Решение № 1662 от 22.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20213100501770 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на Г. Р. Р. срещу решение №260526/05.10.2020г.,поправено с решение № 261252/07.04.2021г. и изменено в частта за разноските с определение № 264604/03.06.2021г., всички постановени по гр.д.

№20383/2019г. по описа на ВРС, 12 с-в , с което е отхвърлен иск, предявен срещу застраховател „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, регистриран във Франция, действащ чрез клона си в България „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, Клон България“ КЧТ с ЕИК 175190073, за присъждане на 559.78лв, представляващи дължима от застрахован кредитополучател вноска по погасителен план по обезпечен със застраховка кредит, заплатена след настъпване на покрит от застрахователя риск, ведно със законна лихва и са определени разноски в полза на ответника.

Въззивникът, чрез пълномощника си адв. А. е посочил бланкетно всички предвидени в закона оплаквания, но е конкретизирал нарушения само по отношение на установяване на фактите по недобросъвестното поведение на застраховано лице, укрило при сключване на застраховката за финансов риск, обезпечаваща изпълнение на кредит, налично заболяване, което е довело по-късно да настъпване на покрития от застрахователя риск. Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел за такова заболяване необявена от кредитополучателката, но изрично посочена във въпросника на застрахователя хипертония, като е извел този фактически извод само по данни в амбулаторен лист от 14.08.2017г., без 1 да ги е съпоставил с показанията на свидетел – лекуващ лекар, пояснил, че при прегледа е констатиран инцидентен случай на повишено кръвно налягане, а не ясно изразено хронично заболяване, изискващо текущо наблюдение. Излага се и оплакване за едностранчиво обсъждане на събраните доказателства, между които и заключение на съдебен експерт, заявил категорично, че тромбозата на дълбоки вени на долни крайници не е била установена преди смъртта на кредитополучателката, причинена при развила се белодробна емболия, поради поява на „яздещ“ тромб, образуван в долни крайници, който внезапно се е откъснал и е блокирал белодробна артерия. Сочи, че пряката обусловеност на тромбоемболията с евентуално налична хипертонична болест не е била категорично доказана от застрахователя, поради което счита, че съдът неправилно е приложил правилата за разпределяне на доказателствена тежест и е приел за основателно възражението на въззиваемия за недобросъвестност на застрахования, укрил съществена за поетия риск информация.

По същество в писмена молба пълномощникът на платеца, встъпил във вземането на застраховащ се за обезпечение кредитор, пледира бланкетно за уважаване на доказана претенция за изплащане на дължимата застрахователна сума поради настъпил уговорен риск до размера на заплатения остатък от кредита.

Въззиваемият чуждестранен застраховател, действащ чрез регистриран в България клон, чрез упълномощения адвокат Р. оспорва жалбата, като счита изводите на съда за изцяло съобразени с установените с доказателствата факти на основание за изключване на отговорност на застрахователя, предвидено изрично в общите условия на сключената застраховка. Оспорва оплакванията за нарушения при преценка на заключението на експерта, който е потвърдил не само констатираната хипертонична болест преди включването на кредитополучателката в покритието по застраховката на кредитора, но и хроничното й заболяване „разширени вени“, които заедно са способствали за венозния застой, причинил формиране на тромби в дълбоките съдове на долните крайници, довели до непосредственото причиняване на смъртта. Сочи, че като е игнорирал изолирани показания на свидетеля, съдът е приложил правилно правилата за установяване на фактите. Счита, че така установеното поведение на застрахованото лице, попълнило въпросника с декларация, изключваща наличие на диагностицирани и лекувани хронични съдови заболявания, въпреки поставения от застрахователя изрично въпрос и информацията за последиците от невярното деклариране, правилно е интерпретирано от съда като законова хипотеза на основателен отказ на застрахователя да покрие последиците от настъпилия риск.

В писмено становище по същество бланкетно се обосновава искането за потвърждаване на правилно и обосновано произнасяне на първата инстанция по неоснователния иск.

Страните претендират насрещно разноски, като конкретни суми са посочени в списъци по чл. 80 ГПК(л.9 и 15). Размерите на възнаграждението на представителите са насрещно оспорени като прекомерни.

2

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №2846/11.08.2021г., след като районният съд е довършил преюдициални процедури след прекратяване на първоначално образуваното в.гр.д. 767/21 на ВОС,т.о. При подготовката на процеса пред въззивния съд изрично е изключено участие на лице, заявило са като въззиваем без да е участвало в спора.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.

Обжалваният диспозитив съответства на предявен пряк иск за реално изпълнение на суброгиращ се платец, предявен срещу застраховател по сключена от кредитор за обезпечение на отпуснат от него кредит групова застраховка на живота, здравето и телесната цялост на кредитополучатели, към която се е присъединила приживе наследодателката на ищеца. Макар и да не е страна по самия застрахователен договор, наследникът има интерес да търси застрахователна сума, който се поражда от извършено плащане на вноска по обезпечения кредит с падеж, настъпил след смъртта на съпругата му.

Искът на встъпилия в правата на ползващ се от застраховката кредитор при настъпил покрит от застрахователя риск (смърт на кредитополучателката) е допустим и е докладван и разгледан като пряка претенция, уредена в специалния текст на чл. 456 ал.1 КЗ.

Предпоставка за предявяване на иск за застрахователно обезщетение е предварителното уведомяване на застрахователя за претенция поради настъпил покрит риск (чл. 380 КЗ). Наследникът на кредитополучателя се ползва по закон от права на застрахован и отправеното от него искане до въззиваемото застрахователно дружество за изплащане на застрахователната сума до остатък от кредита на застраховащия се кредитор е достатъчно да ангажира застрахователя в рамките на срока за произнасяне по тази претенция (чл.382 ал.3 пр. последно КЗ), независимо от действията на обезпечения кредитор – титуляр на вземането по застрахователния договор. Процесуалната предпоставка за упражняване на притезанието, възникнало при удовлетворяване на застраховалия се кредитор е налице след изричния отказ на застрахователя да покрие неизпълнението на кредитополучателя, породено от настъпилия риск.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни установените от първата инстанция факти (съответно препраща към мотивите в тази част): по повод договаряне на отпускане на кредит от 50 000лв, наследодателката на ищеца Р. С.

(негова съпруга) дала съгласие за включване в групата на застраховани лица по договор за застраховка „Кредитна протекция Плюс Пакет Б“ за покрити рискове смърт, трайно или временно намалена работоспособност, настъпили в резултат на застрахователно събитие злополука или заболяване в периода на срока на кредита, като декларирала здравословното си състояние и съгласието си да бъде застрахована от кредитора си „УниКредит Кънсюмър 3

Файненсинг“ЕАД, действал като застраховащ. Няма спор, че на 21.01.2019г. кредитополучателката е попълнила медицински въпросник без посочване на конкретни заболявания, а на същата дата е издаден сертификат съвпадащ с номера на договора за кредит и е съставен и връчен погасителния план по кредитната сделка. Не се спори, че в предоставените на клиента, чрез кредитора като посредник на застрахователя общи условия по груповата застраховка е уговорено изрично изключване на покритие на риска при представяне на неистински доказателства при приемане на застраховането и когато смъртта на застрахования е нестъпила в причинно –следствена връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и негови усложнения и рецидиви, за което клиентът е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен срок преди началото на застраховката, за което застрахованият е представил невярна и/или непълна информация или не ги е обявил във въпросника. Тази част от общите условия е допълнително възпроизведена в самия въпросник.

Безспорно е, че застрахованата кредитополучателка е починала на 26.09.2019г. в лечебно заведение, като смъртта е настъпила в резултат на белодробна тромбоемболия.

Спорните факти, посочени като неправилно установени в оплакванията на въззивника се свеждат до наличието и характера на хронично заболяване или състояние на влошено функциониране на организма, които макар и да могат да се контролират не се лекуват и са могли пряко да предизвикат откъсването и движението на „яздещ“ тромб от дълбоките вени в долни крайници, който е запушил белодробната артерия и е причинил смъртта.

Представените пред първата инстанция амбулаторни листи, издадени от лекуващ лекар на кредитополучателката в периода 2017-2019г. сочат поставени основни диагнози при диспансерни прегледи с код 80.0 флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долни крайници (на 08.03.2017г, 31.08.2018, 15.07.2019 и 17.09.2019) и с код 10 есенциална (първична) хипертония (на 14.08.2017 и 24.10.2017). Тези документи сочат като съставител свидетелката Н., която при разпита пред съда пояснява, че диспансеризацията на пациентката за тези заболявания е извършена поради първоначалната регистрация на оперативно лечение на повърхностно разширена вена, описана от лекарката като „козметичен дефект“ и някои инцидентни случая на повишено кръвно налягане, но ясно изразени оплаквания или симптоматика, която да налага постоянен прием на лекарства или периодично наблюдение, типичини за хронично хипертонично заболяване или заболяване на дълбоки вени личния лекар не е диагностицирал.

Съдът намира, че сами по себе си показанията на лекарката не са в непримиримо противоречие с медицинската документация, водена от самата нея, тъй като наред с основните диагнози в редица случаи наред с посочените две основани заболявания са отбелязвани оплаквания (болки в гърба, бъбреците, яйчниците, очите, ушите) диагностицирани като симптоми на други заболявания, повод на конкретните посещения.

Въпреки това обаче, поне в един от случаите лекарят е отразил като единствена причина за търсената консултация текущо наблюдение на дългогодишна артериална хипертония и известна на пациента терапия, а при друг преглед е насочил пациента си към съдов хирург 4 поради оплаквания в долните крайници. При съвкупната преценка на показанията на лекуващия лекар и съставените от нея медицински документи съдът не може да приеме тезата, че пациентката не е била информирана за заболяването на повърхностните венозни съдове („разширени вени“), което е лекувала в миналото, но и е следила текущо. Същият извод обаче не може да се направи за хипертония с ясно изразен хроничен характер( кодирана като първична с код 10 по МКБ), тъй като заболяването е отбелязано като повод за контролно наблюдение извън прегледи по други оплаквания еднократно за целия двугодишен период преди подписване на въпросника.

Същата документация е интерпретирана и от назначения по делото експерт, който дава заключение за документирано наличие на хронични заболявания на пациентката, между които разширени вени на долни крайници с усложнение до флебит и тромбофлебит, но категорично изключва пряката връзка между това трайно състояние на повърхностните венозни съдове с флемботромбозата в дълбоките вени на долните крайници. В писмената експертиза, и особено в поясняването й с отговорите при защитата й в съдебно заседание, медицинският експерт разграничава начина на диагностициране и провеждане на лечение на отлаганията от венозен застой в дълбоките съдове от известното на пациентката усложнение разширени вени, като потвърждава, че макар личния лекар да е насочил пациента си към съдов хирург през м. 07.2018г. няма данни да са били проведени необходими контрастни изследвания и да е констатирана скритата флемботромбоза, която пряко е довела до образуването на тромба, а в последствие и до внезапното му откъсване и миграцията му към белия дроб. Отделно от това експертът описва увреждания на сърцето поради хронично лошо кръвоснабдяване (миокардиосклероза и липоматоза на миокарда), установени по находки при аутопсията на починалата, за които потвърждава че са следствие на хипертоничната болест и са причинили сърдечната недостатъчност и венозния застой, способствал за постепенно формиране на тромбите.