Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3698 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2001/2026
Вид
Решение № 3698
Подписан
08.10.2026
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 351 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Семеен кодекс
  • чл.127, ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20263110102001 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е делбено, в първа фаза по допускане на делбата.

Ищцата Ц. Й. Ц., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес : ***, чрез адвокат Е. И.

П. от АК Варна е сезирала РС Варна с искова молба предявена против ответника Н. П. П., ЕГН **********, от *** .

Исковата молба е с правно основание чл.341 ГПК и сл. , вр. чл. 34 ЗС, като в същата е обективирано и искане за постановяване на определение по привременна мярка .

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

Ц. Ц. твърди, че с ответника Н. П. са съсобственици при равни квоти (по една втора ид. ч. от правото на собственост, за всеки от тях) върху недвижим имот с жилищно предназначение, представляващ АПАРТАМЕНТ *** с площ 66, 84 кв. м , на едно ниво, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, килер, коридор и балкон, находящ се в ***, заснет по одобрените със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседи на самостоятелния обект по схемата на самостоятелните обекти в сградата : на същия етаж - самостоятелни обекти в сградата с идентификатори *** и *** ; под обекта - самостоятелен обект в сградата с идентификатор *** и над обекта самостоятелен обект в сградата с идентификатор *** ; ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 3,18 кв. м , без посочен номер и граници по документа за собственост и по схемата на самостоятелните обекти в сградата, както и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор ***, в която се намира самостоятелен обект ***, и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата с идентификатор ***.

Съсобствеността върху така индивидуализирания недвижим имот сочи ищцата, че придобили с ответника на 0*** г. на възмездно правно основание: покупко-продажба, изповядана нотариално с нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус К.

К., с район на действие - Районен съд Варна, вписан в Служба по вписвания - Варна под акт ***, т. ***, дело № ***, вх. рег. № *** г.

Ищцата твърди, че с ответника не могат да постигат съгласие за извънсъдебно прекратяване на съсобствеността върху имота, поради което и ищцата желае тя да се 1 прекрати по съдебен ред чрез съдебна делба по реда на Глава Двадесет и девета ГПК.

С оглед изложеното по-горе, в исковата си молба ищцата отправя искането до РС Варна: да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде допусната, а след това и извършена съдебна делба на съсобствения между страните недвижим имот с жилищно предназначение, представляващ АПАРТАМЕНТ *** с площ 66, 84 кв. м., на едно ниво, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, килер, коридор и балкон, находящ се в ***, заснет по одобрените със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, при съседи на самостоятелния обект по схемата на самостоятелните обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни обекти в сградата с идентификатори *** и *** ; под обекта - самостоятелен обект в сградата с идентификатор *** и над обекта самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***; ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 3,18 кв. м., без посочен номер и граници по документа за собственост и по схемата на самостоятелните обекти в сградата, както и ведно с 1,4929 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор ***, в която се намира самостоятелен обект ***, и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата с идентификатор ***, придобит от страните по делото с нот. акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус К. К. с район на действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията - Варна под акт ***, т. ***, дело № ***, вх. рег. № *** г., при равни квоти - от по една втора идеална част.

Отправено е и искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал.2 ГПК, вр . чл. 31 , ал.2 ЗС .

Искането е обосновано със следните наведени от ищцата твърдения :

Цв.Ц. сочи, че с ответника П. живели семейни начала (без сключен граждански брак) в индивидуализирания по-горе недвижим жилищен имот от момента на закупуването му до датата 12.03.2025 г., когато Ц. се изнесла оттам, поради раздялата й с ответника, което довело и до невъзможността занапред да продължат лично да ползват имота и двамата.

Считано от датата 12.03.2025 г., единствено ответникът ползвал лично съсобственото жилище, в което продължавал да живее, докато Ц. се установила за постоянно на адреса, посочен в исковата молба. Поради това ищцата моли съда да постанови по делото ПРИВРЕМЕННА МЯРКА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 3С, като бъде осъден ответника да й заплаща, считано от момента на връчването на исковата молба за делба с обективираното в нея искане по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 3С до окончателното приключване на съдебното производство за делба с влязъл в законна сила съдебен акт, обезщетение в размер на 230 (двеста и тридесет) евро месечно за ползването на нейната една втора идеална част от жилището, с падеж на задължението всяко първо число на месеца, за който се дължи обезщетението, като то се равнява на половината от средния пазарен месечен наем за имоти със същото предназначение и приблизителна площ, разположени в същия район на града. Определеното от съда обезщетение в условията на чл.

344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС ищцата желае да й се превежда от ответника по банков път по нейна банкова сметка в „***“ АД с вписани в исковата молба реквизити.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е обективирала в исковата си молба доказателствени искания .

В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. П. П., ЕГН **********, чрез адв. К. А. от ВАК, със съдебен адрес: *** изразява следното становище по депозираната от ищцата искова молба :

Исковата молба ответникът намира за допустима.

В действителност посоченият в иска имот не отрича ответника, че е придобит от двамата по посочения начин и при сочените квоти.

За изплащане на продажната цена на имота, двамата , твърди ответника, че теглили два кредита - ипотечен и потребителски, които все още не били изплатени. Същите се обслужвали от сметка с титуляр ищцата, като ответникът ежемесечно захранвал сметката със сума, която нахвърляла половината от неговата част.

Тази съсобственост се явявала явно неудобна и поради известни обстоятелства страните не успявали доброволно да се споразумеят и разрешат извънсъдебно спора си.

Ответникът, обаче, подчертава че от негова страна винаги имало готовност за 2 споразумение с ищцата по повод прекратяването на съсобствеността. В разговорите по между страните се предлагали различни варианти, но това което ищцата желаела било да получи половината от пазарната стойност към момента на апартамента, без да се интересувала от факта, че ответникът ще трябва да продължи да връща целия кредит. Към настоящия момент заявява ответника, че е готов да се споразумее със съсобственицата си, както и че открит за предложения и евентуална медиация. Изрично заявява своята готовност за информационна среща, като за него нямало пречка за осъществяването й. Ако все пак страните не успеят да се спогодят в хода на производството, то ответникът също моли съда да постанови решение на основание на което да бъде допусната и извършена делба на посоченият в исковата молба недвижим имот, при посочените квоти за страните.

На основание чл. 349, ал.2 от ГПК ответникът желае да му бъде възложен процесния имот, като същият бъде поставен в негов дял. Тази разпоредба, ответникът моли да се приложи по аналогия, защото формално касае бивши съпрузи, но съдебната практика допускала приложение и при фактическо съжителство, особено когато са налице малолетни деца. В тази връзка ответникът подчертава, че с другия съделител са придобили процесния имот по време на фактическо съжителство, без сключен граждански брак, поради което имотът е съсобствен при равни дялове. От съвместното съжителство сочи ответника, че страните имат две малолетни деца - Г. Н. П., ЕГН ********** и Н. Н. П., ЕГН **********. С влязло в сила на 25.02.206 год. съдебно решение № 147 от 13.01.2026 год., постановено по гр.д. № 2911/25 год. по описа на ВРС, 26-ти състав, упражняването на родителските права върху децата било предоставено на ответника, като децата живеели постоянно при него в процесния имот. Имотът представлявал основното жилище на децата, като преместването им, счита ответника, че би се отразило неблагоприятно върху тяхното отглеждане, възпитание и социална среда.

Ответникът сочи, че реално обитава и ползва имота, като полага грижи за неговото поддържане и за осигуряване на нормални условия за живот на децата, не разполага с друго жилище, годно да задоволи жилищните нужди на тримата. Ответникът заявява още, че разполага с възможност да заплати на другия съделител дължимото парично уравнение на дела, като за целта кандидатства за отпускане на кредит. Счита, че в конкретния случай следва да намери приложение принципът за защита интереса на малолетните деца, който е водещ в съдебната практика. Макар страните да ни били в били в граждански брак, отношенията им били аналогични на тези между съпрузи, а наличието на малолетни деца и предоставени родителски права обуславяло приложението по аналогия на чл. 349, ал. 1 ГПК.

Възлагането на имота в дял на ответника се твърди в отговора на искова молба, че ще осигури стабилна и непрекъсната жизнена среда за децата и ще бъде в техен най-добър интерес.

По отношение на исканата привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, ответникът оспорва същата.

На първо място ответникът сочи, че никога не бил възпрепятствал ищцата да ползва имота. Тя сама решила да го освободи, като се изнесла без да дава обяснения и уведомления.

На следващо място : жилището се ползвало освен от ответника и от двете общи на страните малолетни деца - Г. Н. П., ЕГН ********** и Н. Н. П., ЕГН **********. Не на последно място : апартаментът се нуждаел от ремонт и от действия, свързани с поддръжката му.

Твърди се от ответника, че той заплаща и всички такси към етажната собственост, свързани с поддръжка, с ремонт на общи части и др.

Претендираният размер на търсено обезщетение ответникът намира за прекомерно висок за такъв имот, в неговото състояние и местоположение.

С проекта за доклад обективиран в Определение № 4863/20.04.2026 г., обявен за окончателен в проведеното първо открито съдебно заседание на 26.06.2026 г. съдът е дал правна квалификация на предявения иск, приел е за съвместно разглеждане искането на ищцата имащо характер на привременна мярка. В откритото съдебно заседание от 26.06.2026 г. страните не са възразили против приемането на доклада по делото, докладът е приет с изменение в частта касаеща доказване на отрицателни факти (л. 78 гръб ).

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание в първа фаза на делбата съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на искането на ищцата по чл.

344, ал.2 ГПК чрез намаляване на размера на търсеното обезщетение от 230 евро месечно на 130,50 евро , а за разликата от първоначално заявения размер до изменения, на основание чл.232 ГПК производството по привременната мярка е прекратено . Определението по чл.

3

232 ГПК не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.09.2026 г. съдът е дал ход на спора по същество, поради обстоятелството , че страните не са постигнали извънсъдебно и доброволно разрешаване на спорните помежду им въпроси .