Решение № 1315 от 05.07.2024, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 203/2024
- Вид
- Решение № 1315
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 02.08.2024
- Състав
- Слав Бакалов
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 2, ал. 2, т. 12 · Закон за кредитните институции
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 16 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 17 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 39 ал.1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 4 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл.26 ал.1 изр.второ · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1315
Сливен, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВ БАКАЛОВ административно дело № 20247220700203 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Д. П. Д. с постоянен адрес [населено място] срещу отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София да заличи лични данни на оспорващия в Централния кредитен регистър, обективиран в отговор изх. № 00517/19.03.2024 г. В жалбата се твърди, че жалбоподателя поискал от ответника по оспорването информация за изискуемо и неплатено задължение, произтичащо от Договор за кредитна карта с „Юробанк България“АД. Кредитор по този договор се явявал в резултат на цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Заявява, че задължението по този кредит било погасено по давност и „ЕОС Матрикс“ ЕООД нямал основание да подава информация в Централния кредитен регистър. Бил подал искане за заличаване на тази информация, съгласно решение на Върховния административен съд № 12441 от 13.12.2023 година по административно дело № 8782/2023 год. Моли съда да постанови решение, с което обяви отказа на „ЕОС Матрикс“ЕООД за незаконосъобразен и да го задължи да подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър, като спре да подава личните данни на оспорващия в Централния кредитен регистър.
По делото е постъпила молба от пълномощника на оспорващия, в която заявява, че поддържа жалбата в цялост. Представя допълнителен отговор към искането на оспорващия за заличаване на данните му в Централния кредитен регистър. Моли съда да уважи подадената жалба.
По делото е постъпило и становище от ответника по оспорването, в което счита подадената жалба за недопустима, алтернативно неоснователна и недоказана. Заявява, че във връзка с искането бил изпратен изричен отговор от 08.04.2024 г., който представлявал реалния предмет на обжалване по делото.
В съдебно заседание ответника се представлява от М. М., служител с ю. образование и ю., която оспорва жалбата. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като се обжалвала търговската кореспонденция между двете страни, а не отговора на длъжностното лице, който бил изричен и е във връзка с чл. 17 от Общия регламент за защита на личните данни. „ЕОС Матрикс“ имал две задължения, едното в качеството му на финансова институция прегрупирано от БНБ, второто му задължение било по Регламента за защита на личните данни. При първото си задължение били длъжни да дават информация, във връзка с кредитната задлъжнялост на техни длъжници, чийто договори били закупили с цесия. В този смисъл бил изпратен отговора на техния юрисконсулт, като в него въобще не се говорило за лични данни. Вторият отговор, който бил получен в рамките на законоустановения от Регламента срок, а именно едномесечен бил от името на длъжностното лице, което единствено имало право да дава становище, във връзка допустимостта, или не, на заличаване на лични данни, което било дало изричен отговор, че в момента дали задължение е погасено по давност, или не е, било спорно между страните. Нямало как само въз основа на едностранно волеизявление от страна на длъжника да заличат личните данни, при условие, че има спор. С цитираното от длъжника решение на ВАС било безспорно установено, че между тях и лицето, което било цитирано в това решение няма спор във връзка с погасяването на давността. В този казус не било така, поради което считат за абсолютно недопустимо само с едностранно волеизявление да бъдат заличавани лични данни, с което щели да бъдат ощетени в качеството си на пълноправен субект на гражданското право. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е било образувано по подадено от Д. П. Д., чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: *********. със съдебен адрес: ***, [улица], ***, действащо чрез у. адв. М. В. М., искане с вх.№ ВЖ 00145/08.03.2024г„ до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, в което е поискана информация относно това дали заявителя има задължения към дружеството, на какво основание са тези задължения и какъв е размерът на задълженията ако има такива, както и информация дали има образувани граждански или изпълнителни дела във връзка с тези вземания. Заявено е, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията по кредити се погасявали именно с изтичане на общия 5-годишен давностен срок. В случай, че гореописаните задължения са погасени по давност, е поискано последните да бъдат заличени от централен кредитен регистър към БНБ. защото Д. П. Д. отказва да ги заплати. Поискано е задължението му да бъде заличено от Централния кредитен регистър към БНБ, в съответствие с постановеното в Решение № 12441 от 13.12.2023 г. по административно дело № 8782/2023 г., образувано по описа на Върховния административен съд.
В отговор на това искане е изпратен отговор изх.№ 00517 от 19.03. 2024 г. от юрисконсулт на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което оспорващият е уведомен, че има изискуемо и неизплатено задължения към „ЕОС Матрикс" ЕООД произтичащо от Договор за кредитна карта Visa от 29.03.2010 г„ сключен с "Юробанк България” АД и сключен договор за цесия между "Юробанк България” АД (цедент) и „ЕОС Матрикс' ЕООД (цесионер). Заявено е, че направеното възражение за погасяване на вземането по давност, намират за неоснователно. Посочено е, че за „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички негови клиенти до окончателното погасяване на задълженията им, в която връзка се предоставя информация и за задължението на заявителя.
В Становище с изх. № 00723 от 08.04.2024 г. от Д. Б. - Д. л. по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс” ЕООД, независимо от изпратения отговор с изх. № 00517/19.03.2024 г. от юридическия отдел на „ЕОС Матрикс” ЕООД, е предоставено отделно становище във връзка с писмо на оспорващия заведено под вх. № ВЖ 00145/08.03.2024 г. в деловодната система и в Регистъра за упражняване на права по ОРЗД. В това становище са потвърдени констатациите, че за цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, възниква правно основание за обработване на личните данни на длъжника на основание чл 6, пар.1, б. ,,б)" от ОРЗД с цел изпълнение на договор, въз основа на който е възникнало прехвърленото вземане. Посочено е че притежава легитимен интерес на администратора по смисъла на чл.6, пар.1, б.”е)” от ОРЗД, изразяващ се в управление и събиране на придобитото от Дружеството неизплатено задължение на оспорващия до неговото погасяване. Заявено е, че предвид липсата на безспорно признат между страните факт на погасяване на задължението, по което е длъжник, видно от отговор с изх, № 00517/19.03.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не счита, че към момента са налице основания за прилагане по аналогия на решението на ВАС, Посочено е че искане обективирано в молба с вх.№ ВЖ - 00144/08.03.2024 г., не може да бъде уважено.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Подадена е в преклузивния срок за оспорване от активно легитимирано лице – адресат на акта. По делото липсват данни, кога отговор изх.№ 00517 от 19.03. 2024 г. е съобщен на жалбоподателя, но жалбата против него е подадена в 14 дневен срок от издаването му, поради което следва да се приеме, че е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Неоснователно е възражението на ответника по оспорването, че след като е подадена против отговор изх.№ 00517 от 19.03. 2024 г., а не против последвалото становище с изх. № 00723 от 08.04.2024 г., то се явява недопустима. Първият от посочените документи е издаден във връзка с искане с вх.№ ВЖ 00145/08.03.2024 г. подадено от оспорващия, в което макар и индиректно е формулирано искане за заличаване на личните данни на жалбоподателя в ЦКР, съобразно съдебната практика на ВАС. Оспорващият не би могъл да знае, че ще последва допълнителен отговор на това искане, поради което за него е възникнал правен интерес от оспорване на получения отговор, независимо, че същият не съдържа изрично изявление във връзка с искането за заличаване на лични данни. Наред с гореизложеното, представеното в последствие становище с изх. № 00723 от 08.04.2024 г., е изготвено във връзка с отговор изх.№ 00517 от 19.03. 2024 г. и го допълва, поради което не следва да се приеме, че представлява отделен административен акт, а единствено становище във връзка с издадения отказ за заличаване на лични данни.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания акт, на всички основания за законосъобразност, съдът приема следното:
Съгласно чл. 39 ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Жалбата, с която е сезиран съда е насочена срещу отказ на администратор на лични данни да уважи заявление по чл. 17 от ОРЗД. В случая „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор на лични данни, тъй като съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.
Действително в случая отказът за заличаване на личните данни на жалбоподателя не е издаден от представителите по закон на дружеството ответник, съгласно отразеното в ТР, но доколкото този отказ е издаден от юрисконсулт на администратора на лични данни, то следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл.32 т.3 от ГПК и чл.26 ал.1 изр.второ от ТЗ, че му е възложено да прави изявления, от името на ответника, във връзка с постъпили заявления по чл. 17 от ОРЗД. Следователно отказът за заличаване на лични данни на оспорващия е издаден от компетентен орган.
Актът е издаден в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган.
Процесният отказ е в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Определение на понятието "лични данни" е дадено в разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 според която норма това е всяка информация свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Обработване на лични данни по смисъла на Регламента (чл. 4, § 2) означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc3304a9-88b5-4fe3-9ad0-d389fb44de1a