Решение № 87 от 19.05.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Разград, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200060 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Е.-**“ ООД –гр.С. против Наказателно постановление № 1725001** от 18.12.2025 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя и писмена защита, в която развива доводите си.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2025 г. около 10.00ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект СМР „Полагане на външно кабелно електрозахранване на два броя многофамилни жилищни сгради с общ подземен гараж в гр. Р. на ул. „М. Д.„ № *.

Изпълнител на дейността бил „Е. - **„ ООД – гр.С.. Било установено, че в контролирания обект, по време на проверката, в полза и за сметка на жалбоподателя, работи лицето А. Г. С., който по време на проверката осъществява трудова дейност, като „общ работник”, състояща 1 се в изкопаване на канал, без работодателят да е сключил с него трудов договор. В хода на проверката А. С. попълнил Декларация, в която посочил писмено, че работи на обекта от 21.10.2025г., като копае канал, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч. с договорено дневно възнаграждение в размер на 60,00лв. като последно такова е получил на 22.10.2025г.

Отбелязал, че има сключен граждански договор. Проверката продължила по документи, предоставени от жалбоподателя в офиса на ДИТ на 04.11.2025г. Жалбоподателят представил Граждански договор № */21.10.2025г., сключен с А. С., както и Трудов договор № 2**/27.10.2025г., сключен с А. С. за длъжността „Общ работник“, Длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник“, Протокол за вписване на Трудовия договор.

Въз основа на констатациите от проверката на 21.11.2025г. бил съставен АУАН № ** – 25001**/21.11.2025г. за това, че на 23.10.2025 г. А. С. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи на обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитани свидетели. Съществено значение имат показанията на актосъставителя– свидетелката Д. Д.. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката на обекта заварили там лицето А. Г. С. да работи – заедно с други лица работили на обекта, като изкопавали канали.

Същият попълнил декларация, в която посочил, че работи към дружеството „Е. - **„ ООД като „работник“, като посочил дневното възнаграждение, което получавал, работно време, посочил, че има граждански договор /копие от декларацията на л.25 от делото/. Разпитан е и свидетеля С. А., работещ в „Е. - **„ ООД – гр.С., който бил технически ръководител на проверявания обект. Сочи, че на обекта действително работели 7-8 лица, които копаели канал, като след тези лица бил и А. С.. Лицата били наети от дружеството с граждански договори. Свидетелят не знае какви възнаграждения получавали, сочи, че нямали определено работно време, а си тръгвали когато привършвали работата. Сочи, че тези лица не били особено грамотни и проверяващите им обяснявали какво да попълнят. С оглед показанията на св. Д. Д. /актосъставителя/ обаче съдът намира, че А. С. реално е работил в обекта като общ работник. И същият, явно е бил достатъчно грамотен и сам си попълвал декларацията. Дори да се приеме, че проверяващите му обяснявали какъв вид данни следва да се посочат /което е нормално/, то за съда е несъмнено, че конкретните данни попълвал той самия – сам си посочил дневното възнаграждение и часови диапазон в който работи. При това съдът приема, че в декларацията работникът обективно е посочил субектът, който го е наел и който му плаща възнаграждение за това. Всъщност и от показанията на св. Ст. А., ръководителя на обекта, се установява, че работникът е работил на обекта и осъществявал конкретно трудова дейност. Противно на показанията на този свидетел, съдът приема, че действително работникът е имал определено работно време, както е обяснил на 2 проверяващите и е попълнил в декларацията си. Като се основава на явно достоверните показания на актосъставителя Д. Д., съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. А. С. действително е работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза именно на обжалващото дружество, от което е нает. С оглед на казаното, представеният препис от граждански договор /същият не съдържа клаузите, необходими за трудов договор/ е ирелевантен, доколкото става въпрос именно за осъществявана трудова дейност, изискваща наличие на трудов договор. Такъв трудов договор бил сключен с лицето вече след проверката, т.е. след допускането му на работа. Несъмнено лицето А. С. е наето от обжалващото дружество и е изпълнявало работа в негова полза. Налице е типичен случай на престиране на работна сила в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор, какъвто не се спори, че не е бил налице към момента на проверката. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 23.10.2025 г. А. С. е осъществявал трудова дейност на обект, стопанисван от работодателя, без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови правоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Този трудов договор следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ.

Приемането на работника на работа без наличието на такъв договор, както е станало в случая, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се 3 доказва предоставянето на работна сила от страна на А. С. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило като общ работник и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за попродължително такова – същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова.

По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.61, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1500 лв, което е законовия минимум и не може да се поставя въпрос за намаляването му. С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 76,70 евро– полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-25001** от 18.12.2025 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ на обжалващото дружество “Е.-**“ ООД –гр.С. на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА “Е. **“ ООД –гр.С. ЕИК 1196047** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 76,70евро за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4