Решение № 384 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101163 по описа за 2025 година

Производството е заведено от П. Т. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ж.“ № **, със съдебен адрес – гр. А., обл. Варна, ул. „М.П.“ № ** против „Е.С.“ АД, ЕИК ******, гр.

Варна, бул. „В.В.“ № ***, В.т., кула „Е“ по обективно съединени искове, първият от които за сумата от 42 463.08 лв., представляващи обезщетение за ползването на ½ идеална част от електрически съоръжения, представляващи оборудване за трафопост с диспечерски № ***, находящ се в гр. Варна, бул."П." № ** и кабелна линия средно напрежение към трафопоста, които съоръжения са в съсобственост между ищеца и трето по спора лице – К.Ф.Д., за периода 01.06.2020 г. – 31.05.2025 г., сумата от 5366.81 лв., представляваща обезщетение за забава в изплащане на обезщетението за ползване на двете съоръжения за периода от 06.06.2022 г. до 01.06.2025 г., както и законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.06.2025 г. до окончателното присъждане на дължимите като главница суми.

Ищецът сочи, че процесните съоръжения – трафопост и кабелна линия към него са били изградени с парични средства заплатени поравно от третото лице - К.Ф.Д. и ищеца, като са в експлоатация от 12.08.2008 г., след издаването на Разрешение за ползване №ДК-07275 от 12.08.2009 г. Твърди, че тези съоръжения са били ползвани изключително от ответника за периода от пускането им в експлоатация до настоящия момент, като служели за разпределение на електрическа енергия от ответника към живущите в сградата, в която е трафопоста, намираща се на административен адрес – гр. Варна, бул. „П.“ № **, както и за други потребители в близост. Твърди, че ответника до момента не плащал никакви суми за ползването на собственото на ищеца и третото лице Д. имущество. Твърди, че те поискали от ответника да заплаща суми за ползването на съоръженията обосновавайки размера на претенциите си с установеното в Методика за определяне на цените за предоставен достъп, 1 прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Сочи, че искането към ответника било заведено с негов вх. №5346689 от 21.02.2020 г. Оттам получили отговор с изх. №K-EDN-1720 от 10.03.2020 г. Намира, че с този отговор не било заето становище от ответника по искането, а ползването на съоръжението продължило без да има плащане. Изрично сочи, че при формиране на размера на претенцията са ползвани данни от оценка на лицензиран оценител, назначен от КЕВР и правилата на приетата от тази Комисия „Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.“ Намира, че посочената Методика е приложима в случаите, при които се изчислява размер на обезщетение за ползване на електроенергийни обекти при липса на договор за достъп, с оглед наличието на съдебна практика – напр. Решение №179/18.05.2011 г. по т.д. №13/2010 г. на ВКС, II ТО.

На основание чл.131 от ГПК ответника в производството – „Е.С.“ АД, ЕИК ******, гр. Варна е подала отговор на ИМ в дадения срок. В отговора се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението, че ползва процесните съоръжения.

Твърди, че ищеца не конкретизира в какво се изразява ползването на съоръженията от ответника. Оспорва твърдението, че дружеството се е обогатило с посочената в ИМ сума от 33 728.16 лв. В условия на евентуалност твърди, че ползването на процесните енергийни обекти е извършвано със знание, съгласие и без противопоставяне от страна на ищеца, при ясно разбиране, че страните са в облигационна връзка. Намира, че въпреки твърденията на ищеца не се установява обедняването му – т.е. ищецът да е правил разходи, които да са намалили имуществото му. Сочи и че ищецът не може да получава доходи от подобен вид обекти, тъй като предвид нормата на §1, т.23 от Закона за енергетиката (ЗЕ) става въпрос за енергийни обекти, които пък от своя страна могат да се притежават от енергийни предприятия, които подлежат на лицензиране по смисъла на §1, т.24 от ЗЕ. Освен това сочи, че между страните съществува облигационна връзка – договор за присъединяване №ПП************** г. за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, в чиито чл.1 е уговорено, че се извършва присъединяване на жилищната сграда, намираща се на административен адрес – гр. Варна, бул. „П.“ № ** – 8 м.р., кв. **, УПИ *****. Сочи, че нормата на чл.14 от Договора е поставила в тежест на ответното дружество да съгласува в съответствие с нормативната уредба работните проекти за изграждане на процесния трафопост и присъединяването му към електроразпределителната мрежа. В чл.22 от договора пък е било предвидено, че ответника има право да придобие собствеността върху изградените от потребителя присъединителни съоръжения. Сочи, че на основание чл.29 от договора и на основание чл.20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ потребителят се задължава да прехвърли в собственост на „Е.ОН Б.М.“ АД изградените присъединителни съоръжения по чл.2 и техните сервитути на база на взаимно признати разходи след приемането им с разрешението за ползване. Според чл.32 от Договора ищецът се е задължил за полагане под напрежение на изградените присъединителни съоръжения, както и да предаде владението на 2 съоръженията и да представи на ответника необходимите документи за прехвърлянето на собствеността им. Потребителят е имал задължение и да учреди сервитутни права в полза на ответника за присъединяването на съоръженията. В чл.45 от договора е посочено, че направените от потребителя разходи за изграждане и приемане на присъединителните съоръжения след постигане на взаимно споразумение за стойността на изградените съоръжения. В тази връзка – с оглед установеното от договора твърди, че ищецът не е изпълнил своите задължения, тъй като и към настоящия момент не бил прехвърлил в собственост на ответника процесните съоръжения, само е предал владението им. Твърди, че ответника предприемал многократни опити в тази насока, но ищецът не одобрявал заключенията за пазарната стойност на съоръженията по ангажираните експертни оценки.

Сочи, че през 2019 г. била изготвена оценка за пазарната стойност на оборудване на вграден трафопост „***“ и кабелна линия Ср. Н (средно напрежение) между ТП „***“ и ТП „***“ на обща стойност от 40340 лв. Сочи, че оценката била изпратена на ищеца, заедно с приемопредавателен протокол и допълнително споразумение №1, в което била посочена сумата дължима от клиента като цена за присъединяване в размер на 17156 лв., като в споразумението било посочено, че след прихващане на насрещните вземания на страните дължимият остатък бил 23 184 лв. Посочено е, че ищецът не бил доволен от оценката и поискал такава от КЕВР, като по настоящем същата била обжалвана пред АССГ и към момента процедурата не била приключила с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че независимо, че съоръженията били собствени на ищеца, то дружеството ги е поставило под напрежение, създало е индивидуални партиди за отделните обекти ЕС, монтирало индивидуални електромери, присъединило съоръженията към съществуващата електроразпределителна мрежа и поело ангажимента за тяхната поддръжка и обслужване, каквато осигурявало и понастоящем. Намира, че гореизложеното установява поставянето на ищеца в забава по отношение на договорните му задължения по подписания от страните договор. Предвид това ищецът цели придобиване на имуществена облага вследствие на собственото си неправомерно поведение. Твърди, че правото на енергийните предприятия да ползват новоизградени енергийни обекти е уредено в §26, ал.1 и чл.64 от ЗЕ като сервитути, които са ограничения на собствеността за удовлетворяване на обществени нужди.

Сервитутните права по чл.64, ал.2 от ЗЕ възникват извън волята на страните – по силата на закона и в това отношение намира, че е без правно значение чия е собствеността върху обектите, тъй като сервитутното право дава възможност на носителя му да извършва дейности в него, да преминава през служащия имот, както и да извършва действия свързани с изграждането и експлоатацията на енергийните обекти. Намира, че тази уредба, както и нормата на чл.64, ал.9 от ЗЕ дава право за безвъзмездно ползване на имота, а лицензионния режим на дейността за разпределение на електрическа енергия изключва възможността да бъде упражнявана от лице, различно от електроразпределителното предприятие.

Ответника оспорва и размера на иска, като сочи, че няма обосновка защо се претендира като обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД точно сумата от 33 728.16 лв. Оспорва и данните по представения от ищеца доклад за оценка относно стойността на процесните 3 съоръжения, като го намира за необективен и двойно по-висок от друга оценителска експертиза от 09.04.2019 г. относно същите съоръжения. Твърди, че процесните обекти трафопост с диспечерско наименование „***“ и кабелна линия Ср. Н. към трафопоста като енергийни обекти не могат да имат определена наемна цена, тъй като не могат да бъдат отдавани самостоятелно под наем предвид специалния им режим и предназначение. Намира, че ответника не ангажира доказателства нито за своето обедняване, нито за обогатяването на ответника. Твърди, че не са представени доказателства и за обслужване на енергийния обект и оспорва твърдението, че такива са извършени от ищеца.

Ответникът оспорва размера и на претендираната мораторна лихва, като твърди, че такава не се дължи от една страна, тъй като не се дължи и главница, а от друга страна, тъй като не е отправяна покана до длъжника съобразно ТР №5/2019 г., постановено по ТД №5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите предявени в производството като неоснователни и недоказани. Моли ищеца да бъде осъден да заплати и направените в производството от ответника деловодни разноски. Прави и възражение за прекомерност на претендираните от страна на ищеца разходи за адвокатско възнаграждение.

Отправя твърдение, че не спори обстоятелството, че ищеца Д., заедно с третото лице К.Ф.Д. са изградили и притежават в съсобственост при равни квоти посочените присъединителни съоръжения предмет на претенцията в производството.

След подаване на отговора на ответника ищецът е депозирал молба, в която ищеца отправя фактически твърдения и ангажира доказателства предвид възраженията на ответника. В нея се заема становище относно основателността на твърденията на ответника в отговора, както и относно направените доказателствени искания. Правят се и нови доказателствени искания.

Съдът намира, че окончателният момент, до който страните могат да отправят твърдения до съда във връзка с релевантните за спора факти и да се ангажират доказателства е моментът на изготвяне на доклада по делото, което следва да стане в първото съдебно заседание. Предвид това при изготвяне на доклада по делото следва да се вземе предвид и молбата подадена от ищеца след подаване на писмения отговор от ответника.

По същество на спора с новата молба се отправят твърдения, че за ответника не е възникнало сервитутно право върху съоръженията на основание сделката обективирана в нотариален акт от 2005 г., а такова е възникнало след въвеждането на съоръженията в експлоатация след издаването на разрешение за ползване от 12.08.2008 г. Намира, че ответника си противоречи в отговора на ИМ, че от страна на ищеца е имало отказ да прехвърли на ответника собствеността върху съоръженията след като е бил канен за това.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В съдебно заседание представител на ищеца заема становище за основателност на предявените искове. Намира, че по отношение на размера на предявените претенции следва 4 да се вземе предвид установеното от експертизите приети в производството. Моли да бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък. В реплика на пледоарията на ответника добавя, че страните имат висящ правен спор пред Върховния административен съд по отношение на задължението на ответника да изкупи съоръженията по цена, определена от КЕВР. Производството пред ВАС се води, тъй като ответника оспорва решението на КЕВР по цената определена за изкупуване. Сочи, че повече от година страните очакват произнасянето с решение на ВАС.