Решение № 260137 от 23.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………./23.03

Година 2023 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав на тридесети ноември

Година 2022 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3086 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са искове по чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ - отменен) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

С решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав е обезсилено решение № 644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI-10 състав и делото е върнато за ново разглеждане с дадени задължителни указания за произнасяне по иск за обезщетение на хале № 107 (посочено под № 121 според договор за наем) досежно присъденото застрахователно обезщетение от 433631,01 лв., 129828,64 лв. – лихва за забава за периода 27.11.2014 г. – 07.11.2017 г. и в частта за разноските, а решение № 644/05.04.2019 г. на СГС, ТО, VI-10 състав е обявено за влязло в сила в отхвърлителната част досежно сумата от 250 000 лв. – стойност на изгорял скаров под, охладителна инсталация, хранителна система, система за вкарване в халето.

Ищецът „С.“ АД, наричан впоследствие Свиком, представляван от адв. Б. от САК в предходното производство, твърди при ответника „ЗАД А.“ АД, наричан впоследствие А., да е застраховал за риска „Индустриален пожар“ имущество – свинекомплекс, находящ се в с. Априлци, община Пазарджик,. Твърди също така на 8.11.2014 г. – при действието на застрахователния договор, в постройка, изградена от бетон и термопанели, онагледена с две пунктирани скици на приложена скица към уточнителна молба от

18.03.2022 г., да е избухнал пожар и съставляващо хале № 121 (според възприета номерация още при придобиване на имота съгласно уточнение и в съдебно заседание на 29.06.2022 г.). Следствие на пожара постройката (най-голямото хале на свинекомплекса), била изгоряла напълно. Твърди сградата да възлиза на 396 925 лв., 86 263,50 лв. да е стойността на стенни и покривни панели и 16 811,50 лв. да е стойността на крепежни елементи по постройката. Поддържа, че застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие в първия работен ден след пожара. Бил съставен и двустранен протокол за констатираните щети, в който била описана опожарената постройка, указана е нейната структура, идентифицираното място на пожара, обхванатите помещения и изгорелите сектори. Застрахователят не поискал допълнителни доказателства, но и не платил дължимото обезщетение. С оглед очертания обхват на производството с решение решение № 766/14.04.2020 г. по т.д. № 4724/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав предметът на разглеждане е ограничен до претендирано вземане на това основание от 433 631,01 лв. Претендира разноски в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът, представляван от адв.

Т., оспорва изцяло исковете като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е легитимиран да търси обезщетение по застрахователния договор с довод застраховката да е сключена в полза на трето лице. Евентуално навежда довод за нищожност на застрахователния договор като смята да липсва съгласие за конкретните застраховани обекти. Застъпва теза, че дори и застрахователният договор да се приеме за действителен, при онагледеното местонахождение на хале № 121 и при уточнението, оспорва да е включено в обхвата на договора. Смята и да не представлява годно за застраховане имущество поради несъответствие на критериите за строеж по смисъла на ЗУТ, съответно оспорва ищецът да е собственик на тази постройка. Освен това твърди от ищеца да са искани предписани от общите условия документи, които определя за необходими в случая в това число и за установяване правата му върху увреденото имущество.

Позовава се и на установена от районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Пазарджик вероятност причина за пожара да е техническа неизправност във вентилатор. Твърди, че такива обстоятелства не са му били съобщени и че ако ги е знаел, застрахователят е щял да сключи договора при други условия или изобщо да не го сключва. В допълнение (съгласно уточнение – л. 650 от делото), ответникът поддържа и че ищецът не е полагал нужната грижа на добър стопанин за застрахованото имущество, допринесло за възникване на пожара, а именно: неотстранени последици от предходен пожар; неспазени противопожарни изисквания и правила при дейността в халето; неосигурена защита на електрическата инсталация и електрическите уреди от външно въздействие на атмосферни фактори и животни (напр. гризачи), отсъствие на изградени пожароизвестителни системи, евакуационно и аварийно осветление, врати, капац, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост и димозащитни врати; липсваща документация за организиране и спазване на пожарна безопасност в предприятието в това число и за поддръжка и техническо обслужване на пожарогасителите. Оспорва и да е налице причинна връзка между пожара и настъпилите вреди. Ответникът твърди също така при извършения оглед от авариен комисар да са установени следи от стар пожар в същото хале като засегнатите части не били възстановени. Като се позовава на т. 10.8 от Общите си условия смята да е освободен от отговорност за вреди, настъпили в резултат от неотстранени вреди от по-ранно застрахователно събитие. Твърди в тази връзка и халето да е частично увредено, съответно смята за наложително редуциране на обезщетението със сума в размер на 45 984,42 евро, представляваща претендирано обезщетение за вреди от предходен пожар през 2011 г.

В допълнителна искова молба ищецът твърди имотът да е застрахован в полза на трето лице предвид съществувал договор за кредит. Тъй като кредитът е погасен изцяло смята да е в правото си да търси изпълнение на застрахователното обезщетение. Навежда довод, че застраховката обхваща всички постройки, находящи се закупен от него имот, сред които попада и хале, идентифицирано под № 121, а правото си на собственост върху постройката извлича от правилата на приращението.

Оспорва констатациите в посочения от ответника доклад на авариен комисар, както и твърденията му да е имало предходен пожар в същата постройка. Оспорва да са му били искани документи от страна на застрахователя, които ищецът да не е предоставил.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва да е доказано съществуването на сграда – хале № 121 към момента на сключване на застраховката, както и да е включена в застрахователното покритие, съответно да е обхваната от риска от погиване на имуществото от пожар, в резултат на късо съединение. Твърди допълнителните документи да са били изискани от аварийния комисар и да са необходими за определяне стойността на сградата.

Ищецът твърди и да е бил определен срок за изплащане на обезщетението от 15 дни след представяне на всички документи. Смята този срок за изтекъл към 24.11.2012 г. като с оглед ограничения предмет на спора подлежащата на разглеждане претенцията на това основание е за периода от 27.11.2014 г. до 07.11.2017 г., включително в размер на 129828,64 лв., както и предявената по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК претенция за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът оспорва да дължи и лихва за забава при твърдение и понастоящем ищецът да не е изпълнил задължението си да представи всички необходими документи относно застрахователното събитие. Позовавайки се на т. 52.11 от общите условия смята, че срокът за плащане на застрахователно обезщетение не е започнал да тече. Смята и да не е доказана причината за пожара, съответно да е била положена дължимата от застрахования грижа. Претендира разноски.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. А., поддържа исковете.

От името на ищеца претендира и разноски. Навежда доводи в писмени бележки.

Ответникът, представляван от адв.

Т., оспорва исковете. Спори да е налице идентичност между хале № 121 и № 107 с довод, че както исковата молба, така и приетата в настоящото производство индивидуализация според данните в нотариалния акт и геодезическите документи касае бивша тоалетна, а не производствено хале. Оспорва и така индивидуализираната сграда да е била опожарена. Конкретизира възраженията си и досежно твърдяното опожаряване с довод, че ищецът не е спазил противопожарните изисквания и правила – електрическата инсталация и електрическите уреди не са били предпазени от външно възстействие на атмосферни фактори и животни, не са били изградени пожароизвестителни системи, евакуационно- и аварийно осветление; врати, капаци, прозорци, клапи и уплътнения със съответните класове по реакция на огън и огнеустойчивост, димозащитни врати; не е регламентирал правила за противопожарна безопасност – липсва такава документация, както и документация за поддръжката и техническото обслужване на пожарогасителите. Смята тази конкретизация за показателна и за проявена небрежност от страна на ищеца, включена в обхвата на т. 50,1. и 50.2. от Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“. Обосновава тезите си в писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна следното:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот

Nо 14, том VII, нот. дело 1964/1997г. (стр. 202 и сл. по делото), се установява изразено съгласие Свиком да придобие собствеността върху недвижим имот – Свинекомплекс, с. Априлци, състоящ се от 27 сгради, с обща застроена площ от 19 129 кв. метра, заедно с прилежащ терен от 132 000 кв. метра. В нотариалния акт под № 121 е посочена тоалетна с площ 22,20 кв.м.

(л. 203 от делото).

На 10.12.2006 г. писмено е изразено съгласие, че срещу наем от 500 лв. месечно за неопределен срок Свиком да предоставя под наем на „О.Т.“ ЕООД едноетажни масивни еднокорабни халета, находящи се на територията на СВИНЕКОМПЛЕКС - с. Априлци, изградени от стоманобетонови елементи съответно хале

№ 121 – сграда за угояване с площ 2048,20 кв.м. с указание да съставлява сграда за угояване и хале № 153 – сграда за майки-кърмачки и условно бременни с площ 1217,40 кв.м. Договорът (наличен по л. 295 – 298 от делото) е сключен за десет години.

На 10.03.2007 г. писмено е изразено съгласие, че вместо „О.Т.“ ЕООД да заплаща договорената наемна цена всички извършени от него подобрения по наетите обекти за срока на договора за наем, ще останат собственост за Свиком.

С анекс от 10.03.2007 г. страните са се договорили всички подобрения на наетите обекти, извършени от наемателя за срока на договора преминават в изключителна собственост на наемодателя от момент на извършването им и по силата на самия договор за наем (стр. 24 по делото).

Представен е договор за модернизация от 20.02.2007 г., сключен между „О.Т.“ ЕООД като възложител и „Р.-*“ ЕООД като изпълнител (стр. 25-32 по делото), с който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни модернизация на 2 броя халета, намиращи се в Свинекомплекс, с.Априлци съответно № 121 – за угояване на прасета и № 153 – за родилно отделение Във връзка с изпълнение на договора са представени и протокол за извършена работа от 18.06.208 г. (33 по делото) и приемо-предавателен протокол (стр. 34 по делото), и двата документа, подписани от представители на възложителя и изпълнителя.

На 03.06.2014 г. ищецът „С.“ АД сключва със "ЗАД А."

АД договор за застраховка „Индустриален пожар“ № 14 268-00801С-002132 (л. 10 от делото), със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 04.06.2014 г. до 24:00 ч. на 03.06.2015 година за конкретизирани рискове сред които и риск А, който, видно от представените по делото общи условия (л. 183-191 от делото), покрива пожар и последиците от гасенето му. Застрахованото имущество е определено като група „Производствени сгради“, с адрес: 4445, с. Априлци, Свинекомплекс. Посочена е застрахователна стойност на застрахованото имущество от 6 500 000 лева. Включена е уговорка, че полицата е в полза на Обединена българска банка АД като не се спори, че причина за това е наличие на задължения към ОББ АД, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит от 01.12.2008 г., с който на ищеца „С.“ АД бил отпуснат банков кредит в размер на 1 182 107 евро и учредена ипотека.