Решение № 5674 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5674 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110209741 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. Ц., ЕГН **********, законен представител на „ПМ София“ ЕООД, с адрес: **** против електронен фиш серия К № ****, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на съществени реквизити в последния. Поддържа се, че не е ясно точното място на извършеното нарушение, тъй като е посочено на едно място, че е в гр. София, а на друго място извън населеното място, като освен това не става ясно и къде са поставени указателните табели за ограничение на скоростта. Сочи и че липсва дата на съставяне на електронния фиш. Оспорва се С. Ц. да е била водач на товарния автомобил, както и че прекомерния период от време от извършване на нарушението до връчването на електронния фиш възпрепятства жалбоподателя да упражни правата си по чл. 189, ал. 5 ЗдвП. Твърди се, че не е доказано и авторството на нарушението, тъй като от снимковия материал не ставало ясно кой е заснетия автомобил, нито пък кога и къде се е движел и с каква скорост. Оспорва се и процедурата по издаването на ел. фиш, за което се излагат подробни съображения. Сочи, че не става ясно и вида на системата, която е използвана за видеоконтрол. Прави се искане електорнния фиш да бъде отменен.

За проведеното на 13.09.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

1

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се представлява от адв. М., който в дадения ход по същество поддържа доводите, изложени в жалбата, и пледира в насока отмяна на атакувания електронен фиш.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 04.11.2022г. товарен автомобил “Т.Х.” с ДК № **** бил собственост на “ПМ- София” ЕООД, със законен представител С. А. Ц..

На 04.11.2022г. въпросният товарен автомобил бил управляван в гр. София. движел се по “Околовръстен път” до номер 454 с посока от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе. В този участък до номер 454 по “Околовръстен път”, скоростта на движение на автомобила била 128 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 % от отчетената скорост 132км/ч./ Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 90 км/ч. за извъннаселено място.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ATСС CORDON M2 № MD 1193, позиционирано в участъка от екип на ОПП СДВР. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018г., със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027г.

Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 15.03.2022г.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Ц., в качеството на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № ****; писмени - справка относно собствеността върху товарен автомобил “Т.Х.” с ДК № **** ; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 558-02-01-01/117-3; протокол за последваща проверка № 06-Г-ИСИС/15.03.2022г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р66930/07.11.2022г.; ежедневна форма на отчет; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; справкакартон на водач. сертификат за успешно завършен курс на обучение на И.М. - представител на ОД на МВР а работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни режими “CORDON M2” MD1193, справка от Агенция пътна инфраструктура, 2

Областно управление - София с изх. № 11-00-959/08.09.2023г. , ведно с приложена схема за организацията на движението и пътни знаци на път II-18 Околовръстен път София до № 454, както и от останалите по делото писмени доказателства. .

Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

Писмените доказателства, и конкретно протоколът за използване на АТСС, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост от 90 км/ч. Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 558-02-01-01/1-17-3 и протокол за последваща проверка № 06-Г-ИСИС/15.03.2022г. се изяснява, че техническото средство мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването, въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, и измерената скорост на движение.

В тази връзка неоснователно е наведеното възражение относно процедурата по издаването на електрония фиш, и относно неяснота каква е системата за видеоконтрол, която е била използвана, още повече, че в електрония фиш същата е посочена изрично и са приобщени по делото доказателства относно нейната годнос.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния фиш.

3

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е юридическо лице „ПМ - София“ ЕООД със законен представител С. А.

Ц.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 вр. ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 300 лв. Посочени са и срока, сметката и мястото на доброволното й плащане. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗдвП няма изискване за индивидуализиране на мястото с посочване на име и/или номер на улица. Отделно от това не е налице и противоречие в електронния фиш по отношение на мястото на извършване на нарушението, тъй като пределно ясно става, че се касае за Околовръстен път София, като е посочен и конкретен номер 454 и посока на движение на автомобила. Използването на израза 90 км/ч. за извъннаселено място единствено отразява разрешената скорост за този конкретен участък, където е било извършено нарушението. Действително, в полученото от Агенция “Пътна инфраструктура” писмо с изх. №11-00-959/08.09.2023г. е отбелязано, че на въпросният участък няма поставени пътни знаци Д11 и Д12 за начало и край на населено място, поради което след индивидуализация на точното местонахождение на автомобила при извършване на нарушението, а именно - участък без обозначение за начало и край на населено място, то административнонаказващият орган е избрал по- благоприятната за нарушителя санкция измежду двата варианта за извършено нарушение, а именно превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч. в населено и извън населено място, а именно пониската стойност на глобата в размер на 300 лв. Освен това в писмото е посочено още, че в района на № 454 максимално разрешената скорост е 90 км/ч., сигнализирана с пътен знак B26 (забранено е движение със скорост, по- висока от означената), като същият няма поставена допълнителна табела Т2, която да указва дължината на зоната на действие на въведената забрана. В тази връзка е неоснователно и възражението, че не ставало ясно и каква е разрешената скорост в този участък. Отделно от това, и в двата случая – шофирането със скорост от 128 km/h, както в населено, така и извън населено място, е в нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като допустимите стойности на скоростта са значително по-ниски от установената при извършване на процесното нарушение, поради което, настоящият съдебен състав, счита, че при скорост от 128 km/h, правоспособен водач на лек автомобил би следвало да е наясно, че такава скорост е недопустима нито в населено, нито в ненаселено място и във всички случаи, освен при шофиране по автомагистрала, се явява нарушение на разрешената максимална скорост на движение, поради което такъв тип деяния са обявени от закона за наказуеми. /в този смисъл решение № 3911 от 14.06.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3234/2021г./ Освен това следва да се отбележи и че в приложения снимков материал по делото са посочени GPS- координати, поради което не може да се заключи, че е налице неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението.

4

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове. С оглед горното неоснователно е възражението за издаването му извън срока по чл. 34 ЗАНН. От друга страна моментът на връчването му на жалбоподателката също е ирелевантен за спазване на последния.