Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5234 от 25.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59467/2023
Вид
Решение № 5234
Подписан
25.03.2025
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5234 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110159467 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ... срещу З. А. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва: сумата 1066,47 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сумата 46,31 лв. за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г., до погасяването им, мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г. в размер на 186,75 лв., начислено върху главницата за доставена топлинна енергия, и мораторно обезщетение за забава за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г. в размер на 10,80 лв., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разпределение на сумите между ответниците така – З. А. Й. – да отговаря за 3/4 части от сумите, а Й. К. Й. – за 1/4 част от сумите, като конкретните суми, дължими от всяка от тях, индивидуализира в уточняваща молба от 06.12.2023 г.

Ищецът твърди да е налице през процесния период облигационно отношение, възникнало с ответника З. А. Й. и с наследодателя на двамата ответници – К. Й. Й., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на 1 топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли за уважаване на исковете, като съдът съобрази, че ответницата З. А. Й. отговаря за задълженията, както като страна по договора за доставка на топлинна енергия, така и, в качеството й на законен наследник на К. Й. Й., за задълженията на посоченото лице. Спрямо ответницата Й. К.

Й., моли за уважаване на исковете, като съдът съобрази, че в качеството й на законен наследник, тя отговаря за натрупаните задължения от баща й приживе. Претендира разноски.

Ответницата Й. К.а Й. излага, че се е отказала от наследството, оставено от баща й, и моли на това основание исковете срещу нея да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Ответницата З. А. Й. оспорва исковете по основание и размер. Признава, че е приела наследството, оставено от покойния й съпруг. Релевира възражение за изтекла погасителна давност отнсоно вземанията. Претендира разноски.

Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ (ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От представеното по делото писмено доказателство – нотариален акт № .../ ... г. се установява, че ..., находящ се в ..., е придобит от К. Й. Й. по силата на договор за покупко – продажба на ... г. Видно от акт за граждански брак № .../ ... г. /на л. 143 от делото/, З. А. Б. и К. Й. Й. са сключили граждански брак на ... г., като З. А. Б., след брака, е приела да носи фамилното име на съпруга си. Предвид изложеното и като съобразява нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс /обн.

ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./, съдът приема, че правото на собственост върху ... е придобито от съпрузите по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, независимо, че апартаментът е придобит на името на К. Й. Й..

2

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ... г. съпрузите са учредили върху горепосочения апартамент ипотека в полза на ... за обезпечаване на вземанията по сключен от тях с банката договор за ипотечен кредит.

Видно от постановление за налагане на възбрана от ... г. по изпълнително дело № ..., върху 1/2 идеална част от процесния ..., находящ се в ..., собственост на З. А. Й., е наложена възбрана за обезпечение на вземания на трети лица. Съпружеската имуществена общност е прекратена с насочване на изпълнението върху имота по реда на глава 44 от ГПК за личен дълг на единия съпруг /така чл. 27, ал. 4 от Семеен кодекс /СК/, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./, като дяловете на съсобствениците следва да се считат равни по аргумент от нормата на чл. 28 от СК.

Ето защо в качеството на титуляри на правото на собственост З. А. Й. и К. Й. Й. са били и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до имота, като договорът е касаел обект с абонатен № ....

Видно от удостоверение за наследници от 30.11.2023 г., К. Й. Й. е починал на ... г., като е оставил за свои законни наследници: съпруга – З. А. Й., и дъщеря Й. К. Й..

Видно от съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 41857/ 22 г. по описа на СРС, 84 – ти състав /на л. 81 от делото/, Й. К. Й. се е отказала от наследството на своя баща. Видно от съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 70513/ 24 г. по описа на СРС, 139 – ти състав /на л. 137 от делото/, З. А. Й. е прела наследството на покойния наследодател К. Й. Й., починал на ... г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, децата и съпругът наследяват равни части от наследството на своя наследодател. Поради направения отказ от наследство от единственото дете на починалия, преживялата съпруга наследява със следващите редове, съгласно правилата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Закона за наследството. По делото, поради пропуск на съда, не е изследвано дали починалото лице има живи възходящи и братя и сестри. Следва да се посочи, обаче, че при всички случай, предвид продължителността на брака между З. А. Й. и К. Й. Й., а именно повече от 10 г., и ако наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, З. А. Й. получава 2/3 от наследството, т.е. повече от частта, за която се претендира да отговаря по делото /за 1/4 част/, а ако наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, получава половината от наследството, т.е. еднакво с претенцията на ищец за 1/4 част. Ако няма други наследници, съгласно изложеното, съпругът получава цялото наследство, т.е. отново повече от претендираната част.

Доколкото ищецът не е предприел действия, свързани с изменение на иска чрез увеличение на размера му относно ответницата З. А. Й., следва да се приеме, при съобразяване на гореизложеното, че не е накърнено правото му на защита от пропуска на съда, като З. А. Й. следва да отговаря за непогасените задължения на наследодателя 3

Й., възникнали в правната му сфера приживе и свързани с ползването на топлинната енергия, доставяна до имота, до размера на исковата претенция, или за 1/4 част по наследство.

Така ответницата З. А. Й. се легитимира като собственик с право върху имота от 1/2 идеална част до смъртта на своя съпруг, и отговаря за претендираните задължения, свързани с ползването на топлинна енергия през процесния период, на собствено основание за 1/2 част, респективно отговаря за оставените в наследството задължения на наследодателя Й. до размера на доказания й наследствен дял и в рамките на направеното искане от ищеца за 1/4 част. Така З. А. Й. ще следва да отговаря за общо 3/4 части от размера на установените вземания.

Исковете спрямо ответницата Й. К. Й. подлежат на отхвърляне, доколкото спрямо нея се установи липсата на качеството на наследник на починалия К. Й. Й., предвид направения отказ от наследство.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена за периода от м.05.2020 г. до 30.04.2022 г., е прието заключение на съдебно-техническата експертиза от 18.11.2024 г., съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно, като няма данни топломерът да е измервал неправилно енергията, постъпващата в сградата. От отчетената топлинна енергия от топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата. След приключване на всеки отоплителен сезон са извършвани отчитания на индивидуалните уреди за дялово разпределение и водомерите за топла вода в имотите на потребителите от ФДР .... За имота през процесния период фирмата за дялово разпределение е отчела уредите, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет и са подписани от потребителя. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота е имало монтирани две отоплителни тела и два топлоразпределители, по които са извършени отчетите. В банята е имало щранг лира без УДР. За имота е начислена топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителни тела /два радиатора и щранг лира/, отдадена от сградна инсталация, и за подгряване на вода за БГВ по 2 броя водомера, по които е отчетен разходът. Установява се, че ФДР ... е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба, като сумите за топлинна енергия са начислявани съобразно изискванията на последната.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата З. А.

Й. и на нейния наследодател – К. Й. Й., е доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва 4 да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират крайно изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на реално потребената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е 1141,81 лв.

Възражението за погасяване на част от дълга по давност, направено от ответницата З. А. Й., е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е подадена на 31.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 31.10.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.09.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец септември 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на ... г.