Решение № 318 от 31.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. П.а Въззивно търговско дело № 20235001000296 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №84/19.12.2022г., постановено по търг.д. №60/2021г. по описа на окръжен съд С., ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А.

ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж. и З.“ АД гр.С., ЕИК.... е осъдено да заплати на Р. Г. К., ЕГН ********** сумата 85 000лв./, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, и сумата 1 161.15лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, като разходи за проведено лечение и диагностични процедури, в резултат на ПТП, настъпило на 04.12.2020г., което е причинено от водача на лек автомобил „О.А.“ с рег.№.... - К.В.Х. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законните лихви върху сумата 86 161.15лв., считано от 23.04.2021г. - датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-претенция до окончателното изплащане на обезщетенията и 400лв. - разноски по делото, като е посочена банкова сметка, по която да се преведат сумите.

1

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати по сметката на С.ски окръжен съд дължимата ДТ в размер на 3 446.45лв.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.38ал.2 от ЗА, на адв. И. М. Г., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на ищцата в размер на 7 866.12лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство

–

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А. ДРУЖЕСТВО „Д.Б.Ж. и З.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 50 000лв. до 85 000лв., а искът за имуществени вреди е уважен над сумата от 580,60лв. до 1 161,15лв. Оплакванията досежно обжалваната част от решението, касаещо неимуществените вреди, се свеждат до липса на обективна преценка относно степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съответно – прекомерност на присъденото обезщетение за репарирането им. Твърди се и че съдът не е формулирал правния си извод при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.235 ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, чл.236 ал.2 от ГПК; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил съдебната практика /цитирано е решение на ВКС/, както и конкретните икономически условия към момента на инцидента. По отношение на иска за имуществени вреди се твърди, че правният извод на съда не е в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в процеса доказателства, че съдът неправилно е приел, че след като доказателствата, установяващи разходи за извършване на лечение, не са оспорени от ответника, искът за имуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер, като не е преценено заключението от съдебномедицинската експертиза. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, както следва - за неимуществени вреди над сумата от 50 000лв. до 85 000лв., за имуществени вреди над сумата от 580,60лв. до 1 161,15лв.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Р. Г. К., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение /с изключение на частта, съдържаща произнасяне по дължимата законна лихва/.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – Р. Г. К., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: При ПТП, настъпило на 04.12.2020г., в гр.С., ***, пред „Р.Б.“ ЕООД, ищцата е блъсната от лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. №...., управляван от К.В.Х., ЕГН **********, докато пресичала пешеходната пътека, вследствие на което получила множество травматични увреждания. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№00- 12765/31.12.2020г., в който са посочени причинените на ищцата травми. След злополуката, пострадалата Р. К., в състояние на безсъзнание, е транспортирана до МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД гр. С. и настанена за интензивно лечение и стабилизиране в ОАИЛ, поради животозастрашаващите и травми. След извършените изследвания и прегледи, са установени следните травми: контузия и разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка, непълно преплъзване на 4-ти шиен прешлен. На 7.12.2020г. ищцата е 3 настанена в Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД гр.С., а два дни преди да бъде изписана вдигнала температура, която лекуващите лекари отчели за нормално състояние предвид тежестта на травматичните и увреждания. На 14.12.2020г. Р. К. е изписана от болницата за домашно лечение. Здравословното състояние на ищцата не позволявало да се обслужва сама. Била трудно подвижна, с поставена шийна яка за стабилизиране на гръбначния стълб, с непрестанни световъртежи и силни болки в цялото тяло и най-вече в десния крак. Била транспортирана за домашно лечение в гр.С., където живеели децата . Това допълнително оказало неблагоприятно отражение върху психологическото й състояние , тъй като била откъсната от обичайната си житейска среда. В гр.С. здравословното състояние на Р. К. се влошило, поддържала висока температура, отокът в крака и се увеличавал, болката станала много силна. На 20.12.2020г., след извършен преглед в УМБАЛ „А.“ АД гр.С. и направени изследвания, е диагностирана като новозаразена с Ковид-19 и фрактура на десен крак с две фрактурни линии, пропуснати при предходно пролежаване: фрактура на фибула в областта на медиалния малеол и в средната част на диафизата.

Заради заболяването от Ковид-19, Р. К. била поставена под карантина, в дома на дъщерите си в гр.С.. След изтичането на карантината, на 06.01.2021г., ищцата била прегледана в ДКЦ „С. мед“ ЕООД гр.С. от неврохирург, който диагностицирал залитания при движение с отворени и затворени очи и потвърдил сублистеза С4-5 на шийни прешлени и дал указания на ищцата да носи шийна яка в продължение на три месеца. На 08.01.2021г. ищцата посетила ортопед травматолог в МЦ „Т. С.А. ЛЗИП“ ЕООД гр.С., който констатирал: болка, оток и ограничени движения в дясната подбедрица, болка при натоварване и ходене, като потвърдил наличието на две фактури - на гривнена става и на подбедрица. На 12.01.2021г. е извършен повторен преглед, при който се потвърдили констатираните фрактури и била назначена имобилизация с ортеза за 45 дни. На 05.11.2021г., в ДКЦ „С.мед“ ЕООД, ищцата посетила неврохирург, който отново установил наличието на залитания при движение с отворени и затворени очи, световътреж, главоболие и скованост на шията, като препоръчал назначената терапия за носене на шийна яка да продължи три месеца. На 10.03.2021г. в УМБАЛ „Св.

И. Р.“ ЕАД гр.С. било направено образно изследване „Ядрено магнитен резонанс“ на главата и шията на ищцата, при което са установени 4 дегеративни промени в шийния сегмент на гръбначния стълб с оформен диск/остеофит комплекси на описаните нива, и полепване на кръв по мозачната кора, която не можела да бъде премахната и застрашавала Р. К. с поява на епилепсия в бъдеще. На 12.03.2021г., при неврологичния преглед в ДКЦ „С.мед“ ЕООД гр.С., са констатирани продължаващи залитания при отворени и затворени очи, световъртеж и ЧМТ- отдясно на ищцата. На 31.03.2021г. ищцата е прегледана в М Ц „Б.К.“ ООД гр.С., като е поставена диагноза: доброкачествен пароксизмален световъртеж, с назначена терапия вестибуларна рехабилитация и продължаване на болничния с 30дни. В резултат на процесното ПТП, на ищцата Р. Г. К. са причинени следните травматични увреждания: контузия с разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив, сублистеза на 4-ти шиен прешлен, фрактура на гривнена става, фрактура на подбедрица.

Въпреки проведеното оперативно лечение и продължаващо медикаментозно лечение, ищцата твърди, че не се е възстановила напълно. В резултат на комбинираните травматични увреждания, ищцата повече от 4 месеца не е била в състояние да упражнява ежедневните си дейности, болките от травмите били постоянни, понякога много силни. За продължителен период от време К. била принудена да извършва елементарни дейности по поддържане на личната си хигиена и в бита от трети лица, не можела да работи, била откъсната от обичайната си среда и социални контакти.

Възстановяването било съпроводено с физически болки и страдания и с психически и емоционален стрес. Тези болки и страдания се отразили неблагоприятно върху душевното състояние на ищцата, като са налице симптоми на остро постравматично стресово разстройство.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „О.А.“ с рег.№..... С молба от 23.04.2021г. ищцата отправила до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и имуществени вреди, което не е сторено от страна на ответника.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес 5 по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 04.12.2020г. в размер на 85 000лв. /след допуснато намаление тази претенция по реда на чл.214 ал.1 от ГПК в ОСЗ от 18.11.2022г./ и сумата 1

161.15лв. -обезщетение за имуществените вреди за проведено лечение и диагностични процедури, ведно със законните лихви върху сумата 121 161.15лв., считано от изтичане на 15 дневния срок за произнасяне на застрахователното дружество по доброволната и претенция - 08.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. А. Д. „Д.Б.Ж. и

З.“ АД е оспорил исковата молба. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по иска за неимуществени вреди се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. /Отговорът на исковата молба съдържа възражения относно вината на водача на л.а. „О.А.“ с рег.№...., както и възражения за съпричиняване от страна на пострадалата, които не се поддържат с въззивната жалба/. По повод претенцията за обезщетение за имуществени вреди не се съдържат конкретни възражения.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази 6 вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Разпечатката съдържа 38 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc329d43-9c66-4230-b2a8-7d39c0a4ed12