Решение № 1022 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И. като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330201808 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 682759-F638466/19.12.2022 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД НАП гр. Пловдив, с което на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД, с ЕИК 201835966 е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 92, ал. 3 във вр. с ал.2 от ЗКПО / Закона за корпоративното подоходно облагане/.

Жалбоподателят „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Претендира присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

Дружеството жалбоподател като данъчно задължено лице следвало да подаде до 30.06.2021 г. в ТД НАП Пловдив Годишен отчет за дейността по 1

ЗКПО за предходната 2020 г. Отчета следвало да се подаде заедно с Годишна данъчна декларация. Това обаче не било сторено в срок. На 11.09.2021 г. по електронен път в ТД на НАП Пловдив постъпила Годишна данъчна декларация, в която било отбелязано, че на 09.09.2021г. в Националния статистически институт дружеството подало Годишен отчет за дейността.

Тези обстоятелства били установени от свид. Н. Г. – служител на ТД НАП Пловдив на 29.09.2021 г., при извършена проверка, която за горното съставила АУАН № F638466/14.12.21 г.

След съставяне на АУАН били предприети действия по установяване на нарушителя с цел връчване на акта на представител на дружеството.

В тази връзка били изпратени покани по електронен път и били съставени протоколи както следват – протокол № **********/21.02.2022 г. и протокол №1600010779/14.04.2022 г..

След неуспешни опити да се намери представител на дружеството актосъставителят изготвил доклад до Директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП Пловдив за предприетите действия по установяване на представител на дружеството, с което отправил предложение за спиране на започналото административнонаказателно производство.

С разпореждане

№

638072-F638466/27.05.2022 г. административнонаказателното производство било спряно на същата дата.

Впоследствие съставеният Акт за установяване на административно нарушение бил връчен на управителя на дружеството на 09.12.2022 г.

След връчване на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел идентична на съставения акт фактическа обстановка.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Н. Г., от писмените доказателства представени по делото - АУАН, Заповед, справка от ел. регистър на ТД НАП и покани, разпореждане за спиране, протоколи и др. Следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни, допълват се взаимно и са непротиворечиви.

Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че фактическата обстановка в хода на воденото административнонаказателно производство е била установена правилно.

При извършена служебна проверка съдът констатира нарушения във връзка с процедурата по спирането на административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН предвижда такава възможност, само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. За обективиране на предприетите действия по установяване на нарушителя преди спиране на производството служат изпратените покани по 2 електронен път и съставените протоколи № № **********/21.02.2022 г., 1600010779/14.04.2022 г.. Дружеството, респ. негов управител, който да получи книжата, са търсени на адреса на управление в с.***. След посещенията на посочените адреси административнонаказателното производство е било спряно от административнонаказващия орган. Следва да се отбележи, че компетентен да спира административнонаказателното производство не е наказващият орган, а актосъставителят. Въпреки липсата на изрична правна уредба по този въпрос, този извод следва от систематичното място на цитираната разпоредба в ЗАНН. Това право е включено в правомощията на актосъставителя. Последният е единствено компетентен да разпореди спиране на производството, тъй като задължението да връчи препис от акта на наказаното лице, след като го състави, е изводимо и от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща предявяване на акта от актосъставителя. В този смисъл е налице нарушение на процесуалните правила, предвиждащи реда и условията за спиране. На следващо място след спирането на наказателното производство липсва изричен акт, с който същото е възобновено. След като АУАН е бил връчен, е било издадено наказателното постановление, т. е. актът е издаден при спряно административнонаказателно производство. Възобновяването на производството е последица от намиране на нарушителя и става с мотивиран акт от страна на актосъставителя, съдържащ като реквизити дата и подпис, тъй като след възобновяване на производството продължава да тече 6-месечния срок, касаещ издаването на наказателното постановление.

При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, в който смисъл издаването му повече от година след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява първо самостоятелно основание за отмяната му.

На следващо място, съдът констатира, че в производството по издаване на АУАН също са допуснати съществени процесуални нарушения.

Това е така, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Действително в чл. 40, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. В процесния случай действително по делото са налице два броя покани за съставяне на АУАН, но по никакъв начин не може да се 3 приеме, че същите са надлежно връчени. И двете покани са върнати с отбелязване, че "Няма никой на адреса". Освен това, видно от съдържанието на двете покани, те са изпратени за съставяне на АУАН за неподаване на Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г., а настоящият АУАН е съставен за неподаване в срок на Годишен отчет за дейността.

Посоченото налага извод за нередовност на връчванията на поканите за съставяне на АУАН, респективно за опороченост на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя не въз основа на несъмнени данни, че трайно е напуснал адреса, на база на недопустимо предположение и невръчени пощенски пратки и въз основа на покани, които даже не са оформени съгласно изискванията.

За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че приема за основателно възражението, че в процесния казус само формално е бил нарушен закона, но не е следвало да се налага наказание. Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лице. Като следващо обстоятелство, занижаващо обществената опасност на извършеното, съдът цени добросъвестното поведение на жалбоподателя признава вината си, не оспорва фактическата обстановка, но моли за снизхождение и прилагане на чл. 28 ЗАНН. Посоченото е една индиция, че целите на административната репресия вече са постигнати и в този смисъл е достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо провинение реално ще бъде наказан. В процесният казус съдът намира, че от една страна действително е налице закъснение на жалбоподателя по подаване на информация с годишният отчет за дейността. От друга страна обаче самото установяване на нарушението е близо три месеца след извършването му, АУАН е съставен още три месеца след това, а НП е издадено повече от година след съставяне на АУАН. При това положение очевидно е налице хипотезата на чл. 28 б. "а" ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието е значително по-ниска от други нарушения от същия вид. В този смисъл според настоящата инстанция съвсем успешно е могло дружеството да бъде предупредено, че при друг подобен случай би било санкционирано, а като е издадено НП неправилно е бил приложен закона.

С оглед всичко изложено наказателното постановление № 682759F638466/19.12.2022 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД НАПгр. Пловдив, с което на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД, с ЕИК 201835966, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 92, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя. Такива са претендирани и са представени доказателства за извършването им в размер 4 на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати. Договореният хонорар не се явява прекомерен, тъй като не надвишава предвидения минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 682759-F638466/19.12.2022 г. на Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД НАП- гр. Пловдив, с което на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД, с ЕИК 201835966, е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 92, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

ОС Ъ Ж Д А Националната Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ на „ЕКОФРУКТИС БГ“ ЕООД, с ЕИК 201835966 сумата от 300 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.