Решение № 163 от 22.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500349 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 45 от 8.06.2023 г., постановено по гр.д. 46/ 2021 г. на Окръжен съд Сливен е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София 1436, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., И. Д. Г., А. Х. П. – главния изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *********, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. Х. М., настъпила на 13.08.2019 г., в резултат на ПТП от 2.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане, като искът за главницата е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 200 000 лв.

Със същото решение е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София 1436, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., И. Д. Г., А. Х. П. – главния изпълнителен директор, заедно с всеки един от 1 изпълнителните директори, да заплати на А. И. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, *******, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши“ № 8 – адв.

С. Ч., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., настъпила на 13.08.2019 г., в резултат на ПТП от 2.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане, като искът за главницата е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 200 000 лв.

Със същото решение е осъдено е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София 1436, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.

Х. Ч., Б. А. В., И. Д. Г., А. Х. П. – главния изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори, да заплати на З. И. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, с адрес за връчване: гр. София, ул.

„Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., настъпила на 13.08.2019 г., в резултат на ПТП от 2.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 5.03.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за главницата е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 200 000 лв.

Със същото решение е осъден Х. М. Е., ЕГН **********, с адрес: с.

Чукарка, общ. Айтос, обл. Бургас, с адрес за връчване: гр. Карнобат, ул.

„Георги Димитров“ 6, партер, кантора № 1 – адв. С. С., да заплати на М. Д.

Й., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *********, с адрес за връчване: гр.

София, ул. „Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., сумата от 1513,89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лв., за периода 13.08.2019 г. – 29.11.2019 г., като частичният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 3000 лв. от общо 6600 лв.

Със същото решение е осъден Х. М. Е., ЕГН **********, с адрес: с.

Чукарка, общ. Айтос, обл. Бургас, с адрес за връчване: гр. Карнобат, ул.

„Георги Димитров“ 6, партер, кантора № 1 – адв. С. С., да заплати на А. И. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, *******, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., сумата от 1666,67 лв., представляваща обезщетение за забава 2 в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лв., за периода 13.08.2019 г. – 10.12.2019 г., като частичният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 3611,40 лв. от общо 7270 лв.

Със същото решение е осъден Х. М. Е., ЕГН **********, с адрес: с.

Чукарка, общ. Айтос, обл. Бургас, с адрес за връчване: гр. Карнобат, ул.

„Георги Димитров“ 6, партер, кантора № 1 – адв. С. С., да заплати на З. И. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Три уши“ № 8 – адв. С. Ч., сумата от 2861,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 50 000 лв., за периода 13.08.2019 г. – 5.03.2020 г., като частичният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен над уважения до пълния му претендиран размер от 8390 лв. от общо 12 050 лв.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , в която решението се атакува като нищожно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което и неправилно.

Изтъква се, че анализът на събраните доказателства е непълен, неточен и едностранен; съдът не е взел предвид доказателствата в тяхната съвкупност.

Поддържа се, че решението е нищожно, поради липса на съдържанието по чл.236, ал.1, т.7 ГПК, съгласно който задължителен реквизит на съдебното решение е банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг посочен от ищеца начин на плащане. В резултат, първоинстанционният съд не е обезпечил формата на решението, с наличието на всички реквизити, което е довело до неговата нищожност.

Релевират се доводи, че първоинстанционният съд е нарушил принципа за справедливостта, присъждайки на ищците обезщетения за неимуществени вреди в посочените по-горе размери, като не е съобразил критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано дължимото на увредения обезщетение. Акцентира се на обстоятелството, че при възмездяването на вредите, от значение е и създадения от съдебната и застрахователна практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй 3 като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. Сочи се, че размерът на присъдените обезщетения е силно завишен, не е взето предвид, че вредата се определя към момента на настъпването й, тоест размерът на обезщетението за неимуществени вреди е следвало да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетение през 2019 г., предвид настъпване на застрахователното събитие на 2.08.2019 г.

Подчертава се, че с поведението си пострадалият М. е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата, като съпричиняването му следва да се определи в размер на 70-80 %.

В допълнение към жалбата се посочва, че в хода на производството не е била доказана по безспорен начин отговорността на водача Х. М. Е. по основание и размер. Същият не е имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, тъй като техническите причини за настъпване на ПТП са неправилното поведение на пострадалия, който, като водач на каруца, е предприел пресичане на дясна пътна лента, навлизайки в опасната зона на автомобила, както и други нарушения на пострадалия водач на каруца. По мнение на въззивника – ответник, водачът на автомобила при управлението си не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие; не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно, а произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на каруцата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, бъде потвърдено.

Изтъква се, че неспазването на изискването за посочване на банкова сметка на ищеца не води до нищожност на съдебния акт, а е основание за нередовност на исковата молба. Сочи се, че към исковата молба са били приложени банковите сметки, по които да бъдат преведени сумите, присъдени на ищците.

Оспорва се становището в жалбата за завишен размер на присъдените обезщетения.

4

Навеждат се аргументи, че предвид влязлата в сила присъда против прекия причинител на увреждането, за установени по категоричен и безспорен начин следва да се приемат въпросите относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца.

Като неоснователни се квалифицират оплакванията в жалбата относно занижаване приноса на пострадалия. Сочи се, че поведението на М. е било изцяло правомерно и съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза.

Постъпила е въззивна жалба и от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г., против решението в отхвърлителната исковете част, като се изтъква, че съдебният акт е неправилен, постановен при нарушаване на материалния и процесуалния закон, и е необоснован.

Подчертава се, че съдът е определил изключително занижен размер на обезщетенията и неправилно е приел наличието на съпричиняване. Излагат се съображения, че принципът на справедливостта изисква индивидуална преценка на моралните вреди, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, но решаващият състав не ги е отчел и това е довело до необоснованост на атакувания съдебен акт и формално приложение на относимата законова норма.

Въззивниците – ищци се позовават на категорично доказан, според тях, по делото обем на неимуществените преди, които търпят, чиито справедлив паричен еквивалент се явяват сумите от по 200 000 лв. за всеки от тях.

Излагат се твърдения, че не са взети предвид свидетелските показания относно близката връзка на въззивниците - ищци с баща им, тежките им преживявания във връзка със загубата му.

Заявява се, че решаващият състав, при определяне размера на справедливото обезщетение, не е взел предвид застрахователните лимити; не е съобразена в достатъчна степен и последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, като се наблюдава рязкото отдалечаване от присъжданите от други съдилища при подобни обстоятелства застрахователни обезщетения.

Изразява се становище за неправилно приемане от съда от първа инстанция, че за настъпване на ПТП е допринесло поведението на 5 пострадалия М., който нарушил разпоредбите на ЗДвП. Посочено е, че съдът е изградил изводите си относно механизма, като е приел за установени обстоятелства, за които не са събирани доказателства по предвидения в ГПК ред - относно поведението на пострадалия и Р. М. преди ПТП. В допълнение, съдът е приел заключението на оспорената автотехническа експертиза и не е съобразил, че са налице данни не за внезапно навлизане на пътното превозно средство с животинска тяга на платното за движение, а за движение на каруцата в полагащата й се лента и в посока обратно на движението на лекия автомобил. Излагат се съображения, че възражение за съпричиняване, основаващо се на нарушение на чл.106, ал.2 ЗДвП не е било релевирано в отговора на исковата молба, поради което съдът неправилно е приел за доказано това възражение, произнасяйки се свръхпетитум. Не е установена, според тези въззивници, по безспорен и категоричен начин забраната за движение на ППС с животинска тяга в процесния участък; както и че липсата на светлоотразителни елементи и източник на светлина, и неизпълнението на задължението за ползване на светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Развити са оплаквания, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, а подобни действия не са били установени в настоящото производство, като поведението на водача на каруцата е било изцяло правомерно. Дори и да се приеме наличието на принос на пострадалия, то той не е 50 %, което би го приравнило с обема на отговорността носена от водача на МПС.