Решение № 294 от 18.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Плевен, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500639 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 697 от 9.07.2021г по гр. дело № 1395/2021 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н., с адрес в гр. София, ул. *** да заплати н а Е. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен, сума в размер на 797,97 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2019 10.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 79,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 24.02.2021 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. ОТХВЪРЛ ИЛ е претенцията на Е. С. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н., с адрес в 1 гр. София, ул. *** за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 11.07.2020г. до 01.08.2020г., като неоснователна и недоказана. Съдът се е произнесъл и по въпроса за държавната такса и разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни.Възразява се, че със ЗИД ЗМВР в сила от 11.07.2020г в ал.1 е създадено изречение трето, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Според въззивника това е израз на последователността на законодателя по този въпрос, което в подкрепа на предходните разсъждения. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове като алтернативно се претендира да се отмени частично решението относно сумите за периода 1.01.2018 г – 17.07.2018 г с 2 оглед действащите тогава разпоредби на чл. 9г от наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена отговор и в съдебно заседание , взема становище ,че жалбата е неоснователна и решението на РС следва да се потвърди.Претендира се възнаграждение на осн. Чл. 38 от ЗА.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС – Плевен е приел за безспорно между страните , че са се намирали в служебни правоотношения и, че за процесния период ищецът е заемал длъжността „***“ в РС „ПБЗН“ гр.Долна Митрополия при РС „ПБЗН“ гр. Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Установява се , според РС, от изготвената от ответника Таблица №1 с изчисления /в отговора на ИМ/, приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 664 ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 758,952 часа, или 94,952 ч. разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 797,97 лева при средна ставка 8,04 лева за 2019 г. и 8,81 лева за третото тримесечие на 2019 г и 2020 г. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на 5 79,55 лева.

Според РС съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според 3 нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016г., която е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от 6 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за 4 неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен 4 труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до 10.07.2020г. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е,според РС, че в посочената наредба, независимо че е била за предходен период, 7 законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в 5 рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о.

ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе подзаконови нормативни актове „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“, не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който 5 служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение. С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. е установена нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това е 8 относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна промяна. В случая част от исковия период – от 11.07.2020г. до 01.08.2020г. се включва в действието на това изменение, което урежда отношенията по различен от посочения дотук начин, установява ги категорично и не предполага посоченото преизчисляване на положениет през нощта часове с коефициент 1,143. При изяснените от писмените доказателства факти, за които не е б и л налице и спор между страните, и изведените от съда правни изводи, съдът приема за основателна исковата 6 претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.