Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1440 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2527/2023
Вид
Решение № 1440
Подписан
12.12.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502527 по описа за 2023 година при участието на секретар Пролетка Давидова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 2527/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца К. И. С. чрез адв. В.

О. срещу решение 443 на ОС Благоевград от 18.07.2023 г. по гр.д. 235/2021 г., с което съдът е отхвърли предявеният при условията на алтернативност осъдителен иск, с който се иска да бъде осъдено НББАЗ да заплати на К. И. С. сумата 20 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпените болки, страдания и стрес от ПТП, настъпило на 10.10.2019 г., около 16:50 часа, на ПП1 Е- 79, км. 380+300, в близост до бензиностанзия „Карелия", с участници лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с per. № ********, управлявано от Д. М. К. и товарен автомобил- влекач марка „Рено“, модел HD001, с peг. № ********, управляван от унгарския гражданин З. Ф., за размера до 4 000 лв. - поради погасяване чрез плащане, а над размера, уважен от съда до размера, претендиран с исковата молба като неоснователен. С решението е отхвърлен искът с правно осн. чл. 86 от ЗЗД срещу НББАЗ за законната лихва за забава върху претендираната главница от 20 000 лв., считано от 28.04.2020 г.- датата, на която кореспондентът е следвало да заплати обезщетение, до окончателното изплащане. С решението ЗАД „Армеец“ АД като застраховател на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с peг. № ********, е осъдено да заплати на К. И. С. сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпените болки, страдания и стрес, в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2021 г., до окончателното изплащане на дължимото, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за претендираната главница, над размера уважен от съда - за 1000 лв. като погасен чрез плащане, извършено от НББАЗ с преводно нареждане от 18.01.2021 г., а в останалата част до претендирания с исковата молба размер от 20 000 лв., като неоснователен.

Въззивната жалба е срещу решението в частта, в която искът срещу НББАЗ е отхвърлен за сумата от 20 000 лева със законната лихва от 28.04.2020 г. и срещу решението в частта, в 1 която искът срещу ‚Армеец“ АД е отхвърлен за сумата над 3000 до 20 000 лева със законната лихва от 07.01.2021 г. до плащането.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

В жалбата се съдържа искане за уважаване на исковете за неимуществени вреди в цялост. Поддържа се, че определеният от съда справедлив размер на обезщетение от 8 000 лева е силно занижен предвид травмите, психическите промени, съдебната практика по сходни дела и инфлацията.

Постъпили са отговори от двамата ответници, в които жалбата се оспорва. Няма направени доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция поради липсата на въззивни жалби от ответниците и доброволно плащане от единия от тях не е спорно наличието на елементите на непозволеното увреждане по отношение на унгарския гражданин З. Ф., управлявал товарен автомобил- влекач марка „Рено“, модел HD001, с peг. № ********. Неправилно предприетата от него в нарушение на чл. 37ал. 2 от ЗДвП маневра за отклонение на движението на управляваното от него МПС, чрез предприемане на завой наляво за напускане на пътното платно и навлизане в района на бензиностанция „Карелия“, не на установеното за тази цел място- преминавайки през изхода от района на бензиностанцията, а не през подхода за влизане в нея, без да спре и да пропусне движещия се срещу него в насрещната лента л.а. „Фолксваген Туран“. Не е спорно виновното противоправно поведение и на Д. М. К., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с peг. № ********, който не е реагирал своевременно на възникналата на пътя опасност, както и не е предприел аварийно спиране, за да може да бъде в състояние да спре при възникналата опасност за движението. Водачът на лекия автомобил в нарушение на чл. 20, ал.2, пр.2 от ЗДвП не е предприел намаляване на скоростта и аварийно спиране, а е предприел недопустима от закона маневра-завиване на дясно и напускане на пътното платно, като с поведението си е съпричинил настъпването на ПТП.

Не е спорно, че за лекия автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 10.10.2019 г. при ЗАД „Армеец“ АД, а за товарния автомобил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 10.10.2019 г. при WABERER HUNGARIA BIZTOSITO ZRT, сертификат „Зелена карта“, сезиране на НББАЗ след липсата на произнасяне от кореспондента на територията на Република България на чуждестранния застраховател. Безспорно е също, че ищецът К. И. С. е пътувал в лек автомобил марка „Фолксваген“ на предна дясна седалка.

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди в границата между приетия от ОС Благоевград размер от 8 000 лева и претендирания от въззивния жалбоподател размер от 40 000 лева (по 20 000 лева от всеки ответник).

За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази представената пред първата инстанция медицинска документация и заключението на СМЕ, изготвено от д-р К. А., специалист по съдебна медицина и д-р А. С., ортопед-травматолог.

Уврежданията на ищеца, получени при ПТП, са контузии на двете белодробни основи, контузии на двете колена, охлузване на носа без кръвотечение от носните ходове.На контролните обзорни изследвания на 13.10.2019г. са установени ивицесто-петнисти засенчвания със същото разположение- данни за контузия на белите дробове. При приемането и по време на болничния престой за четири дни не е имал затруднение в дишането, дихателна недостатъчност, отклонение в телесната температура. В лечебното заведение е било проведено консервативно медикаментозно лечение с антибактериални и 2 обезболяващи средства. Контузията на белите дробове в двете белодробни основи не е довела до опасност за живота, като е протекла без затруднение в дишането, без дихателна недостатъчност и без възпалителен процес на белодробната тъкан - контузионна, травматична пневмония. За контузията на основата на белите дробове е било проведено тридневно болнично лечение и консервативно медикаментозно лечение с антибактериални и обезболяващи средства. Белодробната тъкан няма сетивност за болка. Субективното усещане за болка, за което К. С. съобщава, се дължи на контузията на меките тъкани на гръдния кош и колената и може да премине също за около 2-3 седмици. В областта на гръдния кош има дълбоки меки тъкани и по тази причина оздравяването и преминаването на болката е за по- продължителен период отколкото на контузии на други части на човешкото тяло и крайници, а именно за около 2-3 седмици. Липсва последваща медицинска документация след изписването на ищеца от лечебното заведение, а до изготвяне на експертизата пострадалият не се е явил за контролен преглед и не може да се отговори какво е състоянието му към момента на изготвяне на експертното заключение. Установените травматични увреждания в случай, че не настъпят усложнения, оздравяват напълно без последствия за здравето в бъдеще. Най- честото усложнение е контузионната пневмония, каквато у К. С. не се е развила.

От ИЗ 11151/1082/2019 от отделението по Хирургия на МБАЛ „Благоевград” АД, гр.

Благоевград, се установява, че са извършени контролни прегледи и обзорни изследвания на 13.10.2019 г. В епикризата към история на заболяването като терапия за вкъщи е назначенаЛевокса 500 мг по една таблетка за 7 дни. В отделението е проведено лечение с Аксетин, 3 пъти по 1,5 г; NaCl 0,9%- 500 мл, Аналгин една ампула, Парацетамол 3 пъти по една таблетка и Трамал 100 мг. Това е стандартна терапия за травма на гръдния кош. Ищецът е постъпил на 10.10.2019 г. и е изписан на 14.10.2019 г.

Според представените с исковата молба болнични листове ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност след пътния инцидент за периода от 10.10.2019 г. до 12.01.2020 г. И в трите болнични листове като диагноза е записано контузия на гръдния кош, като след първите пет дни болничен режим, останалите 90 дни са в домашен режим.

Професията на ищеца, записана в листовете, е строителен техник и тя обяснява дългия период на отпуск за временна неработоспособност.

Разпитаният по делото свидетел, във фактическо съжителство с ищеца, разказва, че го е посетила на 11.10.2019 г. в болницата и го намерила неподвижен, но в съзнание, било му трудно да говори и бил изнервен. Имал кръвни съсиреци по носа и по лицето, синини и натъртвания по цялото тяло, белият му дроб бил изпълнен с вода и го болели гърдите. Бил изписан от болницата след 14 дни, а в дома си се лекувал до края на месец декември. Не можел да прави резки движения, вечер се събуждал от болки, бил стресиран. Бил много изнервен и много го боляло. Той лежал, а тя му помагала с обличането, тъй като той не можел да става и да се движи сам, както и да вдига ръцете си нависоко. Помагала му да отиде до тоалетната. Имал задух след катастрофата. Докато се лекувал, приемал и лекарства, които пиел около месец, но свидетелката не може да посочи какви. Пиел обезболяващи, както и антибиотик, чиито наименования не помни. През месец декември започнало раздвижване, като първоначално той се нуждаел от помощ при движение и някой да го подкрепи. И досега се изморявал, тъй като работи като електротехник. Изпитвал дълго време страх от шофиране, като и досега рядко шофира. Преди катастрофата К. И. С. нямал белодробни проблеми и проблеми с дишането

Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото са в синхрон с представените медицински документи, заключението на СМЕ, последователни и житейски логични. В частта относно болничния престой приема, че е бил пет дни, колкото е описано в ИЗ на пациента. Предвид издадените болнични листове приема, че се е възстановявал месец декември включително, независимо че според заключението на СМЕ възстановителният период по принцип е 2-3 седмици.

При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания: болничния престой от пет дни, липсата на оперативни интервенции, възстановителен период 3 от два месеца и половина, както и отпуск за временна неработоспособност три месеца. От значение са възрастта на ищеца към деня на инцидента – 43 г., нуждата от чужда помощ през възстановителния период. Предвид датата на събитието – 10.10.2019 г. и общественоикономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се определи в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева.

Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението, като се съобрази по-дългия доказан възстановителен период и нараняванията в няколко части на тялото. Предвид липсата на усложнения и липсата на неблагоприятни последици за здравето обезщетение в претендирания от ищеца размер би се явило прекомерно.

Допълнителното обезщетение от 4 000 (четири хиляди) лева за неимуществени вреди се дължат от деня, приет от първата инстанция, срещу който няма доводи – 07.01.2021 г.

Ищецът претендира обезщетение от ответниците по делото по равно, като в този смисъл е и първоинстанционното решение, което е влязло в сила по отношение на приетия принос на двамата водачи в еднаква степен. Предвид факта, че НББАЗ е заплатило обезщетение от 5000 лева, сдружението следва да заплати допълнително 1000 (хиляда) лева, а застрахователното дружество – да бъде осъдено да заплати допълнително 3000 (три хиляди) лева.