Решение № 22348 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22348 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110102826 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ срещу Г. М. Г., Ю. М. Г., А. Д. В. и М. Д. Г. (съгласно уточнителна молба от 02.07.2024г. – л.63 от делото) за осъждането им да платят разделно, по ¼ част всеки един от тях от следните суми : сумата от 1343,85 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д****, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 255,87 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 06.12.2023г., сумата от 10,30 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2021г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното плащане и сумата от 2,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 06.12.2023г.

Ищецът твърди, че С. М. К. е била клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение. За процесните задължения отговаряли ответниците по делото в качеството им на наследници на С. М. К..

Ответникът Г. М. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който заявява, че следва да отговаря за задълженията на наследодателката С. М. К. само в рамките на приетото по опис наследство.

С молба от 05.11.2024г. ответникът Г. М. Г. е направил искане за приемане наследството 1 по опис. Съдът е разпоредил препис от молбата да се изпрати на зам. – председателя на III ГО на СРС за образуване на дело по молба за приемане на наследство по опис.

Ответниците А. Д. В. и М. Д. Г. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Възразяват, че макар С. К. да е имала учредено право на ползване върху имота, не било установено същата да е ползвала имота до смъртта си.

Заявяват, че са изпратили молби до СРС за вписване на отказ от наследството на С. К..

Ответникът Ю. М. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Заявява, че възнамерява да предприеме стъпки за отказ от наследството.

Оспорва да има качеството на клиент на ТЕ за процесния имот, защото не е ползвал същия.

Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД имал субсидиарно приложение. Възразява да е изпаднал в забава за плащане на претендираната цена за дялово разпределение, като оспорва и ищецът да е материално правно легитимиран относно вземането за цена за услуга дялово разпределение.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца, „Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са наследници на лице, което през процесния период е имал качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) спрямо процесния имот, респ., че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Приета като доказателство е молба – декларация от С. М. К. до ищеца, подадена 15.01.1998г., за откриване на партида на имота (л.15).

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165 том I, рег. № 12320 дело № 136/2020г. (л.12), от който се установява, че на 22.12.2020г. С.

М. К. е продала процесния имот на трето за спора лице, като продавачът С. М. К. е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.

От приетото по делото удостоверение за наследници на С. М. К. (л.61) се установява, че същата е починала на 23.03.2023г. (след края на процесния период).

По делото няма данни за други разпоредителни сделки с вещни права върху процесния имот, поради което съдът приема, че до края на живота си С. К. е останала титуляр на вещно право на ползване върху имота (арг. чл.99 ЗС). От така събраните по делото доказателства съдът приема, че през процесния период С. М. К. е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди спрямо процесния имот - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, като от началото на процесния период – 01.05.2020г. до 22.12.2020г. (прехвърляне на правото на собственост върху имота) това качеството е произтичало от притежаваното право на собственост върху имота, а след 22.12.2020г. до края на процесния период – м.04.2022г., - от качеството на титуляр на вещно право на ползване върху имота – чл.57, ал.1 ЗС. При това С.

К., от една страна, и ищецът, от друга -, през процесния период са били обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

2

Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

С приетия по делото доклад съдът обяви като безспорно, че през процесния период в процесния имот стойността на непогасените задължения за доставена топлинна енергия възлиза на претендираната сума от 1343,85 лева, доколкото това обстоятелство не е оспорено от нито един от ответниците, всеки от които е упражнил правото на отговор по чл.131 ГПК. Ирелевантно е обстоятелството дали през процесния период С. К. фактически е ползвала имота, защото отговорността й спрямо топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия произтича от притежаваните от нея вещни права върху имота – арг. чл.153 ЗЕ.

След смъртта на С. К. за задълженията й отговарят наследниците, които са приели наследството – чл.60, ал.1 ЗН.

От приетото като доказателство удостоверение за наследници на С. М. К. се установява, че призовани да я наследят от една страна са внуците на починалия преди нея неин брат Г.

М. Г. (роден през 1928г.), починал през 2001г., чийто наследник е синът му М. Г.ев Г., починал през 2011г. и чиито деца са ответниците по делото Г. М. Г. (роден през 1979г.) и Ю.

М. Г., а от друга страна - децата на починалия преди наследодателката неин брат Димитър М. Г. (починал през 1978г.) – ответниците А. Д. В. и М. Д. Г.. При това призовани да наследят С. М. К. са ответниците по делото - Г. М. Г., Ю. М. Г., А. Д. В. и М. Д. Г. - чл.8, ал.1, вр. чл.10, ал.2 ЗН.

От приетото като доказателство съдебно удостоверение по ч.гр.д. № 62046/2014г. на СРС, 117 състав (л.133) се установява, че ответницата А. Д. В. се е отказала по надлежния ред от наследството на С. М. К..

От приетото като доказателство съдебно удостоверение по ч.гр.д. 3 62046/2024г. на СРС, 117 – ти състав (л.134) се установява, че ответникът М. Димиитров Г. се е отказал по надлежния ред от наследството на С. М. К..

От приетото като доказателство съдебно удостоверение по гр.д. № 73343/2024г. на СРС, 37 – ми състав (л.148) се установява, че ответникът Ю. М. Г. се е отказал по надлежния ред от наследството на С. М. К..

Предвид горното съдът приема за установено, че ответниците А. В., М. Г. и Ю. Г. нямат качеството на наследници на С. К., която е била клиент на ТЕ през процесния период – арг. от противното от нормата на чл.48 ЗН.

Единственият наследник на С. М. К. е ответникът Г. Г. (чл.53 ЗН), който е упражнил правото да приеме наследството на наследодателката по опис, видно от приетия в последното по делото открито съдебно заседание заверен препис от решение от 15.09.2025г. п о гр.д. № 68942/2024г. на СРС, 149 -ти състав. Със същото решение на основание чл.61, ал.1 ЗН е допуснато приемане по опис от страна на ответника Г. Г., останало от наследодателя С. М. К., което наследство се състои от следното имущество : активи : 1/ движими вещи : една дървена маса и четири стола; 2/ парични средства : сума в размер на 3870,58 лева, налична по банкова сметка BG93 BPBI 7940 1042 7391 01, пасиви : сумата от 403,05 лева към „Топлофикация София“ ЕАД. Съдът взема предвид че описаният пасив при приемането на наследството по опис е общият размер на задълженията, претендирани по настоящото дело спрямо ответника Г. Г..

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата 3 за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на 255,87 лева.

Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – “Директ“ ЕООД.