.гр.д. № 28/2023 г. по описа на Дряновски районен съд. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 7/07.02.2023 г., като съда е разпоредил длъжникът 2 Д. П. А. за заплати на кредитора „ЗАД Армеец” АД сумата 1486,26 евро, представляваща главница- регресно вземане по чл. 410 от ГПК във вр. чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ, ведно със законната лихва за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., както и сумата 175,86 лв. – разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителя се основава на регресното си вземане за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ. Заповедта за изпълнение е връчена на основани чл.

47, ал. 5 от ГПК, което обусловило и подаването на установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ.

От застрахователна полица № BG/11/116003009743 се установява, че между застрахователното дружество „ЗАД Армеец” АД и Д. П. А. -собственика на лек автомобил с ДК № **** е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност от 20.12.2016 г. до 19.12.2017 г.

С присъда от 14.03.2018 г., издадена от Районен съд – Арнсберг, Германия, Д. П. А. е осъдена за неразрешено отдалечаване от мястото на произшествието, за това, че на 03.11.2017 г. като е шофирала лек автомобил Пежо и в следствие на невнимание е причинила пътнотранспортно произшествие, като се е ударила в паркиран там Голф и е причинила щети на чужд обект за около 1 000,00 евро. След това е слязла от колата си, огледала е Голфа и нанесените щети, след което се е върнала в колата и потеглила от мястото на инцидента, без преди да улесни, установяване на необходимите заключения.

В „ЗАД Армеец” АД е изготвен доклад по щета № 1000181000101509 от 17.07.2018 г., като щетата съдържа: уведомление за щета, полицейски протокол и свидетелски показания.

Съгласно описанието на случая, застрахованата Д. П. А. е ударила паркирана кола на ТС.

Свидетел е видял инцидента. Водачката е глобена с 30 евро. Претенцията е за изплащане на материално обезщетение в размер на 1257,76 евро, включващо 1063,26 евро разходи за ремонт на МПС, 169,50 разходи за адвокатски хонорар и 25 евро общи разходи.

Плащането е извършено към „Интер Юръп Германия“ в размер на 1 486,26 евро. На доклада е сложен печат “Изплатено 20.09.2018 г.“ Като доказателство за плащането е приложен списък на л.39 от първоинстанционното дело, в който фигурира номера на щетата и заплатената сума.

До Д. П. А. са били изпратени регресна покана от 26.10.2018 г., от 23.02.2019 г., напомнителна регресна покана от 29.05.2019 г. и писмо от 20.04.2018 г., с които застрахователното дружество е поканило Д. А. да заплати му сумата от 1486,26 евро.

По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че ремонта и подмяната на увредените детайли е възникнала в следствие на уврежданията в зоната на задна лява ъглова част на автомобил Фолксваген. Това увреждане, съгласно данните по делото е възникнало при удар от задна лява ъглова странична част и джанта на задна лява гума на автомобил Пежо, при движението на последния на заден ход.

С оглед на това нанесените имуществени щети на автомобил Фолксваген са в пряка причинно следствена връзка с установения механизъм на протеклото на 03.11.2017 г. на ул.

„Залцвег“ в гр. Арнсберг-Нехайм 59755 срещу дом номер 6, произшествие. При ремонта на увредения автомобил са вложени като нови следните части и детайли: рефлектор задна броня; комплект свързващи части монтаж на броня; облицовка задна броня; двукомпонентно лепило; апликатор; четири броя държащи за сензорите за заден ход; държач за паркинг асистент. Общият размер на разходите за части и труд е в размер на 1 265,28 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и доказан.

Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ.

С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по „Гражданска 3 отговорност“ встъпва в правата на увредения срещу виновния водач, като съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Делинквентът не е изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП, когато другия участник не се е намирал на него. В същото време, съдът приема, че действията му са били умишлени, тъй като е напуснал мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол. Лицето доброволно не е съобщило и не се е явило в полицията, за да съобщи за ПТП-то. Тези му действия се установяват постановената присъда на Районен съд – Арнсберг, Германия.

Безспорно по делото е установено, че Д. П. А. е имала сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД Армеец” АД и е издадена международна карта за автомобилна застраховка сертификат „Зелена карта“ № АЕ910407 за управлявания от нея автомобил на 03.11.2017 г. Териториалното покритие включва и държавите извън Европейския съюз, членки на международното споразумение „Зелена карта“. В случая застрахователното обезщетение е определено и заплатено по заведена щета в „ЗАД Армеец” АД на 20.09.2018 г. на „Интер Юръп Германия“, за което са представени доказателства.

За размера на вредите, при регресни искове на застраховател за вреди, реализирани и подлежащи на репариране на територията на друга държава членка на ЕС е приложима разпоредбата на чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 864/2007. В този смисъл е Решение № 50121 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 256/2021 г., I т. о., ТК и Определение № 627 от 04.10.2024 г. на ВнАС по в.т.д. № 442/2024 г.

По делото е установено, че „ЗАД Армеец” АД е заплатило дължимите суми към „Интер Юръп Германия“. Българското застрахователно дружество не е контактувало пряко с увреденото лице, което произтича от правилата на организация на взаимодействие на националните бюра на застрахователите – членове на системата „Зелена карта“, а с местното дружество репарирало щетите. Ето защо направеното възражение във въззивната жалба за неприложимост на българското законодателство се явява неоснователно.