Определение № 173 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба от осъденото лице М. А. П., чрез защитата му адв.В.. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не били отчетени всички относими фактори към въпроса за поправянето на осъденото лице. Вместо анализ на всички обстоятелства, съдът се позовавал на декларацията, че доброто дисциплинарно поведение на осъдения в затвоа не надхвърляло обичайно дължимото. По този начин за осъденият П. се поставяли неизпълними и неясни изисквания да надскочи някакъв обичаен праг. Поради това се моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на М. П..

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в протеста, прие за установено следното:

Жалбата от осъденото лице М. П. е подадена в законоустановения срок и е допустима.

С определение от 04.02.2026г., СГС, НК, 33-ти състав е оставил без уважение молбата на М. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му, наложено по нохд №3132/2017г. от СГС, с което е бил осъден на 9 /девет/ години лишаване от свобода за деяния па чл.116 от НК и по чл.339 от НК, който остатък възлиза на 1 година, 10 месеца и 5 дни към 26.01.2026г.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд обективно е преценил фактите, предмет на разглеждане, поради което и изводите му са правилни и се споделят от въззивния съд.

1

Осъденото лице М. П. е постъпил в затвора в гр.София на 15.01.2020г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от 9 /девет/ години, за деяния по чл.116 от НК и по чл.339 от НК. Към 26.01.2026г. осъденият е изтърпял фактически 6 години, 6 месеца и 28 дни, от работа 6 месеца и 27 дни и е с остатък от 1 година, 10 месеца и 5 дни. Не се спори, че към настоящия момент П. е изтърпял повече от ½ от наложеното наказание, като по този начин е налице една от изискуемите от закона предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Няма спор същото така, че осъденият П. изпълнява трудови задължения в ЗООТ „Казичене“, съгласно заповед №143/05.09.2025г. и се справя добре с поставените му задачи, като от 2024г. до сега има четири награди. При престоя си в ЗО Кремиковци за периода 2021-2022г е бил награждаван пет пъти.

За целия си престой в ЗООТ Казичене, лишеният от свобода П. е бил наказан веднъж със заповед №146/06.06.2025г. с „писмено предупреждение“.

Първоначалната оценка на риска на осъдения П. е била 40 точки, които към момента на изготвяне на доклада на осн.чл.437 ал.2 от НПК, са намалени на 30 точки. След изготвяне на атестацията, като зони с изразени дефицити са били очертани: отношение към правонарушението – тъй като не признава вредата, причинена на жертвата; междуличностни проблеми – тъй като е склонен към враждебни нагласи, и умения за мислене, тъй като не разбира напълно вижданията на другите и обичайно изисква уважение и внимание от другите без да схваща необходимостта да отговори със същото. В тази връзка, не може да бъде споделено становището на защитата, че са неясни и неизпълними изискванията, свързани с изпълнението на плана на присъдата.

Отношението му към пенитенциарните служители е съобразено с установените правила в строго контролирана среда. За настоящата съдебна инстанция, както и за първата такава, описаното поведение не може да бъде определено като изключително надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Не бива да се забравя, че местата за лишаване от свобода са със строго определени правила, неспазването на които неминуемо води до налагане на санкции, така че доброто поведение и демонстрираното уважение са дължими и очаквани в такава изолирана среда.

Полагането на труд е изцяло в полза на лишените от свобода, тъй като се отразява на наказанието, като се зачитат работните дни на принципа 2 за 3.

Изложените обстоятелства обаче, според САС не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод, че плана на присъдата и корекционния процес е изцяло изпълнен и е приключило поправянето и превъзпитанието на осъденото лице.

Споделим е изводът, че към момента не е изпълнен плана на присъдата и извършваната корекционна дейност с лишения от свобода М. П. следва да продължи по отчетените дефицитни зони и постигнатия позитивен напредък е необходимо да бъде затвърден във времето.

2

Решаващият съд при произнасянето си е взел предвид нормата на чл.439а от НПК и е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което е формирал крайните си изводи, които се споделят от контролната съдебна инстанция.

Не на последно място, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.02.2026г., на Софийски градски съд, НО, 33-ти състав по НЧД № 649/2026г., с което е оставил без уважение молбата на М. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му, наложено по нохд №3132/2017г. от СГС, с което е бил осъден на 9 /девет/ години лишаване от свобода, който остатък възлиза на 1 година, 10 месеца и 5 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3