Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 10.11.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 1139/2024
Вид
Решение № 268
Подписан
10.11.2025
Състав
Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Козлодуй, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20241440101139 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А., ЕГН: **********, живущ в ......., чрез своя процесуален представител адв. Г. Ч. - САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9,0888 418 459 срещу „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к.

„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от Борислав Иванов Николчев е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД с цена на иска:492,99 лева.

С исковата молба се иска на основание чл.23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, an. 1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, живущ в ..., ул.

„Милин Камък“ № 11, сумата в размер на 492.99 /четиристотин деветдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредити, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.Моли съда да осъди ответната страна, да заплати направените в настоящото производство разноски.

От ответника е постъпила и искова молба по насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК, с която е предявен осъдителен иск, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди да осъди А. С. А., ЕГН: **********, живущ в ....... да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810сумата от 49.94 лева.

С първоначалната исковата молба се твърди че: На 21.11.2019 г. А. С. А. сключил договор за потребителски кредит № 273563 с „Изи Финанс“ ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 700.00 лева.В процесния договор било посочено, че 1 потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер на над 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“ и да подпишат договор за поръчителство.В процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка, която се заплаща от него, заедно е погасителната вноска.На ищеца е начислена неустойка, тъй като същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

С ИМ се твърди, че А. С. А. е погасил сумата по сключения договор в общ размер на 998.59 лева, както следва - 140.32 лева на 08.01.2020 г.; 139.04 лева на 14.02.2020 г.и 719.23 лева на 07.04.2020 г.На 15.05.2020 г. ищеца сключил нов договор за потребителски кредит № 297514 с „Изи Финанс“ ЕООД. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева.В процесния договор е посочено, че потребителят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер на над 1000 лева, да работят по трудов договор без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“ и да подпишат договор за поръчителство.В процесния договор било уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка, която се заплаща от него, заедно с погасителната вноска.Поради непредставяне в срок на надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор му е начислена неустойка.Ищеца е погасил сумата по сключения договор в общ размер на 694.40 лева, заплатени на следните вноски:109.00 лева на 07.07.2020 г.; 105.69 лева на 16.07.2020 г. и 479.71 лева на 26.08.2020 г.

С исковата молба считат, че процесиите договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените 2 императивни правила, както и нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.Твърди се, че настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.Счита се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „Изи Финанс“ ЕООД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на съответния договор, както и за условията, при които последният може да се откаже от конкретното правоотношение.Всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.Смята се, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на всеки отделен договор да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по съответния договор, както и , че договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. На следващо място смятам, че в договорите за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Навеждат се доводи, че в процесиите договори е посочено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на всеки отделен договор, да предостави на кредитора банкова гаранция или две физически лица - поръчители. В процесиите договори е уговорено, че при неизпълнение на задължението потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на приблизително размера на отпуснатия кредит.Смята се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчители, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо считам, че е налице пълна нищожност на процесиите договори по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че поставените изисквания към поръчителя се явяват обективно невъзможни за постигане, а още по-малко в изключително кратките срокове, които са уредени за това - срок от три дни от датата на сключване на всеки отделен договор.Намират, че на поставените изисквания за физически лица - поръчители, с оглед обществената и икономическа обстановка в Република България както към момента на сключване на конкретен договор, така и към настоящия момент, отговарят изключително 3 нисък процент от населението. Нещо повече Кредитодателят изисква не едно, а цели две физически лица, които да отговарят на тези изисквания. От друга страна, дори да бъдат намерени две такива физически лица, за снабдяването с нужните документи за установяване на всички посочените изисквания, е необходим в пъти по-дълъг срок от посочения.Другата предоставена възможност на Кредитополучателя - банкова гаранция с посочените изисквания, е обективно невъзможно да бъде предоставена изобщо, а още по- малко в предвидения срок (3 дни). Твърди се, че издаването на подобна гаранция се извършва от търговските банки в страната, които от една страна изискват множество документи, а от друга страна за одобряването и се изисква предварително заплащане на възнаграждение, равняващо се на сумата, която Кредитополучателят би получил при отпускането на кредита.

В тази връзка при условие, че Кредитополучателят избере тази опция, то той ще следва да използва всичките средства, които са му предоставени от Заемодателя по договора за заем, за заплащането на възнаграждение към търговската банка, така формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесиите договори за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.С исковата молба се твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.В този смисъл намират, че клаузите, с които в процесиите договори за паричен заем е уговорено, че се дължи неустойка в размер на приблизително размера на отпуснатия кредит, при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок от три дни от датата на сключване на конкретен договор, на обезпечение чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.Считат, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на всеки отделен договор, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.Отделно от горното считат, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна 4 функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Считат, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Считат, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП и е в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи Финанс“ ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в размер приблизително колкото размера на отпуснатия кредит, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше многократно да надвишава предвидения от закона максимум /а не както е посочен във всеки отделен договор/.С оглед на което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на процесиите договори като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.