Определение № 2555 от 14.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2555 гр. София, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502556 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.129 ал.3 и 130 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Р. А. Д. срещу протоколно определение № 6785 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 6771/2022 г., по описа на СГС, ГО, 27 състав, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 г., поради недопустимост.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 03.07.2024г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 10.07.2024г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Р. А. Д. изтъква факта, че има правен интерес от иск за собственост, тъй като съгласно неоспорен от ответницата-продавач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, му е предадено владението на процесния недвижим имот, ведно с обещание да бъде прехвърлен в определен срок, което не е станало по вина на продавача. След предаването на имота, ответницата направила всички контакти невъзможни и той продължил да го владее спрямо нея непрекъснато, видно и спокойно с намерение за своене - твърдения, които не са оспорени от ответницата. През 2022 г. тя дошла в имота и му казала, че трябва да се „маха", защото не е собственик и имотът е нейн.

Обяснил й, че владее имота повече от 10 години с намерение за своене, че тя не е идвала нито веднъж в имота за определения срок, не е прехвърлила имота в уговорения с договора срок, че по отношение на нея е придобил имота по давностно владение. След депозиране на иска, ответницата не депозирала отговор в срок, но с последващи молби признала твърдените от ищеца обстоятелства - подписването на договор, предаването на владението и 1 срещата им през 2022 г., на която тя му казала да се маха от имота. Оветницата признала иска и помолила съда да не я осъжда да плаща разноски. Точно това признание на иска СГС е преценил като липса на правен интерес, водещо до прекратяване на производството, който извод на съда намира за неправилен. Правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост е налице не само тогава, когато ответната страна изрично оспорва правото на собственост на ищеца, а и тогава, когато ответникът разполага или има вероятност да се снабди с документ, с който може да се легитимира като собственик на целия или на част от процесния недвижми имот, какъвто е настоящия случай. Посочва още, че решението по този иск ще има сила на пресъдено нещо само единствено между страните и е необходима защита, ако ответницата се опита пак да го изгони от процесния имот. Обстоятелството, че ответницата е признала иска /след депозирането му и вписването му в имотен регистър/ не прави автоматично същият недопустим. Моли за отмяна на определението и връщане на делото в СГС.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

Производството е образувано по искова молба на Р. А. Д. срещу М. П. С. /Л./ при следните фактически твърдения - двамата сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, въз основа на който му е предадено владението на процесния недвижим имот, ведно с обещание да бъде прехвърлен в определен срок, което не е станало по вина на продавача. След предаването на имота, ответницата направила всички контакти невъзможни. Той продължил да го владее спрямо нея непрекъснато, видно и спокойно с намерение за своене. През 2022 г. тя дошла в имота и му казала, че трябва да се „маха", защото не е собственик и имотът е нейн. Обяснил й, че владее имота повече от 10 години с намерение за своене, че тя не е идвала нито веднъж в имота за определения срок, не го е прехвърлила в уговорения с договора срок, затова по отношение на нея е придобил имота по давностно владение. С уточнителна молба вх. № 101661/06.11.2023г. ищецът посочва, че предявеният иск не е по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а по чл. 124 ГПК - положителен установителен. С молба вх. № 51921/07.05.2024 г. ответницата заявява, че не оспорва иска, нито оспорва приложените доказателства и твърдения на ищеца. Моли да не бъде осъждана за разноски.

При това положение СГС с обжалваното протоколно определение, като е взел предвид, че ищецът не е обосновал правния си интерес от предявяване на иска, а са налице съвпадащи твърдения на страните относно осъществяваното владение и че ответницата е поискала ищецът да напусне имота, с оглед направеното признание на иска от последната, като не се твърди, че ответницата претендира право, което изключва неговото, е приел, че не е налице застрашено материално право, което да се нуждае от защита, поради което ищецът би могъл да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Затова производството е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

Настоящата съдебна инстанция не споделя горните изводи, тъй като констатира, че към датата на депозиране на исковата молба безспорно е налице правен интерес от 2 положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК предвид извънпроцесуалното поведение на ответницата, която се опитала да изгони ищеца от процесния имот с наведени твърдения за нейна собственост. Спорен е въпросът налице ли е такъв интерес вкл. към датата на постановяване на обжалваното определение, предвид признанието на иска, обективирано в молба вх. № 51921/07.05.2024 г. на ответницата.

Съдебната практика приема, че интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички искове, но изискването за интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично подчертано в чл.124 ал.1 ГПК, защото само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. При това този интерес следва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и в течение на целия исков процес /решение № 55/10.08.2010 г. по т. д. № 464/2009 г. на ВКС, II-ро т. о./. Съдебната практика приема и това, че макар исковете за собственост да не са сред посочените в закона изключения, при които не се постановява решение при признание на иска - чл. 237, ал. 3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по тях не се постановява решение по чл.237 ГПК, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на делото- съдебно установяване /признаване/ на собствеността на ищеца, което изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за него доказателствени средства /решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, I-во г. о./. така решение № 35 ОТ 18.08.2022 Г. ПО ГР. Д. № 2880/2021 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/. В случая интерес е налице и към момента, поради което съдът би следвало да постанови решението си въз основа на събраните доказателства и процесуално поведение на ответницата, доколкото ищецът има интерес да се легитимира с годен титул за собственост на имота, какъвто не е един констативен н.а. Отделен е въпросът дали ответницата е собственик на имота към 2011г., когато е било предадено владението на същия /начало на давностно владение/ и може ли той да бъде придобит по давност.

Съобразно изложеното следва да се приеме, че неправилно СГС е приел за недопустим предявения от жалбоподателя положителен установителен иск за право на собственост поради липса на правен интерес, обоснован с признание на иска от страна на ответницата и е прекратил производството по делото в тази част.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 6785 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 6771/2022 г., по описа на СГС, ГО, 27 състав, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, депозиран от Р. А. Д. срещу М. П. С. за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10г., поради 3 липсата на правен интерес.

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 27 състав за продължаване на процесуалните действия в тази им част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4