Решение № 1256 от 06.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Яна Борисова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511315 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Г. Д. С. срещу решение № 276924/18.11.2019г. постановено по гр.д. №51746/2016г. по описа на Софийски районен съд,I ГО, 43 състав, в частта, с което е спрямо него е признато за установено, че ищеца Л. Г.

М. е собственик на 1/4 ид. част от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, с площ 2 330 кв.м., находящ се в землището на с. Чепинци, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

*** и на основание чл.108 ЗС е осъден да предаде владението върху 1/4 ид. част от описания недвижим имот, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК - да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в съответната му част, като се твърди, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически и правни изводи относно владението на процесния имот и изтеклата в негова полза придобивна давност, както кратка такава, поради обстоятелството, че е добросъвестен владелец, а при неприемане на горното и на 10г. давност, считано от момента на установяване на владението върху имота вкл. и при присъединяване на владението на неговия праводател.

Твърди, че предявяване на иск за друга идеална част от същия недвижим имот от други лица спрямо него, не прекъсва придобивната давност за спорната ¼ ид.ч., предмет на делото, нито променя намерението му да владее веща в спорната идеална част като собствена.

Моли решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част да бъде 1 отменено и постановено ново, с което предявения срещу него иск с правно основание чл.108 от ЗС относно описания по – горе недвижим имот – ¼ ид.ч. бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна Л. Г. М. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната идеална част не е прехвърлена с договор за продажба в полза на Г. С., както и към момента на подаване на исковата молба не е изтекла 10- годишна придобивна давност в негова полза, съответно неприложими са разпоредбите относно добросъвестното владение и като е установил собственическите права на ищеца, правилно е уважил иска. Моли решението, в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проВ. за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

В обжалваната част, решението на първоинстанционният съд е постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от Л. Г. М. и с което спрямо Г. Д. С. е признато за установено, че ищеца Л. Г. М. е собственик на 1/4 ид. част от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, с площ 2 330 кв.м., находящ се в землището на с. Чепинци, район Нови Искър, м.Тунесвет, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и *** и на основание чл.108 ЗС е осъден да предаде владението върху 1/4 ид. част от описания недвижим имот.

Основателността на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест - чл.154 ал.1 от ГПК, да установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното основание /в случая наследствено правоприемство и на възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот/ и упражняваната от ответника фактическа власт /владение/държане/ върху процесния имот.

От своя страна, ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за упражняваното владение, а предвид неговите възражения в отговора на исковата молба – че е придобил имота по давност.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници -л.13 от делото на СРС, че ищеца – Л. Г. М., както и В.Г.С. и Л. Г. П.а, М. Г. К. са низходящи наследници /съответно дъщери и син/ на починалия на 28.02.1984г. Г. К. С.ов.

От молба приложена на л.15 от делото на СРС и удостоверение - на л.16 от делото на СРС, а и не спорно между страните, че с молба с вх. № 2559/04.12.1992г. депозирана пред Софийски районен съд Л. Г. М., В.Г.С. и Л. Г. П.а са се отказали от наследството на 2 починалия им баща, като техния отказ е вписан по реда на чл.52 от ЗН.

По делото e приложено влязло в сила на 22.12.1998г. решение № 1411/07.12.1998г. на Поземлена комисия „Нови Искър“ за възстановяване правото на собственост върху шест имота по реда на чл.27 от ЗСПЗЗ на наследниците Г. К. П. /С.ОВ/, като спорната ¼ идеална част е за имот под № 4 – л.9 и л.10 от делото на СРС.

С оглед конститутивното действие на решението на ПК относно правото на собственост върху възстановените недвижими земи /земи или гори/ и разпоредбата на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ /влезнало в сила решение за възстановяване на земи придружено със скица има силата на констативен нотариален акт/ следва да се приеме, че от влизане в сила на решението на ПК в патримониума на всички наследници на Г. К. П. /С.ОВ/ е възникнало правото на собственост върху посочените в решението имоти в съответни идеални части за всеки един от наследниците му по закон /по ¼ ид.ч./. Това е така, тъй като за всички имоти, чиято собственост се възстановява чрез провежданата реституция, без да държи сметка дали те са били одържавени или обобществени, законодателят въвежда законовата фикция на "новооткрити наследства". В доктрината и в практиката на Върховния касационен съд няма спор, че понятието "новооткрито наследство", употребено в чл. 91а изр. 2 ЗН, се отнася както до хипотезата на чл. 91а ЗН, така и до хипотезите, уредени в чл. 9а и 90а ЗН.

Законодателят обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадени правила, без да се променя значението на времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследникът да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество.

От писмо от Софийски районен съд, адм. служба „Архив” от 13.03.2018г.-л. 18 от делото на СРС, в което е посочено, че след извършена проВ. от АС „Архив” в книгите за отказ/приемане на наследство не са открити данни, че Л. Г. М. е направила отказ от наследство, освен по вече цитираната молба от 1992г., съответно липсва молба с вх. № 2559/04.12.1999г., по която ищеца и сестрите й да са заявили отказ от наследството на баща им Г. К. П. и вписан такъв в специалните книги към съда. От неоспореното заключение по СПЕ и във връзка с удостоверение на л.16 от делото на СРС - № 2559/04.12.1999г., се установява, че в същия документ при техническото му изследване се разкриват извършени поправки: на ред 6 – в печатно изписаната дума „наследодадет“ със синя химикална паста на пишещия прибор са изписани буквите „т“ и „л“ върху десета и дванадесета буква „д“ и „т“; на ред 7 – в печатно изписаното „д. Чепинци“ върху буква „д“ е отпечатана буква „с“, в горния ляв ъгъл относно изписаната година - печатно, последната цифра „9“ разкрива механично въздействие – изместена е в ляво и се застъпва с предходната цифра 9. При сравнение на двете удостоверения за отказ от наследство – от 1992 и от 1999г. и предвид установеното в Стар архив на СРС и официалното удостоверение от СРС от 13.03.2018г., се налага безспорно извода за подправяне на официален документ досежно годината като същата от 1992 е механично поправена на 1999г. в удостоверението на л.16 от делото и който извод е обоснован и от неоспорената СПЕ.

Следователно, с влизане в сила на горецитираното възстановително решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ, придружено със скица, ищцата е придобила собствеността на процесния имот – т.4 от решението в съответната идеална част ¼., като при съобразяване на гореизложеното, същата не е направила отказ от наследство, касаещ процесния имот. /както и двете й сестри/.

Въз основа на подправеното удостоверение за отказ от наследство № 2559/04.12.1999г. М. Г. К. /брат на ищеца/ се снабдява с нотариален акт за собственост по реда на чл.14 ЗСПЗЗ вр.чл.18ж от ППЗСПЗЗ върху неурегулиран поземлен имот с площ 2330 кв.м., представляващ имот № 161011 в землището н с. Чепинци, общ. Нови Искър, м.

3

Тунесвет – л.129 от делото на СРС.

На 11.06.2006г. един от наследниците на общи наследодател Г. К. П. /С.ов/ - М. Г. К.

/брат на ищеца/ сключва с ответника – Г. Д. С. предварителен договор за продажба на недвижимия имот - л.126-127 от делото на СРС, предмет на възстановителното решение № 1411/07.12.1998г. на Поземлена комисия „Нови Искър“ със съдържание обективирано в цитирания писмен документ, неоспорено от страните, а на 11.12.2006г. се сключва между страните по предварителния договор и окончателен такъв – с нотариален акт № 87, том V, рег. №50760, дело № 874/2006г. - л.129 от делото на СРС.

Следователно, предвид обстоятелството, че към датата на продажбата с нотариален акт № 87, том V, рег. №50760, дело № 874/2006г., продавачът не е бил собственик на целия имот /вкл. и процесната идеална част/, то сделката, макар и действителна, не е породила вещно-транслативния ефект за разликата над ¼ ид.ч. – собствена на продавача до прехвърлените 4/4 ид.ч. или за ¾ ид.ч., ¼ от които е продължила да бъде собствена на ищеца.

Не спорно между страните, че както към датата на подаване на исковата молба 14.09.2016г., така и в хода на производството ответникът упражнява фактическа власт върху спортната ¼ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими имот.

Гореизложената фактическа обстановка и правен извод за липса на прехвърлено по реда на чл.18 от ЗЗД право на собственост за спорната идеална част от процесния имот в полза на ответника с договор за продажба от 11.12.2006г., не е предмет на спор, нито в първоинстанционното производство, нито въведена като такъв във настоящото въззивно производство.

Спорен е правния въпрос дали е основателно направеното в отговора на исковата молба на ответника С. възражение, че процесният имот е придобит от него на оригинерно основание – давност.

В отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК ответникът С. е релевирал защитни материално правни възражения за придобиване на имота по давност:

-твърди да е придобил собствеността по реда на чл.70 ал.1 вр. чл.79 ал.2 от ЗЗД с изтичане на кратката придобивна давност считано от датата на сключване на предварителни договор от 11.09.2006г. / окончателния такъв - 11.12.2006г. до предявяване на исковата молба;

-евентуално-въз основа на владение в продължение на 10г. – чл.79 ал.1 от ЗС считано от сключване на предварителни договор от 11.09.2006г. / окончателния такъв - 11.12.2006г. до датата на подаване на исковата молба – 14.09.2016г. или и при присъединяване на владението на праводателя си - М. Г. К. /за периода 22.12.1998г. – 11.09.2006г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години.