Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 27.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 673/2022
Вид
Решение № 124
Подписан
27.02.2023
В сила
24.06.2024
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000673 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.294, ал.1 ГПК, образувано след отменително решение по т.д.990/2021 година на ВКС, с което делото е върнато на САС за произнасяне по предявените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.

Съдът намира следното:

Производството по в.т.д.5076 по описа за 2019 година на Софийски апелативен съд е образувано по подадена въззивна жалба от И. Д. С. и Н. Х.

Д. срещу решение №1306 от 16.07.2019 година по т.д.1459/2017 година на Софийски градски съд, VI-21 състав, В ЧАСТТА, с което е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД/н/ извършеното с изявление с вх.10193/30.10.2014 година от И. Д. С. прихващане на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014 година вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит в общ размер на 39500 евро със задължения на И. Д. С. и Н. Х. Д. към „КТБ“ АД /н/ по договор за банков кредит от 19.11.2008 година, освен за сумите, които И. Д. С. би получил при разпределение на осребреното имущество.

1

С решение №12046/02.10.2020 година, съдът е потвърдил решението, в обжалваната му част.

Решението е отменено и върнато на САС за разглеждане на евентуално съединените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.

Производството по т.д. 1459/2017 година на Софийски градски съд, Т О , VI-21 състав е образувано и по предявени искове, в отношение на евентуалност с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, които съгласно чл.271, ал.2 ГПК следва да се разгледат от въззивния съд.

В исковата молба синдиците на „КТБ“ АД в несъстоятелност са твърдели, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението на всичките задължения и е ограничена дейността , като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на банкова дейност. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н.№ 2216/2015 г.

Софийският апелативен съд е определил начална дата на неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., когато същата е била постановена под особен надзор.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗБН вр. с чл.60, ал.3 ЗБН установява правото на синдиците да предявят исковете по чл.59 ЗБН в 2-годишен срок от открИ.е на производството по несъстоятелност.

На 19.11.2008 година „Корпоративна търговска банка“АД е предоставила кредит в размер на 88538 евро на И. Д. С. и Н. Х. Д.. На 30.10.2014 година с писмо вх.№ 10139/30.10.2014 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, М. П. като цедент е уведомила „Корпоративна търговска банка“АД (н.), че с договор от 30.10.2014 г. е прехвърлила изцяло на цесионера И. Д. С., вземанията си към „Корпоративна търговска банка“АД в размер на 39 500 евро по депозитна сметка с IBAN **********, произтичащи от договора за депозит. Със същото писмо И. С. е заявил, че на основание чл. 104 от ЗЗД 2 прихваща вземанията си в размер на 39 500 евро, придобити с цесионния договор, със задълженията си към банката в същия размер, произтичащи от сключения с нея договор за банков кредит.

Твърдят, че съгласно чл.59, ал.3 ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност, но към момента на придобИ.е на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано открИ.е на производството по несъстоятелност. Законодателят определя два момента за да бъде обявено прихващането за недействително по отношение на кредиторите, а именно: датата на придобИ.е на вземането и задължението от кредитора, както и недобросъвестността на кредитора към момента на придобИ.е на вземането или задължението. Недобросъвестността се определя алтернативно като знание на кредитора за настъпилата неплатежоспособност или като знание на кредитора, че е поискано открИ.е на производство по несъстоятелност. Знанието е налице, тъй като към датата на придобИ.е на вземанията от страна на ответника чрез цесия настъпилата неплатежоспособност е ноторно известен факт. През месец юни, 2014 година е обявено в медиите и публичното пространство решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор, а с решението за удължаване на срока е посочено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност. Моли съда да постанови решение, с което обяви за относително недействително извършеното прихващане, на осн. чл.59, ал.3 ЗБН.

Ответниците И. Д. С. и Н. Х. Д. оспорват предявените искове. Твърдят, че нито към момента на придобИ.е на вземането, нито към момента на придобИ.е на задължението е било открито производство по несъстоятелност.

Едва на 06.11.2014 година е взето решение на УС на БНБ за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“ АД, което е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 година, поради което е неприложима презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН. Действително банката е била поставена под специален надзор, но съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ това се прави когато е налице опасност от неплатежоспособност. Специалният надзор е надзорна мярка, част от надзорната дейност на централната банка, предвидена от законодателя в 3 чл.103, ал.2, т.20 ЗКИ и представлява система от принудителни административни мерки, която се прилага от УС на БНБ. Легалното определение на неплатежоспособността по чл.36, ал.2 ЗКИ е коренно различно от легалното определение на опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ. Едва вписването на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза в Търговския регистър е началният момент, от който е възможно за третите лица да се формира знание за наличие на неплатежоспособност.

Узнаването на обстоятелството за поставяне на банката под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност както и продължаването на срока за прилагане на мерките на специалния надзор не са равносилни на недобросъвестност на кредитора по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, тъй като при първите две е налице вероятност от сбъдване на бъдещо събитие –настъпване на неплатежоспособност докато за осъществяване на фактическия състав на преферентния иск е необходима настъпила неплатежоспособност. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете.

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.

Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд.

Не се спори, че между „Корпоративна търговска банка“АД (н.) и И. Д.

С. и Н. Х. Д. съществуват отношения по сключен на 19.11.2008 г. договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него, съответно Анекс № 1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 09.08.2010 г., Анекс № 3 от 25.08.2011 г. и Анекс № 4 от 09.01.2012 г., по силата на който на кредитополучателите е предоставен кредит в размер на 88 538 евро за закупуване на недвижим имот.

Безспорно е също така, че между „Корпоративна търговска банка“АД (н.) и третото лице помагач М. М. П. е бил сключен рамков договор за платежни 4 услуги за потребители и анекс № 126418 от 4.12.2013 г. към него, по силата на който, на нейно име е била разкрита банкова сметка в евро за съхранение на парична сума при условията на преференциален влог. С писмо вх.№ 10139/30.10.2014 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, М. П. като цедент е уведомила „Корпоративна търговска банка“АД (н.), че с договор от 30.10.2014 г. е прехвърлила изцяло на цесионера И. Д. С., вземанията си към „Корпоративна търговска банка“АД в размер на 39 500 евро по депозитна сметка с IBAN **********, произтичащи от договора за депозит. Със същото писмо И. С. е заявил, че на основание чл. 104 от ЗЗД прихваща вземанията си в размер на 39 500 евро, придобити с цесионния договор, със задълженията си към банката в същия размер, произтичащи от сключения с нея договор за банков кредит в евро от 19.11.2008 г. и е направил искане за счетоводно отразяване погасителното действие на прихващането.

Установени от представените доказателства и служебно известни на съда са и следните обстоятелства, свързани с неплатежоспособността на „КТБ“АД (н.) : С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението на всичките задължения и е ограничена дейността , като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на банкова дейност. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.н.№ 2216/2015 г.

Софийският апелативен съд е определил начална дата на неплатежоспособността на банката 20.06.2014 г., когато същата е била постановена под особен надзор.

Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, но към момента на придобИ.е на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано открИ.е на производство по 5 несъстоятелност. Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице следните кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да са възникнали преди датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност и 3) наличие на знание у ответника към момента на придобИ.е на вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано открИ.е на производство по несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.

36, ал. 2 от ЗКИ.

В случая е безспорно установено от фактическа страна, че задължението на ответниците произтича от сключен на 19.11.2008 г. договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него, съответно Анекс № 1 от 26.01.2009 г., Анекс № 2 от 09.08.2010 г., Анекс № 3 от 25.08.2011 г. и Анекс № 4 от 09.01.2012 г., и е възникнало както преди датата на решението на съда за открИ.е на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на отнемане лицензията на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) за извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.