Определение № 3130 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3130 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605686 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП против определение на СРС от 08.08.2025г., постановено по НЧД № 11 353/2022г. по описа на СРС, НО, 103- ти състав, с което съдът е отменил постановление на СРП от 11.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК по досъдебно производство № 15 024/2021г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 2693/2021г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.136, ал.1 от НК.

В протеста са изложени доводи, че протестираното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че видно от обратната разписка пострадалият К. П. К. е получил препис от постановлението за прекатяване на 23.08.2022г. Твърди се, че жалбата срещу постановлението е входирана в СРП, след определения в чл.243, ал.4 от НПК седмодневен срок, а именно на 08.09.2022г. Поддържа се, че в определението си съдът не е констатирал това обстоятелство, което определя жалбата като недопустима и въпреки това, я е разгледал по същество. Твърди се, че съдът посочил, че не е обсъдена в детайли причината за настъпването на вредоносния резултат, но не е изложил задълбочен правен анализ защо не е налица противоправно поведение от страна на трето лица, ангажирано с безопсатността на трудещите се. Поддържа се, че описаните в определението обстоятелства са изяснени, за същите са събрани доказателства и наблюдаващия прокурор е направил правен анализ.

Твърди се, че изложените в постановленито за прекратяване на наказателното производство доводи за липса на осъществено деяние по смисъла на чл.134 от НК и чл.136 от НК са правилни и законосъобразни. Предлага се протестираното определение да бъде отменено и 1 съдът да потвърди постановлението на СРП от 11.08.2022г., с което е прекратено досъдебно производство № 15 024/2021г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр.№ 2693/2021г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.136, ал.1 от НК.

Жалбоподателят К. П. К. и неговият повереник адв.Любомир Сираков не са взели становище по протеста на СРП.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 29.01.2021г. и водено за престъпление по чл.136, ал.1 от НК за това, че 29.01.2021г., около 07,30 часа на строителен обект, намиращ се в двора на УМБАЛСМ „Св.Екатерина“- гр.София, бул.“Пенчо Славейков“ № 52А са нарушили правила, установени за охрана на безопастността на труда и с това е изложен на опасност живота и здравето на трудещите се- К. К..

Протестът е подаден в срок и е процесуално допустим, разгледан по същество е неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да се произнесе по възражението за недопустимост на жалбата на К. П. К., по която се е произнесъл съдът с протестираното определение.

От известието, обратна разписка по делото е видно, че постановлението на СРП от 11.08.2022г. /деловодно изведено на 14.08.2022г./, с което е прекратено наказателното производство, е получено от К. К. на 23.08.2022г.

Жалбата против постановлението за прекратяване на наказателното производство е с пощенско клеймо от 30.08.2022г., като същата е входирана в СРС с вх. № 188183/09.09.2022г. и на 12.09.2022г. е образувано първоинстанционното съдебно производство. Съгласно чл.183, ал.2 от НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В конкретния случай срокът се изчислява в дни и неговото начало се определя от деня, следващ получаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Законоустановеният в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК седмодневен срок изтича на 30.08.2022г.- вторник.

Съгласно чл.184 от НПК срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина. В случая видно е от датното клеймо, че жалбата е постъпила в пощенската станция на 30.08.2022г. Задължение на пощенките служители е да поставят датно клеймо върху писмото, като същото следва да отговаря на деня, в който пратката е приета, а за приемането й се издават нарочни документи. Съдът не открива доказателства, които да внасят каквото и да е съмнение и съответно да са индиция, че датното клеймо не е поставено на дата, посочена на пощенския плик. Напротив, датните клейма са средства за приемане и предаване на пощенските пратки с обозначаване на дата на приемането и получаването им в пощенските служби. В този смисъл удостовереното върху плика съдът намира за отговарящо на обективната действителност, поради което счита, че жалбата е подадена в срок и същата правилно е била разгледана от първоинстанционния съд с атакуваното определение и доводът в протеста, че жалбата е била недопустима се явява неоснователен.

2

В протестираното определение от фактическа страна СРС е приел, че в периода 1995г.- 2021г. свидетелят К. К. заемал длъжността „строител- бояджия“ в „Главболгарстрой“ АД. На 29.01.2021г. отивал на работа, по който повод се намирал в района на строителен обект, изпълняващ се от „Главболгарстрой“ АД, находящ се в района на УМБАЛ „Св.Екатерина“- гр.София, като вървял от дясната страна спрямо входа за граждани, по тротоар с посока на движение към фургони, предназначени за преобличане, разположени в района на обекта. Въпреки, че тротоарът бил обозначен с обезопасителна лента, забраняваща преминаване по него, свидетелят К. преминал от там. По това време на денонощието поради климатичните условия по тротоара имало заснежени и заледени участъци. Няколко метра след входа и в района на същия тротоар, вървейки свидетелят К. К. се подхлъзнал и паднал на земята като си ударил главата. Падането на К. К. било възприето от свидетелят И.В., който се притекъл на помощ на колегата си и му помогнал да стигнат до фургоните. Разбирайки за случилото се, свидетелят А.Д.- технически ръководител на обекта, подал сигнал до органите на МВР и ЦСМП, които пристигнали на място и свидетелят К. К. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била извършена животоспасяваща операция.

Първоинстнационният съд е приел, че причината за вредоносния резултат не е обсъдена детайлно от представителя на държавното обвинение, а е посочено едностранно, че травматичните увреждания на К. К. са в резултат на собственото му неправомерно поведение, но това е в противоречие с изготвените по делото съдебно- технически експертизи, съгласно които са допуснати нарушения от работодателя по смисъла на ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни и монтажни работи, както и от техническия ръководител на обекта.

Съдът е приел, че съгласно заключението на допълнителна съдебно- техническа експертиза не са спазени изискванията на чл.12, ал.3 от Наредба № РД- 07- 02 от 16.12.2009г. за реда и условията за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е проведен начален инструктаж на пострадалия К. К. от страна на определения за целта технически ръководител В.С.А., както и че не изпълнени препоръките на оценка на риска, като прокурорът не е изложил подборни съждения, защо една част от експертните заключения приема, а други игнорира.

Първоинстанционният съд е приел, че прокурорът е приел, че в случая се установяват нарушения на трудовото законодателство от страна на изпълнителя на обекта „Главболгарстрой“ АД, изразяващо се в непочистване на заснежените и заледени участъци от тротоара съгласно Наредба № 2/22.03.2004г., но така допуснатото нарушение не може да обоснове наличието на осъществен състав на престъпление от конкретно физическо лице, имащо задължението по организация и изпълнение на почистването. В тази връзка съдът е дал указания да се прецени било ли определено лице, имащо задължение по изпълнение и организация на почистването, кое е било то, ако е имало такова и следва ли да носи наказателна отговорност за деяние по НК.

На базата на възприетите фактически обстоятелства и събраните по досъдебното производство гласни и писмени доказателства районният съд правилно е заключил, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът не е анализирал заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза, съгласно чието заключение причината за вредоносния резултат има комплексен характер- от една страна обективната среда и условия, а от друга- действията на пострадалия, а се е позовал единствено на заключението на техническата експертиза и липсва анализ на допълнителната 3 такава, доводи коя от двете експертизи кредитира и съображения за това. От постановлението е видно, че представителят на СРП е изброил кои са разпитани като свидетели, но не и какво конкретно се установява от техните показания, съпоставени помежду им и с останалите, събрани по делото доказателства. Представителят на СРП е посочил, че от страна на „Главболгарстрой“ АД са предприети действия във връзка с инцидента, изразяваща се в проверка на обстоятелствата по случая, но липсва посочване и анализ на установеното от проверката. В тази връзка неоснователно е възражението, че описаните в определението на съда обстоятелства са изяснени. Напротив, не е ясно какво приема като причина за настъпване на вредоносния представителят на СРП. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е указал, че следва да се изясни било ли определено лице, имащо задължение по изпълнение и организация на почистването, кое е било то, ако е имало такова и следва ли да носи наказателна отговорност за деяние по НК.

При цялостната извършена на основание чл.243, ал.6 от НПК служебна проверка на определението въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което същото следва да бъде потвърдено, частният протест- оставен без уважение.

Воден от горното, и на основание чл.243, ал.6 от НПК Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2025г., постановено по н.ч.д. № 11 353/2022г. по описа на СРС, НО, 103- ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4