Решение № 28 от 13.03.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Царево, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100282 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „****“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от изпълнителния директор С. А., с адрес за призовки и съобщения: ****, чрез процесуалния представител **С. У., срещу И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в *****, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми съгласно сключения помежду им Договор за кредит № ****и приложимите към този договор за кредит ****, ***и ****:

Главница в размер на ***лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до *****на насрещната искова молба-****год. до окончателното плащане на задължението,

Възнаградителна лихва в размер на ****лева за периода от ***г. до ****г. Да осъди ответника да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от 1 исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че на ****г. между ищеца, в качеството си на кредитодател и ответника, в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ****, като в изпълнение на задължението по договора за кредит, на дата ****г. кредитодателят е превел сумата по кредита чрез системата „****“ на „***“ **, тъй като ответника е посочила, че желае да получи заема чрез системата „***“ на „***“ **, която представлява електронна система за разплащания. Сочи се, че след одобряване на кредита, кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в размер на ***лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си със *****дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от ***г. до ***г. и при условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита чрез системата на „***“ **. Сочи се, че дължимата и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит е в размер на ***лева, а дължимата на кредитодателя лихва за ползване на кредита е в размер на ***лева, начислена за периода от ***г. до ***г.

С отговора на исковата молба, ответника оспорва предявените искове.

Ответника твърди, че в процесния договор е налице неравноправна клауза.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл. **, ал. *, чл. ***, ал. *, т. *-**и **и ал.** и чл. **, ал. *, т. *- *, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен на съобразно специалните основания по чл. ** от **.

Твърди, че процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР, както и годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, както и не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че липсват каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Твърди се, че е налице погасителен план, но той и не отговаря на изискванията на чл. **, ал. *, т. ** от **, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Сочи се, че е нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, както на сочените 2 основания, така и поради противоречие с добрите нрави.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и като обсъди твърденията и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание в чл. 79, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Исковете са предявени от лице имащо правен интерес, срещу пасивно легитимиран ответник, поради което и съда ги приема за допустими.

Разгледани по същество, същите са и частично основателни.

Според нормата на чл. ** от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. **, ал. *от *** , с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, каузален и неформален- за валидността му не е необходимо спазването на някаква форма. Тъй като договорът за заем е реален договор, същия се счита сключен между страните в момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от страните срок, или в едномесечен срок от поискването, т.е. предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката.

Няма спор между страните, че между тях е бил сключен на ***г.

Договор за кредит № ****.

Не се спори и се установява от приложената справка от „***“ ***, че в изпълнение на задължението по договора за кредит, кредитодателят е превел сумата по кредита в размер на ***лева, чрез системата „****“ на „***“ **.

Не се спори, че ответника е усвоил сумата по кредита, но не е върнала получената в заем сума.

При така установеното, съда намира че предявените искове са основателни.

Съгласно чл. **от ЗПК, във връзка с чл. **, ал. *, т. ** от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е 3 посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. **, ал. *от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но липсва уточнение, касаещо какви точно разходи се включват в ГПР. В случая, в процесния Договор, поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, както и поради условията свързани с поръчителството, последният не съответства на действително прилагания от кредитора, тъй като размера на ГПР не е реалния такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за зашита на потребителите.

Съгласно **от ЗПК, когато не са спазени изискванията на, чл. **, ал. *, т. ***и ал. *договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая се установи, че определения ГПР, при допускания, че кредитополучателят е усвоил цялата сума по кредита и го ползва за целия срок, като погасява всяка вноска на съответния падеж и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение, като в договора е било посочено, че размерът на ГПР се изчислява, съгласно формулата, посочена в Приложение № ***от ***на ***. Ето защо, съдът приема възражението, че посоченият в договора ГПР не бил съответен на действителния, тъй като в него не са включени разходите, които кредитополучателят заплаща при неизпълнение на задълженията си, в т.ч. лихви и неустойка по договора. С оглед на посоченото по- горе, съдът приема, че процесния договор е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая се установява, че ответникът не е извършил плащания.

Следователно искът е основателен за сумата ****лв. главница и в този размер следва да се уважи.

Възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване. В разпоредбата на чл. **, ал. *ЗПК, в сила от ****г. е 4 предвидено, че: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България „. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по- слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме критериите по чл. **, ал. *и ал. *от ЗПК, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

Законната лихва по реда на чл. **, ал. *от ЗЗД се определя на база основния лихвен процент на ***плюс **пункта надбавка. Договореният ГПР в случая не надвишава **%, поради което е в рамките на допустимата граница и уговорените клаузи за възнаградителна лихва и ГПР не са нищожни. На съда е известна съществуващата съдебна практика, която приема, че възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва се явява нищожна уговорка, т.к. противоречи на чл. **, ал. *от ЗЗД, но намира, че не е относима в настоящия случай. Подобни разрешения- за нищожност клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва- са релевантни преди приемането на чл. **, ал. *и ал. *от ЗПК (в сила от ****г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити не съществуваше нормативен текст, регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и морални норми. При сключване на процесния договор и към момента е налице нормативен текст - чл. **, ал. *и ал. *от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на 5 преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на ****% т.е. не надхвърля размера предвиден в чл. **, ал. *и ал. *от ЗПК, а договорната лихва е ***%, което е основание за съда да заключи, че клаузата за договорна лихва е действителна.

По изложените мотиви, основателна се явява и претенцията за заплащане на възнаградителна лихва в размер на ***лева, за периода от ****г. до ****г.

Предвид уважаването на главната претенция, основателна е и акцесорната такава, за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск- ***год. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, ответника следва да заплати на ищеца, сторените от него деловодни разноски, в размер на ****лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, да заплати на „***“ **, ЕИК ***, сумите както следва: ***в размер на ****лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до *****на насрещната искова молба- ****год. до окончателното плащане на задължението. ****в размер на ***лева за периода от ***г. до ****г. които суми представляват остатък от незаплатена ***и ***, дължими по Договор за кредит № ****от ****год.

ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, да заплати на „****“ **, ЕИК ***, сумата от ***лева, за направени по делото разноски.

Разпечатката съдържа 40 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc2b5543-35ee-4623-8e7f-09a727a2ea84