Решение № 167 от 24.03.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. К., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102028 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.

Ищцата Т. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.К., *** - чрез адв. Т. Д., вписана в АК - Стара Загора твърди, че ответника имат едно дете малолетният Д. М.ов Г. с ЕГН **********, род. 11.04.2011 г. в гр.В. по време на брака им. С Решение № 2971/ 02.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 2119/2015 г. по описа на PC-В., бракът им бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на ищцата, а на ответника бил определен режим на контакти с детето, както следва: Всяка трета събота от месеца от 10.00 ч. до 16.00 часа в нейно присъствие. Твърди, че бащата не търсел детето и не се възползвал от предоставената му възможност за контакти с него. Чували се рядко по телефона, едва около 10 пъти годишно. За последните 9 години, откакто са разведени, М. Г. А. бил правил 3-4 пъти подаръци на Д.. Прекъсната била всякаква емоционална връзка между детето и ответника.

За да осигури по-добро бъдеще за сина си ищцата сочи, че от близо 6 години работи и пребивава постоянно във В., където живее в гр.К.. Работела като Оператор на машина към Агенция „Р.” - Б. във фирма Я.. От 2 години имала британско гражданство и британски паспорт /№ *** GBR/. Четири пъти годишно се прибирала в Б., за да види детето и родителите си. Ежедневно се чували по телефона с Д., за да разбере как е и дали се справя с уроците и домашните си, тъй като същият бил ученик в СУ „Е.А. I”, като тази година завършил шести клас. Всеки месец изпращала пари на майка си Д.С. Д. за издръжката на детето, което тя и баща й Н.П.Д. гледали. Родителите й били пенсионери и не можела да разчита на тях за финансова помощ.

Разговаряла с ответника да подпише пълномощно, с което да снабдят 1 детето със задграничен паспорт, както и необходимата декларация за пътуване на детето извън пределите на страната, но ответникът изрази категорично несъгласие, което по-скоро било свързано с желанието му да й създава проблеми, отколкото изявена проява от негова страна на грижа или интерес спрямо сина им.

Така ответникът не само че не помагал в отглеждането и възпитанието на сина им, но възпрепятствал пътуването му извън страната, поради което ограничавал неговите права, уредени и в чл. 35, ал.1 от КРБ и чл.ЗЗ, ал.З от ЗБЛД. Детето желаело да посети ищцата във В., но това било невъзможно, поради поведението на ответника. Имала възможност да отиде с него на екскурзия до различни и интересни дестинации с различна култура и традиции. Желаела през лятото да го заведе в други страни от Европа, но бащата отново отказвал, въпреки че нито веднъж не е изявил желание той да го заведе някъде на почивка или екскурзия.

Счита, че е изцяло в интерес на сина им да пътува с нея, да опознава други страни и култури, да разширява своя кръгозор и мироглед.

Възпрепятстването от страна на бащата детето да пътува инцидентно с нев, с цел почивки или туризъм, препятствала възможността й да полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Моли съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на ответника за издаване на необходимите лични документи на детето и заместващо съгласие на бащата за пътуване в чужбина. Моли съда да й присъди направените по делото разноски, както и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия редовно е връчена исковата молба и доказателствата към нея.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, съставено по акт за раждане №IV - 117/11.04.2011 г. на Община В., детето Д. М.ов Г., ЕГН ********** е с родители М. Г. А., ЕГН ********** и Т. Н. Д., ЕГН**********.

С влязло в сила Решение № 2971/02.07.2015 г. постановено по гр.д. № 2119/2015 г. по описа на Районен съд – В. упражняването на родителските права след прекратяване на брака са предоставени на майката Т. Н. Д., като е определен режим на лични отношение с бащата, както и издръжка.

Видно от Служебна бележка №926 от 13.05.2024 г. детето Д. М.ов Г., ЕГН **********, е записано в Средно училище „Е.А. I“ гр. К. в 6 - ти клас през учебната 2023/2024 г. От данните по делото е видно, че детето посещава редовно учебните занятия и не отсъства безпричинно.

Видно от приетия по делото Социален доклад № ПР/Д-СТ-КК/23-002 от 24.02.2025 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - К., че детето има желание да посещава майка си, която заради необходимостта да му осигури издръжка работи във В., гр. К.. Също така детето има нужда да участва в ученически екскурзии и да ходи на почивка, заедно с близките си.

Бащата не е осигурил писмено съгласие за издаване на паспорт и пътуване в чужбина. Детето е посочило пред социалните работници, че иска да посети 2 майка си, като досега не е имал такава възможност. Дирекция „Социално подпомагане“ – К. намира, че е в интерес на детето да бъде допуснато издаване на паспорт на детето и същото да пътува извън страната, като участва в организирани ученически пътувания.

От показанията на свидетелите Д.С. Д. и В.А.М., които съдът кредитира като пълни, последователни относими към спора, е видно, че детето иска да пътува в чужбина, като най-вече иска да посети майка си във В., както и да отиде на почивка с нея, когато тя се прибира в Б.. Посочват, че в училището, където учи са организирали пътуване до Р., но Д. не могъл да отиде, поради липсата на съгласие от баща му. Това го разстроило много и детето преживяло тежко това събитие. Многократно са правени опити да се получи съгласие от бащата, но същият не предприема никакви действия за осигуряването му.

Посочват, че от раздялата между майката и бащата на Д., баща му не е контактувал с него и не е проявявал желание да го заведе в никъде.

Ответникът не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК. Не изпраща отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД. От съда се иска да даде разрешение – заместващо съгласие за пътуване в чужбина и издаване на паспорт на детето Д. М.ов Г., ЕГН **********, като за целта да бъде заместено съгласието на бащата М. Г.

А. за разрешение за пътуване в чужбина и подаване на заявление за издаване на паспорт и получаването му от майката Т. Н. Д..

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

В случая пътуванията и почивките в чужбина са в интерес на детето, тъй като така ще се обогати и разшири мирогледа на детето, ще се повиши общата му култура, както това ще допринесе и за укрепване на физическото и емоционално му състояние, като и становището в представеният социален доклад от ДСП – К. е в същия смисъл – именно че е в интерес на детето да има възможност да пътува в чужбина. Също така ограниченията в пътуванията на детето, биха затруднили значително майката.

Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република Б., според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес на детето да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението, за участие в организирани училищни пътувания, почивки и екскурзии, до 3 държавите-членки на Европейския съюз, Англия /Обединено кралство В./, всички съседни на Република Б. страни. Съдът намира, че в посочените държави е в интерес на детето на пътува с посочените по-горе цели доколкото същите са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.

По отношение на срока съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен срок до навършване на пълнолетие, считано от влизане в сила на решението, предвид обстоятелството, към настоящия момент Д. е навършил 14 години и до пълнолетие му остават четири години. Съгласно цитираното тълкувателно решение съдът не може да дава разрешение на детето за пътуване в страни, в който има военни конфликти, бедствия и аварии. Поради тази причина не може да бъде дадено разрешение за пътуване в Украйна, т.к в страната има действащ военен конфликт. Поради тази причина следва да бъде ограничено разрешението до държавите-членки на Европейския съюз.

С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи, законодателят е регламентирал когато няма съгласие кое е основанието да бъде издаден паспорт – влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл. 123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока.

Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По делото не бе оспорено от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същият не е предоставил съгласието си за издаване на паспорт на детето. Липсата на съгласие между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съгласно данните по делото бащата М. Г. А. не осъществява контакт с детето от раздялата му с майката.

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност. По делото е представен социален доклад Дирекция "Социално подпомагане" - К.. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната и издаване на паспорт.

4

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република Б. е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности.