Решение № 296 от 28.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Кристияна Запрянова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Момчил Найденов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601206 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 141/14.07.2025г., постановена по НОХД № 6479/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимия И. А. Щ., роден на * г., в гр. Хасково, живущ в гр. Пловдив, на бул. *, *, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 20.12.2023г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на Е.И.Б. с ЕГН: ********** и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 т. 1 вр. с ал. 1 вр. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в следните пробационни мерки:

1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС гр.Пловдив, бул. *, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;

2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ

СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното на подсъдимия И. А. Щ. наказание пробация за срок от шест месеца времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на 20.12.2023г., като единият ден задържане да се 1 зачита за три дни пробация.

При произнасянето си по веществените доказателства съдът е постановил вещественото доказателство - 1 брой компактдиск, съдържащ видео запис от камера, приложен на л.30 от досъдебното производство ДА ОСТАНЕ към кориците на делото до изтичане срока на архивирането му, а вещественото доказателство - 1 брой сгъваем нож, с черна на цвят дръжка, с метално острие, с дължина около 8 см., приложен на л.22 от досъдебното производство, ДА СЕ УНИЖОЩИ като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.

По разноските, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия И. А. Щ. да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 1987.30 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу Присъда № 141/14.07.2025г., постановена по НОХД № 6479/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Щ., чрез защитника му – адвокат Р., в която се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и се предлага същата да бъде отменена, а подсъдимият Щ. – признат за невиновен.

Жалбата е допълнена след изготвяне на мотивите, като се излага анализ на установеното по делото, както и на доказателствената съвкупност в този смисъл, предвид което се оспорва извода на първостепенния съд, че от обективна страна действията на Щ. покриват признаците на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, както и за съставомеността на същите от субективна страна, включително – наличието на умисъл. Отново се предлага присъдата да бъде отменена, а подсъдимият Щ. – признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия Щ. – адвокат Р. поддържа жалбата на изложените основания, като отново посочва липсата на нападателни движения и размахване на оръжието, поведението и провокирането на ситуацията от свидетеля Б., както и данните за неговата личност, характерът на случилото се като спор, а не закана. Предлага присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Подсъдимият Щ. сочи, че е съгласен със защитника си, както и взема становище относно личността и психичното състояние на Б..

Прокурорът оспорва жалбата, като поддържа становище, че постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и споделя заключението на Районния съд, че деянието от обективна и субективна страна осъществява състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК. Предлага същата присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият Щ. заявява, че иска справедлива присъда.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, 2 посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, а именно – на 24.07.2025г., съгласно отразения входящ номер, при постановена присъда на 14.07.2025г., при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – защитникът.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено със следствие по общия ред. Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. А. Щ. е роден на * г. в гр.Хасково, живущ в гр. Пловдив, на бул. *, *, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

В жилищната сграда на адрес гр. Пловдив бул. * живеели подсъдимият Щ. и съпругата му свидетелката З. Щ.а, имало изградена домофонна система за отваряне на входната врата, но не всички апартаменти били свързани към тази система, тъй като някои от собствениците им не искали такава, когато същата се монтирала във входа. Един от тези апартаменти, на които нямало изградена домофонна система, бил този на свидетелят Е.И.Б. – живущ на семейни начала със свидетелката Г.К. в апартамент * – свидетелят закупил апартамента през 2020 г. без изградена домофонна система.

На 19.12.2023 г. било проведено общо събрание на живущите в жилищната кооперация на бул. „*. Домоуправител към този момент бил подсъдимият И. Щ.. Свидетелят Б. поставил на внимание на участниците в събранието необходимостта от включване и на апартамента му в домофонната система на входа, като от домоуправителя Щ. било указано, че ще извърши проверка за възможността за това и ще го уведоми.

На следващия ден – 20.12.2026 г. между свидетеля Б. и подсъдимия Щ. бил проведен телефонен разговор, при който подсъдимият уведомил свидетеля, че нямало да може да се направи самостоятелно включване към домофонната система на апартамента на Б., а можело да бъде включен ако се изградяла наново такава система за всички живущи във входа. Свидетелят Б. предложил парите за такава нова система да бъдат взети от касата на етажните собственици, с което подсъдимият Щ. не бил съгласен. Разговорът между двамата преминал в по-остър тон, не стигнали до разбирателство, като подсъдимият казал на свидетеля, че за него нямал да бъде домоуправител.

Около обяд на същия ден свидетелят Е. Б. се срещнал със свидетелката В.К. – живуща със съпруга си свидетелят Д.К. и двете им деца в ап.17 на ет.5 в същия вход на бул. „* в гр. Пловдив. Двамата се заговори по повод обсъжданите теми от преминалото предния ден общо събрание, като сем. * пък повдигали въпрос за поставянето на охранителни камери към местата, където се паркирали автомобилите, както и за дооправяне на асансьорите в сградата. Покрай тях двамата минал подсъдимия И. Щ. и свидетелят Б. го 3 попитал дали бил домоуправител, на което му било отговорено от подсъдимия, че за него не бил домоуправител. Свидетелите Б. и К. се уговорили вечерта да се съберат в дома на последната.

Привечер свидетелите Е. Б. и Г.К. отишли на гости на семейство В.. и Д.К.и в апартамента на последните, като по време на разговорите им станало на въпрос отново и за домофонната система във входа, и за камерите за паркинга. Двамата мъже решили да отидат до апартамента на домоуправителя И. Щ. и да поставят отново пред него въпросите си и исканията си, което и сторили.

Вечерта на 20.12.2023 г., между 19.00 и 20.00 ч. свидетелите Б. и К. се качили на * и свидетелят К. позвънил на звънеца на входната врата на * – апартамента на подсъдимия Щ.. На етажа, на който живеел домоуправителя Щ. имало монтирана охранителна камера, като в обсега й попадал апартамента на подсъдимия, срещуположния на него апартамент – под *, в който живеела съседката му свидетелката И. И., стълбището и част от етажната площадка. След позвъняването от св. К. входната врата на * се отворила от подсъдимия Щ. и последният излязъл в коридора при двамата мъже. Първоначално св. Д.К. започнал разговор с подсъдимия относно неговите интересуващи го въпроси – относно охранителна камера на паркинга и относно асансьора. В разговора се включил и свидетелят Е. Б., който отново взел да пита подсъдимия дали още бил домоуправител и взел да обсъжда и необходимостта от домофон за апартамента му. Разговорите се водели на висок тон и отвън в коридора на етажа излезли съпругата на подсъдимия Щ. – З. Щ.а – родена 1951 г., с определена пожизнена 95% степен на увреждане с чужда помощ, както и свидетелката И. И.. Двете жени също се включили в разгорещения разговор основно воден между свидетелят Е. Б. и подсъдимият И. Щ..

В момент, в който подсъдимият бил с гръб до стената близо до входната врата на апартамента на св. И., а св. Е. Б. бил срещу него /двамата лице в лице/, подсъдимият И. Щ. извадил с дясната си ръка носен на колана на кръста нож – сгъваем нож, с черна на цвят дръжка, с метално острие, с дължина около 8 см., натиснал с палец в горния край на нож като така сгъваемият нож се отворил и насочил ножа с острието нагоре към тялото на свидетеля Б.. Така държейки ножа към свидетеля Б. подсъдимият Щ. му се заканил и с думите „Ще ти отрежа главата“. И телодвиженията по вадене и насочване на ножа, и словесните закани били възприети лично от пострадалото според обвинението лице Б., който леко отстъпил назад. Действията на подсъдимия Щ. по изваждането и държането на ножа били възприети визуално и от свидетелката И., стояща от лявата страна на подсъдимия, като погледът й бил насочен пряко към дясната ръка и държания в нея нож, и от съпругата на подсъдимия св. Щ.а /намираща се срещу съпруга си и от страната на св. Б./, както и от св.

К.. След това свидетелят Б. започнал да пита подсъдимия, като повторил въпроса си няколко пъти, „Ти нож ли ми вадиш“ и че имало камера, при което отново било казано от подсъдимия, че не му пукало и че ще му отреже главата. Изразите „Не ми пука. ще ти отрежа главата“ били чути и от стоящата 4 до подсъдимия св. И.. Подсъдимият сгънал острието на ножа си и прибрал последния в задния джоб на панталона си. Свидетелките И. и Щ.а започнали да приканват подсъдимия да се прибере в апартамента си. Свидетелят Б. набрал телефона на св. К. и й казал, че бил заплашен с нож от Щ..

Виковете от присъстващите на площадката на * били чути от други от живущите като св. К. се насочила нагоре по стълбите от апартамента си, а св.

К., която след като Б. и К. тръгнали до домоуправителя се била прибрала до апартамента си на ет.9, слезнала надолу към разправящите се. Св. К. съобщила за възникнал инцидент на тел. 112 и към адреса на бул. „* се насочил полицейски автопатрул от Второ РУ Пловдив. Подсъдимият Щ. с приканване от съпругата си и съседката си се прибрал в апартамента си. След пристигането на полицаите свидетелите Б., К., * слезли пред входа, а подсъдимият Щ. също бил приканен от полицаите да слезе, след което бил отведен във Второ РУ Пловдив. На полицай от Второ РУ подсъдимият Щ. предал джобния нож, с който бил заплашил свидетеля Б., за което предаване бил съставен протокол за доброволно предаване. В полицейското управление И. Щ. бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа – със Заповед за задържане на лице с Рег. № 435зз- 309/20.12.2023 г.. На следващия ден – 21.12.2023 г., след освобождаването му от ареста, подсъдимият И. Щ. предал на полицейски инспектор при Второ РУ Пловдив 1 брой компактдиск, съдържащ видео запис от камерата, разположена на * в жилищната кооперация на бул. „*, за което предаване бил съставен протокол за доброволно предаване.