Определение № 8107 от 19.07.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8107 гр. Варна, 19.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20233110111613 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба (обективирана във въззивна жалба с вх. № 32019/18.04.2024 г. и уточняващaтa я молбa вх. № 35628/30.04.2024 г.) от Р. М. С., чрез пълномощника адв. Г. П., за допълване на постановеното по делото Решение № 712/05.03.2024 г. по описа на РС Варна, 51 - ви състав, чрез присъждане в полза на молителя на сторените съдебноделоводни разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В молбата са изложени твърдения, че предвид представените по делото доказателства, досежно сторените от страната разноски и съобразно отхвърлителната част на крайния съдебен акт, по отношение заявените в производството по гр.д. № 11613/2023 г. по описа на ВРС, 51 състав ищцови претенции, на Р. М. С., следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Съдът е извършил размяна на книжата по делото.

В рамките на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, другите страни – М. С. М., М. С. Т., Т. В.

Т., С. В. Д., Р. В. Д., всички действащи чрез адв. К. К. са депозирали отговор с вх. № 43733/31.05.2024 г., в който подробно са изложили съображения за неоснователност на депозираната молба по чл. 248 ГПК, респективно оставяне на същата без уважение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозираната молба по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, и по същество се явява основателна, по следните съображения:

С постановеното по делото Решение, съдът се е произнесъл в следния смисъл:

1./ отхвърлил е предявения от М. С. М., ЕГН **********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“КМ“ № 9, М. С. Т., ЕГН **********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“О“ № 30, Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“М.а“ № 6, С. В. Д., ЕГН **********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“М.а“ №6 и Р. В. Д., ЕГН **********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“М.а“ № 6 срещу Р. М. С., ЕГН**********, с адрес с.Старо Оряхово, ул.“Л.“ №10 иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на Станю М.

Костов, поч. на 22.09.2015г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV-562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, тъй като завещанието не е написано и подписано саморъчно от завещателя, на основание чл.42, б. Б вр. с чл.25, ал.1 ЗН;

1

2./ отхвърлил е предявения от М. С. М., ЕГН**********, М. С. Т., ЕГН **********, Т. В. Т., ЕГН**********, С. В. Д., ЕГН********** и Р. В. Д., ЕГН********** срещу Р. М. С., ЕГН ********** иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на Станю М. Костов, поч. на 22.09.2015г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV-562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, на основание чл.

43, ал. 1, б.А ЗН;

3./ отхвърлил е предявения от М. С. М., ЕГН **********, М. С. Т., ЕГН **********, Т. В. Т., ЕГН **********, С. В. Д., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН********** срещу Р. М. С., ЕГН ********** иск за унищожаване иск на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на Станю М. Костов, поч. на 22.09.2015г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV-562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради грешка, на осн. чл.43, ал.1, б. Б пр.1 ЗН;

4./ отхвърлил е предявения от М. С. М., ЕГН **********, М. С. Т., ЕГН **********, Т. В. Т., ЕГН **********, С. В. Д., ЕГН ********** и Р. В. Д., ЕГН ********** срещу Р. М. С., ЕГН ********** иск за унищожаване на саморъчно завещание от 01.03.2011г. на Станю М. Костов, поч. на 22.09.2015г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за след смъртта си с притежаван от него недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880кв.метра, по скица, урегулирано в парцел № IV-562 в кв. 54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като направено поради насилие, на осн. чл. 43, ал. 1, б. Б пр.2 ЗН;

5./ намалил е на основание чл. 30 ЗН с 5/12 идеални части извършеното в полза на ответника Р. М. С., ЕГН ********** от наследодателя на Станю М. Костов, ЕГН ********** починал на 22.09.2015г. завещателно разпореждане, извършено на 01.03.2011г. под формата на саморъчно завещание, с което същият е завещал в полза на Р. М. С., ЕГН **********, 5/8 ид.част от недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел № IV-562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда, като е постановил връщане в наследството 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV-562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда.

6./ възстановил е запазената част от 5/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в с.Старо Оряхово, Община Долни Чифлик, а именно: дворно място с площ от 880 кв.метра, по скица, урегулирано в парцел №IV562 в кв.54 по плана на селото, ведно с построените върху мястото двуетажна жилищна сграда и едноетажна жилищна сграда на М. С. М. ЕГН ********** - 15/108 идеални части, на М. С. Т. ЕГН ********** – 15/108 идеални части, на Т. В. Т. ЕГН **********5 - 5/108 идеални части, на С. В. Д., ЕГН ********** – 5/108 идеални части и на Р. В. Д., ЕГН ********** – 5/108 идеални части.

С постановения по делото, обаче, краен съдебен акт, настоящият съдебен съставал, е присъдил съдебно-деловодни разноски, само в полза на ищците, но не и в полза на ответника - Р. М. С., предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която:

„ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.“

Основните разноски по делото са направени по главния иск с правно основание чл. 42 ЗН и доколкото същият е отхвърлен изцяло с настоящото решение, то ответникът, от своя страна, има право на направените от него разноски в производството по настоящото дело, в размер на 1 860 лв., от които: 250 лева – депозит СТЕ /съгласно платежно нареджане № 0250821203/25.06.2024 г., намиращо се на л. 110 от гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/; 250 лева – депозит СГЕ /съгласно платежно нареджане № 0252684546/07.07.2021 г., намиращо се на л. 150 от гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/; 175 лева, 2 представляващи допълнително възнаграждение за вещи лица към СТЕ /съгласно платежно нареджане № 0271740244/02.11.2021 г., намиращо се на л. 228 от гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/; 150 лева, представляващи депозит за допълнителна СТЕ /съгласно платежно нареджане № 0271740244/02.11.2021 г., намиращо се на л. 228 от гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/; 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение /съгласно платежно нареджане № **********/07.07.2021 г., намиращо се на л. 150 от гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/; 780 лева – адвокатско възнаграждение за упълномощения от страната процесуален представител – адв. Г. П. /съгласно представения по гр.д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав договор за правна защита и съдействие от дата 07.07.2021 г., намиращ се на л. 345 от същото, видно от който адв. възнаграждение е заплатено в брой,/; 250 лева – адвокатско възнаграждение за адвокатско възнаграждение за упълномощения от страната процесуален представител – адв. Г. П. /съгласно представения по гр.д. № 11613/2023 г. по описа на ВРС, 51 състав договор за правна защита и съдействие от дата 29.01.2024 г., намиращ се на л. 24 от същото, видно от който адв. възнаграждение е заплатено в брой/.

В представените два броя договори за правна защита и съдействие е вписан начин на плащане – „в брой“, като съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има характера на разписка. Поради горното, съдът намира сторените от ответната страна, с оглед представените по делото писмени доказателства, разноски по делото за доказани. На следващо място, съдът намира, че представеният договор за правна защита и съдействие от дата 29.01.2024 г., е с оглед осъществената защита на страната в производството, в което са били проведени повече от две съдебни заседания, като за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, настоящият съдебен състав, намира, че е налице искане за присъждане на допълнително адв. възнаграждение, а не второ такова. Ответницата – Р. М. С. е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение общо за защита по двата иска в размер на 780 лв., предвид което съдът приема, че за всеки от исковете е заплатил сумата от по 390 лв., респ. за изплатено допълнително адвокатско възнаграждение общо за защита по двата иска в размер на 250 лева, от което съдът намира, че за всеки от исковете е заплатил сумата от по 125 лв.

Ето защо, предвид отхвърлянето на иска по чл. 42 ЗН, ответницата има право и на разноски за адвокатско възнаграждение по този иск в общ размер на 515 лв.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2014 г. от дата 14.03.2016 год., постановено по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК: когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал. 1, т.

4 във връзка с т. 2 ГПК/. Ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и задължения, които имат парична оценка.

Предвид всичко гореизложено, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна, съдът съобрази данъчната оценка на процесния недвижим имот, която е в размер на 6 868,40 лева /намираща се на л. 36 от гр. д. № 12370/2020 г. по описа на ВРС, 19 състав/, поради което на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 986,84 лева, а присъденото от съда такова - в размер на 515 лв., се явява под предвидения минимум, поради което и съдът намира същото за справедливо и отговарящо изцяло на фактическата и правната сложност по делото, както и на проведената в полза на ответната страната защита. Ето защо, съдът намира релевираното от процесуалния представител на ищцовите страни, възражение за прекомерност, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна за неоснователно.