Решение № 665 от 03.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300500036 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, чрез поцесуалния представител юрисконсулт С. К., срещу Решение № 4074/18.10.2024год. постановено по гр.д.№*г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с., с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., че Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ***, чрез адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. ***, не му дължи вземане по изпълнителен лист от 12.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. от ПРС - 5 гр. с., както следва: сумата 165.96 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № *** г., 23.32 лева договорна лихва от 24.05.2006г. до 17.07.2006г., 114.88 лева лихва за забава от 14.06.2006г. до 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 1

23.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност. С постановения съдебен акт в полза на Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: с. ***, са присъдени направените по делото разноски в размер на 55,00(петдесет и пет)лева, а на адвокат В. С. Х. е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 400,00 (четиристотин)лева.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска отмяна на обжалвания акт, като вместо това съдът постанови друг, с който да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски, съгласно представения списък. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Въззиваемата страна Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. В. Х., оспорва жалбата като изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред въззивната инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 ГПК, предявен от Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи претендираното вземане по изпълнителен лист от 12.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № ***г. от ПРС - 5 гр. с., както следва: сумата 165.96 лева, 2 представляваща главница по Договор за потребителски заем № ***г., 23.32 лева договорна лихва от 24.05.2006г. до 17.07.2006г., 114.88 лева лихва за забава от 14.06.2006г. до 14.12.2011 г. ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност. Ищецът твърди, че въз основа на Изпълнителен лист от 12.03.2012г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС - 5 гр.с. наследодателят му- Й. Щ. Щ., бил осъден да заплати на БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД процесните суми. За събиране на вземанията по изпълнителния лист било образувано на 23.05.2012г изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, с район на действие ПОС. Твърди се, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК

202423225, оспорва исковете като неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че на 08.09.2017г е прекратено изпълнителното производство поради "перемпция", настъпила по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Всички действия след 08.09.2017 г, решаващият съд е приел, че не могат да прекъснат погасителната давност, тъй като при прекратено по силата на закона изпълнително дело, извършването на изпълнителни действия не поражда правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането на ответното дружество. С оглед това, е приел предявения отрицателен установителен иск за за основателен и доказан, и като такъв го е уважил.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 3 изпълнителното основание. Ищецът твърди, че вземането е недължимо, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали извършените от съдебния изпълнител действия на 04.04.2017г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 13.06.2017г. / л.149 от делото на ПРС/, на 12.03.2019г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 25.04.2019г /л.150 от делото на ПРС/ и на 04.02.2021г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи за 22.03.2021г /л.154 и сл. от делото на ПРС/ са валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността.

С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на 4 съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – взискателят БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД с молбата за образуване на изпълнително производство е възложил всички действия по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ П..

Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредиторавзискател, то действията на 04.04.2017г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 13.06.2017г. / л.149 от делото на ПРС/, на 12.03.2019г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на 25.04.2019г /л.150 от делото на ПРС/ и на 04.02.2021г. с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи за 22.03.2021г /л.154 и сл. от делото на ПРС/, чиято проекция дори и да не се осъществила чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, в каквато насока са направените от въззиваемия възражения, прекъсват давността, тъй като непредприемането им се отдава на причини, независещи от кредитора.

Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна погасителна давност, поради което претенцията, че вземането се явява недължимо, е неоснователна.

5

Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това, искът отхвърлен.

С оглед изхода на спор, вземайки предвид фактическата, и правна сложност на делото, на жалбоподателят се дължат разноски пред настоящата инстанция в размер на 100лв юрисконсултско възнаграждение и 100лв разноски пред първата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №4074/18.10.2024год. постановено по гр.д.

№*г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: с. *** против КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, иск за признаване за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, че Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, не дължи на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 вземане по изпълнителен лист от 12.03.2012 г., издаден по ч.гр.д. № *** г. от ПРС - 5 гр. с., както следва: сумата 165.96 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем № *** г., 23.32 лева договорна лихва от 24.05.2006г. до 17.07.2006г., 114.88 лева лихва за забава от 14.06.2006г. до 14.12.2011 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност ОСЪЖДА Т. Й. Щ. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: с.