Решение № 59 от 15.04.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. В.П., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №

20253610100358 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД о т „К." ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от изпълнителния директор И.К., действащ чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Т. Б. срещу П. Д. П. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 831,09лева - главница, 90,18 лева договорна лихва за периода от г. до 07.03.2025 г.; 25,58 лева - наказателна лихва за периода от 11.07.2024 г. до 7.3.2024година, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 115/31.03.2025 год. по ч.гр.д. № 219/2025 год. по описа на Районен съд - В.П.. Претендират се сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2024 г. П. Д. П. е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от К.. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на Дружеството, а именноwww.credissimo.bg /"Сайта"/.

Излага, че в зададените полета в Заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както е приложила снимки на личната си карта. При подаване на Заявлението лицето е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата.

Твърди, че на посочения в Заявлението от ответницата електронен адрес, а именно: р petrova72@;abv.bu. при сключване на Договора за кредит с ищеца, са изпратени автоматично Договор № 2930041/27.02.2024 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия /"ОУ'7 и Стандартен европейски формуляр /,,СЕФ"/. Излага, че освен това, на Сайта на Дружеството гореизброените документи са били налични и преди сключване на Договора между клиента и К., съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен 1 и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответника е бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него на К. суми - заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

Сочи, че с натискане на бутона за "Вземи парите сега" на указаното за това място на Сайта от Кредитополучателя е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния Договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т. 11 от ОУ с извършване на гореописаните действия, Заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит - приети и подписани от същия. Кредитополучателят се съгласявал, че всяко едно от посочените в т.Ш.9., б. а) и/или б) изявления го индивидуализира лично, направено от него като техен автор, както и че това изявление представлява електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на Заявлението, ищецът е предоставил на ответницата на посочения в Заявлението/в Профила e-mail актуалните ОУ и сключения от него Договор за Кредит.

Излага, че в резултат на тези действия, между К., в качеството на кредитор от една страна, и П.

Д. П. с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател - от друга, на 27.02.2024г, бил сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 2930041 с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.03.2025 г. Неразделна част от Договора представлявали СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита", съдържащо погасителен план.

Твърди още, че сключването на Договора във формата на електронен документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото законодателство.

Въз основа на така сключения Договор за кредит, К. изпълнил своето задължение и предоставил на П. Д. П. заемната сума, в размер на 1172,91 лева /хиляда сто седемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.

Сочи, че поради неизпълнението на основните му договорни задължения, ответникът е търсен многократно от К. с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и по Договора. Предвид това негово неизпълнение, вземането на ищеца е станало ликвидно и изискуемо в пълен размер, тъй като на 10.03.2025 г. е падежирала последната вноска, съгласно договорения погасителен план към процесния кредит.

Излага, че предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, за ищеца е възникнал интерес да предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред, като е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което бе образувано ч. гр. д. № 219/2025г., по описа на Районен съд - В.П..

В тази връзка е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е било разпоредено длъжникът П. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на К. следните суми:

831,09 лева /главница/, 90,18 лева /договорна лихва/ и 25,58 лева /наказателна лихва/, както и 25,58 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което се сочи, че обуславя правния интерес на К. да предяви установителен иск в настоящето производство. Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство. По изложените по-горе съображения ищцовото дружество моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител. Преди 2 датата на първото проведено открито съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявената положителна установителна искова претенция.

Изтъква, че действително, между "К." ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 2930041/27.02.2024г. по смисъла на който дружеството-кредитор е предоставило кредит в размер на 1100лв. на кредитополучателя П.. Сочи, че част от средствата са използвани за рефинансиране на друг кредит, а остатъка или сумата от 290.95лв. е получена по банкова сметка на ответника. Излага, че така сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че действително, на имейл адресът на ответника (p. [email protected] - посочен и в исковата молба ), са изпратени приложеният Договор за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и Общите условия. На посоченият имейл обаче не били изпратени всички относими към кредита документи. Съответно същите не били приложни и към исковата молба. Не е изпратен сключеният между ответника П. и „А.Т." ЕООД договор за предоставяне на гаранция по смила на който ответника се е задължила да изплати в полза на „А.Т." ЕООД възнаграждение, в размер на 895,42лв. за предоставена от дружеството гаранция в полза на ищеца. Излага, че е изпратен единствено общ погасителен план, от който е видно, че сумата по гаранцията ще се изплаща заедно с главницата и лихвата по кредита под формата на обща погасителна вноска. В подкрепа на изложеното, сочи че е и обстоятелството, че месечните вноски, правени по договора за кредит, са в размер на 194.49лв. колкото е сумата по общият погасителен план, а не по 110лв. - колкото са по погасителният план, представен пред Съда - като приложение към исковата молба. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, заемополучателят се задължавал да обезпечи кредита с банкова гаранция, или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител, като с оглед на това, още на същата дата ( 27.02.2024г.) между П. П. и „А.Т." ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А.Т." ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К." ЕАД, по силата на който да отговоря пред „К." солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този договор ( за поръчителство), ответникът се задължил да плати на „А.Т." ЕООД възнаграждение, в размер на 895.42лв., платимо разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, за което след сключване на договора за кредит се изпраща обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 2 256.57лв. излага още, че съгласно договора за поръчителство ищецът следва да предостави дължимите суми на „К." ЕАД, което пък съгласно договора е упълномощено от „А.Т." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по договора за поръчителство. С оглед клаузите на двата договора, то се намира, че безспорно договора за предоставяне на поръчителство има характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за кредит. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Излага, че последната от своя страна въвежда изисквания, които на практика са неизпълними от потребителя и които представляват неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя дружество - „А.Т." ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е именно заемодателят „К." ЕАД.

С оглед на гореизложеното, то се намира, че безспорно договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Твърди, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисквала в договора за 3 потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят целял да гарантира, че при сключване на договора, потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Намира, че горните законови изисквания не са били спазени. В конкретиката, счита, че в договора за кредит е посочен ГПР от 28%. Възнаграждението за поръчителя, обаче, представлявало скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР надвишавал над 5 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. Излага, че съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая се намира, че е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Въз основа на изложеното, моли съдът да признае сключеният между страните договор за недействителен, а съдът да присъди само чистата стойност, дължима по кредита. Претендират се разноски.