Решение № 8050 от 30.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8050 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110143691 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Производството е образувано по молба с правно основание по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от детето Ж. Д. П., ЕГН: ********** срещу Д. Й. П., ЕГН: ********** баща на молителката, за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие на 31.07.2023г., изразяващ се в психическо такова, чрез отправяне в телефонен разговор на обиди с думите „Лъжкиня“, „мизерница“, „измамница“ и „мърла“, както и в отправяне на закана „ще ти стъжня живота“, както и след това на същата дата към 21:40 часа във физическо насилие към молителката, осъществено в дома на бабата на молителката, изразило се в удари с шамари по главата и лицето, както и във влачена на молителката за косата, както и в блъскане на глравата й няколко пъти в касата на една от вратите.

Ответникът оспорва молбата, като отрича да е извършил твърдения акт на насилие спрямо детето. Твърди, че Ж. след приемането й в 31 –во СУЧЕМ „Иван Вазов“, за да не пътува всеки ден от Панчарево от София е останала да живее при баба й по бащина линия, където живее и нейната леля и сестра на ответника. Твърди се, че именно лелята и бабата на молителката Ж. са инициирали подаване на настоящата жалба. Сочи, че на 31.07.2023г. след прибирането си от работа, съпругата му е съобщила, че Ж. е работила като сервитьорка в заведение „Хепи“ след това, той се обадил на майка си и на Ж. , за да ги уведоми, че отива към тях и Ж. да си събере вещите, за да я прибере в Панчарево. Сочи, че когато отишъл в апартамента Ж. била с леля си в кухнята, където се е подпряла на плъзгаща врата водеща 1 към друга стая и когато ответника тръгнал към нея леля й се спънала бутнала Ж., която от своя страна паднала и си наранила главата. Твърди, че се касае до самонараняване, но не й до осъществено насилие от страна на ответника.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая с молбата се търси защита от лице навършило 14 годишна възраст, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, молбата е депозирана от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е баща на лицето по отношение на което се търси защита (което обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за раждане на молителката /л. 9 от делото/, а и е отделено като безспорно между страните с протоколно определение от 15.11.2023 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН.

Описаният в молбата акт на 31.07.2023 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл.

2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (изм. бр.696 от 2023г. в сила от 01.08.2023г.). Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан подробно актът на насилие от 31.07.2023 г. по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за молителката.

В случая на акта на домашно насилие се сочи и се установява, че са присъствали очевидци в лицето на бабата и лелята на молителката. Към сезиращата съда молба е представено удостоверение за раждане /л. 9 от делото/ от което се установява, че ответника Д. П. е баща на молителката Ж. Д. П., което обстоятелство както беше посочено по- горе е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните от съда с доклада по делото.

По делото е постъпил социален доклад от ДСП- Оборище, в които подробно се излагат обстоятелства около живота на семейство П.и и това, че след приемане на молителката в 31во училище, т.е за период от около 5 години преди датата на образуване на настоящото дело е заживяла в дома на баба си на адрес ......, където живее и нейната леля по бащина линия. В доклада на социална служба и постъпило писмо и от директора на учебното заведение, което посещава молителката Ж. П. и в което се сочи, че тя е отлична ученичка, спазва 2 дисциплината в класа и инициатор на извънкласни занимания, никога не е закъснявала, подържа чист и спретнат външен вид, разполага с джобни. От учебното заведение сочат, че поради безупречното и поведение и отличен успех не са установили проблеми и детето не посещавало психолог. Едва през 2023 когато са установили липса на комуникация между родителите и детето Ж., последната им е споделила, че живее с баба си и леля си, като не иска да се връща при родителите си, тъй като те я подлагали на психически тормоз. В социалния доклад с оглед събраните сведение както от молителката и баба й- Л. П. и лелея й - В. П., с които живее, така и от майката и бащата на молителката се установява, че отношенията в семейството са били добри, но са се влошили някъде през месец февруари 2023г., като проблема според социалните служители се корени в вътрешносемейно проблеми, които водят до това към настоящия момент всъщност молителката Ж. П. да се използва като инструмент за разрешаването им. Пред социалните служители родителите категорично застъпват становището, че искат да приберат детето си Ж. П. дори и против волята й. В доклада е отразено, че както детето Ж. така и нейните родители посещават социални услуги към Фондация „Асоциация Анимус“, където Ж. посещава индивидуални консултации със специалист-психолог, а родителите й работят с друг специалист.

По делото е постъпил втори социален доклад от ДСП – Оборище от 05.02.2024г. /от л. 245 до л. 249/, в които с оглед представената социална услуга и осъществените срещи със специалист психолог, които е работил с детето – молителката Ж. П. е изразено изрично становище, че са налице достатъчни данни, че по отношение на молителката е извършен акт на физическо насилие от страна на нейния баща. Това становище е обусловено от постъпилата на 07.12.2023г. в ОЗД – Оборище изготвена от Фондация „Асоциация Анимус“ Индивидуална оценка на потребностите на Ж. П. . В нея е отразено, че в началото на Ж. и е било трудна да изгради доверителна връзка с психолога, но в последствие и с напредване на срещите детето е започнало спокойно и свободно да сподели за преживяванията си свързани с инцидента. Отразено е, че Ж. е споделяла симптоматика характерна за травматично преживяно събитие, свързана с проява на тревожност страх и кошмари, свързани с инцидента. В доклада е посочено и че дистанцията по отношение на родителите е характерна за периода на юношеството, като и че желанията и нагласите са динамични в тази възраст, като в тази връзка отношенията й с родителите може да се възстановят .

По делото е представено копие от Фиш за спешна медицинска помощ с дата 31.07.2023г. съставен от екип на бърза помощ отзовал се на подаден сигнал в 22:30 часа пристигнал на място в гр. София ***, вх. Единствен, ет.2, ап. 3. В което се сочи, че пациентка е лицето Ж. П. на 17 години. В анамнезата е посочено, че лицето се бие с баща си, удряна с юмрук, като при прегледа е установена подутина в предната част на главата.

Откарана е в Пирогов в 23:15 часа. /л. 128 от делото/. Видно от лист за преглед на пациент № 168162 от 01.08.2023г. издадено от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД при Ж. П. е констатирано повръхностна травма на окосмената част на главата, като пациентката е насочена към съдебен лекар.

Видно от постъпилата и приета по делото справка от Дирекция „Национална система 112“ 3 от 05.12.2023г. /л. 148 от делото/, се установява, че на 31.07.2023г. са постъпили обаждания към телефон 112 от тел. № ......в 21:17 часа и в 21:40 часа от лице представило се за Ж. П., както и от телефон № 02 16111 в 21:27 часа от лице Василева – дежурен при национална Телефонна линия за деца в риск., както и в 11:06 часа от дежурен 05 РУ – СДВР към дежурен 112.

По делото са представени и приети като писмени доказателства заверени преписи от материалите по ДП № 1377/01.08.2023г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 28095/2023г. по описа на СРП/, образувана по даден от молителката Ж. П. сигнал и в хода на което молителката е конституирана като пострадало лице. Към материалите е приложена докладна записка на полицейските служители отзовали се на сигнала на молителката Ж. П. на 31.07.2023г. около 21:35 часа, които на място са били посрещнати от Валя П. . На място присъствал социален работник , както и пристигнал екип на бърза помощ които констатирал хематом в областта на челото и молителката била откарана в болница „Пирогов“, а ответника Д. П. бил задържан. От Съдебно медицинска експертиза по писмени данни изготвена в хода на ДП № 1377/2023г. се установяват наранявания на молителката Ж. П., както следва: окръглен оток с кръвонасядане и подкожен хематом в дясната челно – слепоочна област на главата; кръгловато кръвонасядане по предно – външната повръхност на лявата предмишница в средната и трета; кръвонасядъне по предната повръхност на дясната подбедрица в средната и трета; В заключение е посочен, че установените травми отговарят да са получени по време и начин описан от пострадалото лице.

Другите представени писмени документи са неотноси доколкото касаят обстоятелства свързани със характеристични данни за ответника и движения по сметки, които са неотносими към настоящия правен спор правния спор.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, а именно свидетелите: Л. М. П., майка на ответника и баба на молителката, Цветанка Любомирова П., майка на молителката и съпруга на ответника. И двете свидетелки са в близка родствена връзка както с ответника така и с молителката поради което показанията им бяха преценени по реда на чл. 172 от ГПК.

От показаният на свидетелката Л. М. П. се установява, че процесната дата 31.07.2023г. ответника и се е обадил и бил много ядосан, тъй като дъщеря ме Ж. е започнала работа без негово знание и разрешение, като ответника в разговора е заявил, че на другия ден майка й ще отиде да си я вземе. Твърди, че на 31.07.2023г. Сина й Д. се обадил на Ж., като при отказа й да се прибере в Панчарево, той я е нарекъл лъжкиня и манипулаторка. След това сочи, че ответника й се е обадил, за да й каже, че идва и Ж. да се подготви багажа. Сочи, че товага Ж. се е обадила на отдел закрила на детето и на полицията. Сочи, че към 21:30 часа Д. е дошъл и си е отключил желязната врата, но не успял да си отвори вътрешната врата и започнал да крещи да му се отвори. Твърди, че в това време Ж. се обадила отново на полицията. Сочи, че врата му я отворила свидетелката и когато Д. Влезнал Ж. била в кухнята заедно с леля си до врата на стаята на леля й. Свидетелката пред съда твърди, че ответника щом е видял Ж. я е ударил силно от дясната страна на лицето, като сочи областта 4 на слепоочието, като в резултат молителката паднала. Твърди, че докато Ж. е била на земята ответника я е хванал за косата и запознал да я влачи. След което Ж. си опряла нож в корема, за да накара баща й да спре, но ножа бил взет от лелята на молителката. Сочи, че по време на пристигане на полицейските служители Ж. е била в стаята си, тъй като преди това баща й казал да си събира багажа. Сочи, че след като полицаите се качили в жилището са видели, че Ж. има хематом от дясната страна на лицето и по – точно на челото. Свидетелката сочи, че всички събития са се случили около 21:00 часа но неможе да посочи точно в колко. Съдът кредитира показанията на свидетелката,тъй като в по –голямата си част същите се подкрепят с останалия събран доказателствен материал, включително и с твърденията на ответната страна изложени в отговора по отношение причината за възникналия конфлик процесния ден, а именно че молителката е работила като сервитьорка без разрешението на нейния баща, както и че въпросния ден ответника е отишъл в дома на майка си да прибере дъщеря си. По отношение на нанесените удари показанията й се подкрепят с изложеното от молителката, както и в докладната записка и в констатациите на СМЕ изготвена в хода на ДП № 1377/2023г. по описа на 05-то РУ – СДВР, както и от фиша за спешна медицинска помощ. Свидетелката действително не конкретна за часовете в които молителката се е обадила на полицаите и на Дирекция закрила на детето, но тази неточност с оглед изминалия период от време интензитета при които са се развили събитията съдът намира за несъществено, още повече молителката добросъвестно сочи събитията да се случили около 21:00 часа, но самата тя твърди, че не може да посочи точния час.

Разпечатката съдържа 24 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc32297c-13a6-49b4-8cc8-43671066b70d