Решение № 405 от 30.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Плевен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500597 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 74 от 03.04.2026година., постановено по гр.д. № 997/2025г. Левченски районен съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, че Договор за потребителски кредит *** от 11.12.2023г., сключен между „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ №51 Г, ап. Офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т. и С. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Белене, ул. *** № 27, вх. Г, ет. 5, ап. 14, е нищожен. Осъдил е „***“ ООД да заплати на С. Д. П., на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата 61,84 евро/120,95 лв./, като получена без основание по договор за потребителски кредит *** от 11.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2025г. до изплащане на сумата, чрез EasyPay с паричен превод на името на С. Д. П., ЕГН **********, или чрез пощенски запис на адрес:гр. Белене, ул. *** №27, вх.Г, ет.5, ап.14, с получател: С. Д. П..Присъдено е и на адвокат Й. В. М. сумата 255,65 евро (500лв.), представляваща адвокатско възнаграждение/по сметка 1

***, BIC: ***/.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул.“***“ №51 Г, ап. Офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т., чрез пълномощникът му адв.П. Х. А.а, само в частта, с която е уважен иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 61.84евро и в частта за разноските.В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд не е обсъдил наведените в отговора на исковата молба доводи за връщане на въпросната сума на ищцата, както и представените доказателства за това. Доводите са развити подробно в жалбата. Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в обжалваната му част и да бъде постановено друго по същество за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД като погасен чрез плащане в хода на производството по делото, като му се присъдят и съответните разноски.

Въззиваемата страна С. Д. П., чрез пълномощника и адв. Й. М., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено в обжалваните му части и да се присъди адв. възнаграждение на адв. М. за безплатно процесуално представителство за настоящата инстанция.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за признаване за нищожен на договор за потребителски кредит, сключен между страните и за връщане на дадено по този договор в размер на 61.84евро. Предмет на въззивно обжалване е произнасянето на РС досежно платената от ищцата сума при начална липса на основание, която е постановил да бъде върната, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.В другата част, с която договора е прогласен за нищожене решението на РС е влязло в сила. Основното възражение на ответника и въззивен жалбоподател е, че сумата от 119.55лева/61.13евро/ е върната на ищцата на 07.01.2026г., заедно с 2 още пет броя надвнесени суми по други договори за потребителски кредити, в общ размер на 361.87евро. Другото възражение е, че останалата сума от 16.71лв. или 8.54евро представляваща договорна лихва не е недължима от С.

П. и поради това не подлежи на връщане.

За да уважи осъдителния иск, РС –Левски е приел, че исковата сума е била платена от ищцата при начална липса на основание и затова следва да бъде осъден ответникът да й я възстанови. След като клаузата от потребителския договор, установяваща дължимостта на сумата, е обявена за нищожна, то РС е приел, че по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Приел е, че поради недействителността на целия договор, търсената от ищцата сума в размер 61,84 евро, се явява получена от ответника без основание. Присъдил е сумата ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като законна последица от уважаване на осъдителна претенция.Присъдил е и съответните разноски в полза на ищцата.

Въззивният съд споделя напълно фактическите констатации и правни доводи на районния съд, при условията на чл. 272 ГПК, със следните допълнения: Неоснователни са наведените от ответника-въззивник в настоящото производство доводи, че е върнал сумата 119.55лева/61.13евро/ на ищцата на 07.01.2026г., заедно с още пет броя надвнесени суми по други договори за потребителски кредити, в общ размер на 361.87евро.

Действително, пред РС е представен и прил. на л. 38 от делото документ/разписка/ за извършено плащане от „***“ООД на С. Д. П. на 07.01.2026г. в размер на 361.87евро. Като основание за извършеното плащане в договора е посочено, че това са надвнесени суми по 6бр. договори, сред които и процесния 88464, макар че не е посочена пълно сигнатурата на договора-предмет на делото : ***. Не са ангажирани други писмени доказателства и не е поискано въпроса за плащането да бъде изследван от назначената по делото експертиза.

Въззивният съд, намира, че първоинстанционният съд е процедирал правилно като въз основа на заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза, е установил какво е платено от ищцата над дължимата чиста сума на кредита от 500лева. Осъдил е ответника да върне разликата, тъй като не е приел за доказано възражението му за плащане, извършено в хода на 3 производството. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит ***получателят връща само чистата стойност на кредита, която в случая е 500 лв. Поради това правилен е изводът, че ответника се е обогатил без правно основание с разликата - със сумата 61.84евро.

При положение, че не е установено какво е било задължението към ответницата по другите пет договора посочени в разписката, не би могъл да се формира законосъобразен извод относно погасяването на процесното задължение, макар че и договора-предмет на делото е посочен сред основанията за извършеното плащане в общ размер на 361.87евро. За да се освободи от задължението си ответникът е следвало да посочи точно по кой договор каква сума заплаща, за да се зачете волята му за погасяване именно на процесното задължение за връщане на надплатена сума и то в дължимия размер. В тази връзка основателен е аргумента в отговора подаден от въззиваемата страна, че доказването на извършеното плащане е в тежест на ответника и той не е провел пълно доказване на този факт. Обоснован поради това на събраните доказателства е извода на РС, че исковата сума по чл.55, ал., пр. 1 от ЗЗД е дължима.

Поради изложеното, и на основание чл.271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено решението на Левченски РС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, следва да бъде присъдено и адв. възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемата страна адв. М. в размер на 120евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 на Левченски районен съд, постановено на 03.04.2026г. по гр.д. № 997/2026г. по описа на съда, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“, №51 Г, ап. Офис 32, представлявано от управителя Р.Н.Т. да заплати на адвокат Й. В. М. сумата 120.00 евро за 4 адвокатско възнаграждение /по сметка ***, BIC: ***/ за осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемата пред Плевенски ОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5