Решение № 316 от 22.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Благоевград, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Божана Манасиева при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно наказателно дело № 20241200601161 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.431 вр чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. В. Г. – сл. защитник на Б. А. Д., против Определение № 1048 / 17.10.2024 год., постановено по ч.н. дело № 329 / 2024 год. на РС – Сандански.

Според изложеното в жалбата становище, поддържаното лично от сл. защитник в съдебното заседание пред въззивния съд, определението, с което на основание чл.431, ал.1 от НПК вр. чл.89, б.”б” от НК по отношение на Байко Д. е постановено „Принудително лечение в обикновено психиатрично отделение в „ЦПЗ-Благоевград“ ЕООД за срок от 2 /два/ месеца” е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че не е доказано, че Б. Д. е извършил инкриминираното деяние, поради което и не са налице предпоставките на чл.89 от НК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП1 Благоевград счита, че жалбата е неоснователна, а определението районният съд е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.431, ал.2 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваното определение на основание чл.431, ал.1 от НПК, вр. с чл.89, б. „б” от НК, РС – Сандански е постановил принудителна медицинска мярка по отношение на Б. А. Д. от гр. Сандански - „Принудително лечение в обикновено психиатрично отделение в „ЦПЗ-Благоевград“ ЕООД за срок от 2 /два/ месеца”.

Фактическите положения по делото са правилно установени. В резултат на анализа на доказателствените материали се установяват следните фактически обстоятелства:

С Постановление от 09.08.2023 год. на РП – Благоевград, ТО – Снаднски е образувано ДП № 339 ЗМ-316/2023 г. по описа на РУ – Сандански за това, че на 27/28.06.2023 год. В гр. Сандански, от двора на къщата на В.ка Борисова Колева, находяща се на ул. „Княз Борис I“, №5, са отнети чужди движими вещи – 2 бр. велосипеди марка „Rockrider“, всичко на обща стойност около 1000 лева, от владението на собственика В.ка Борисова Колева, без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят - престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В качеството на свидетели са разпитани пострадалата В.ка Колева, дъщеря й - Благовеса Йорданова, както и полицейския служител В.

Барутчиев. Видно от показанията на последния, в хода на разследваното визуално са проучени записи от охранителни камери, разположени в районна на местопрестъплението, при което е установено, че велосипедите са отнети от лицето Б. А. Д., обитаващ жилище на същия адрес. Св. Барутчиев провел разговор с Д., от който станало ясно, че последният е изхвърлил велосипедите, тъй като му пречили. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността на посочените свидетели и реалността на изложените от тях факти и обстоятелства. Ето защо съдът ги намира за достоверни и напълно убедителни, поради което ги кредитира изцяло.

2

Същевременно от приложените по делото медицински документи и заключенията на изготвената на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от специалист-психиатър д-р Антония Иванова се установява, че лицето Б. Д. страда от параноидална шизофрения с непрекъснато протичане, както и е налице промяна на личността. Към момента на извършването на инкриминираното деяние не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Според вещото лице е необходимо по отношение на Б. Д. провеждане на принудително лечение за срок от два месеца в обикновено психиатрично отделение.

С постановление от 21.02.2024 г. на РП – Благоевград, ТО – Сандански, наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.33, ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено от Б. Д. в състояние на невменяемост.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да постанови налагане на принудителни медицински мерки по чл.89 от НК е необходимо на първо място лицето по отношение на което се искат тези мерки да е извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или в последствие да изпаднало в такова състояние, което изключва ангажирането на наказателната отговорност. Целта на това производство е да се предпази обществото от повторно извършване от страна на това лице на общественоопасни деяния и за определяне спрямо тях на найефективни мерки за лечение. Основанието за прилагане на принудителни медицински мерки трябва да бъде степента на обществена опасност на психично болния.

В случая настоящият състав на въззивната инстанция счита, че обосновано и правилно РС – Сандански е приел, че предложението на прокурора за постановяване на принудително лечение в обикновено психоневрологично заведение по отношение на лицето Б. Д. е основателно. Налице са всички предвидени в хипотезата на разпоредбата на чл.89, б.”б” от НК основания за постановяване на принудително лечение по отношение на Д..

Същият е осъществил престъпно деяние в състояние на невменяемост. В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че в 3 рамките на процедурата по чл.427 и сл. от НПК за прилагане на принудителни медицински мерки, не е предвидено провеждане на съдебно следствие в обема и при изискванията на чл.304 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.89 от НК следва да бъде установено, че лицето е извършило общественоопасно деяние, което в случая очевидно е налице.

Според заключението на вещото лице, изготвило в хода на ДП съдебнопсихиатричната експертиза, към момента на извършване на инкриминираното деяние Б. Д. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Наред с това е налице и втората изискуема материално-правна предпоставка, а именно лицето предвид психическото му състояние да се нуждае от лечение по принудителен ред.

Тава се установява несъмнено и безспорно както от заключението, така и разясненията на вещото лице в съдебно заседание.

По отношение на вида принудителна медицинска мярка, която следва да бъде наложена на Б. Д., обосновано и правилно е прието, че това следва да бъде такава по чл.89, б. „б” от НК – принудително лечение в обикновено психо-неврологично заведение. В тази насока е заключението на вещото лице, което счита, че в случая се налага принудително стационарно лечение в обикновено психо-неврологично лечебно заведение в рамките на посочения срок. Въззивният съд споделя тезата на първата инстанция, че подходящо в случая е лечението да се проведе в Центъра за психично здраве Благоевград ЕООД - Благоевград.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд счита, че обжалваното определение, с което е постановено по отношение на Б. Д. да бъде проведено принудително лечение по реда на чл.89, б.”б” от НК е обосновано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.431, ал.2 вр. чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1048 / 17.10.2024 год.,

4 постановено по ч.н. дело № 329 / 2024 год. на РС – Сандански.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5