Решение № 335 от 17.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100504111 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 18397/09.11.2023 г., постановено по гр. д. № 18159/2022 г. по описа на СРС, 151 състав, са уважени частично предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД осъдителни искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу:

Н.С.Н. за сумата 516,54 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата 17,43 лв. за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021 г., до окончателното им изплащане и сумата 83,87 лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени иска за цена на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.09.2018 г. вкл. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца за сумата от 3,78 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 27.10.2021 г.;

В.С.Н. за сумата 344,36 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2018 г. - 30.04.2020 г., сумата 11,62 лв. за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.11.2021 г., до окончателното им изплащане и сумата 55,91 лв. законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като са 1 отхвърлени иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца за сумата от 2,52 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 27.10.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Н.С.Н. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че ответниците изрично са оспорили качеството си на потребители на топлинна енергия, което е прехвърлило тежестта върху ищеца да докаже безспорно тяхната собственост или ползване на имота през периода 01.05.2021–30.04.2023 г. Представените от ищеца документи – молби от ДСК за вписване и заличаване на законна ипотека от 1994 и 2006 г., електронни извлечения от данъчни декларации от 1998 и 2005 г., списъци на обитатели и собственици – нямат материална сила за установяване на придобиване на собственост по предвидените в Закон за собствеността и задълженията способи и не удостоверяват валидно качеството на ответниците като съсобственици и потребители на топлинна енергия в процесния период.

Първоинстанционният съд е допуснал неправомерно ценене на „индиции“, без да са представени преки доказателства за сделка по чл. 77 ЗС или нотариален акт по чл. 18 ЗЗД, както и без удостоверяване на електронните документи с КЕП. В резултат не е доказано нито сключване на договор за доставка на топлинна енергия, нито пасивноправна легитимация на ответниците, поради което всички искове, включително аксесорните за лихви, остават недоказани.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззивниците молят съда да отмени първоинстанционното решение в цялост.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Н.С. ( с пълномощно към ОВЖ), с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Не са направени доказателствени искания.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД осъдителни искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу:

В. С. И. за сумата в размер на 1181,44 лв., представляваща 2/3 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в 2 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 152,03 лв., сумата в размер на 52,51 лв., представляваща 2/3 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 10,63 лв.

Е. И. И. за сумата в размер на 295,36 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 38,01 лв., сумата в размер на 13,13 лв., представляваща 1/6 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 2,66 лв.;

С. И. И. за сумата в размер на 295,36 лв., представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 38,01 лв., сумата в размер на 13,13 лв., представляваща 1/6 от цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. в размер на 2,66 лв.

Спорно между страните в настоящото въззивно производство е единствено обстоятелството дали ответниците са собственици/ползватели на процесния имот.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, поради което настоящият въззивен съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде изложено и следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответниците върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. ********, а именно – молба за вписване на законна ипотека от 1994 г., молба-съгласие за вдигане на ипотека от 27.07.2006 г., удостоверение за наследници на И.М. И. от 05.11.2019 г., списъци на живущите в жилищната сграда бл. ********, данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ и удостоверение от 3

Столична община за съответствие (идентичност) на номерацията на жилищната сграда.

Представена е молба от 30.05.1994 г. на Държавната спестовна каса (ДСК) за вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот – апартамент № 5, ет. 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********. От съдържанието на молбата и удостоверяването върху нея се установява, че ипотеката е учредена в полза на ДСК като обезпечение по отпуснат заем за жилищно строителство, предоставен на основание чл. 24 ЗДСК (отм.), като като собственици/заемополучатели са посочени И.М. И. и В. С. И..

По делото е приета и молба-съгласие от 27.07.2006 г. от „Банка ДСК“ ЕАД за вдигане (заличаване) на вписаната ипотека, от която се установява, че кредиторът е дал съгласие за заличаване на същата ипотека, вписана върху процесния апартамент.

По делото са приети и писма от Столична община – дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“, с приложени към тях две данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ относно същия имот – апартамент № 5, ет. 1, адрес: гр. София, ж.к. „********.

От първата данъчна декларация се установява, че имотът е бил деклариран като собственост на И.М. И. и В. С. И.. В последващата данъчна декларация имотът е деклариран за данъчни цели като собственост на тримата ответници при следните квоти: 1/6 за Е. И., 1/6 за С. И. и 2/3 за В. И., като като основание за придобиване е посочено „наследство и договор“.

На първо място, от представената по делото молба от ДСК – „Жилищно кредитиране“ от 1994 г. е поискано вписване на законна ипотека върху процесния топлоснабден имот, собственост на ответницата В. С. И. и съпруга И.М. И., като вписването е удостоверено от нотариуса (вписване в том 4, стр. 6) чрез официално удостоверяване върху молбата.

Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДСК (отм.), за обезпечаване на заемите за жилищно строителство, отпускани на гражданите и жилищно-строителните кооперации, се учредява законна ипотека върху недвижимите имоти на длъжниците. В съответствие с изложеното чл. 24, ал. 1 Наредбата за кредитната дейност на ДСК (обн. ДВ, бр. 79/1978 г., отм. ДВ, бр. 48/1998 г.) предвижда, че едновременно с издаването или вписването на документите за собственост на жилищните имоти, закупени или построени със заеми от ДСК, се вписва и законната ипотека върху имота. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДСК (отм.) постановява, че законната ипотека се простира върху собствения на заемоискателя имот, а ал. 3 на същия член предвижда, че вписването се извършва въз основа на писмо/молба на ДСК без представяне на договор или други книжа и без заплащане на такси. Освен това удостовереното от нотариуса вписване на законната ипотека представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва с формална и материална доказателствена сила относно удостоверените факти в кръга на службата на нотариуса – включително извършената проверка за предпоставките за вписване и за лицата, посочени като собственици/длъжници, върху чийто имот се вписва ипотеката. В този смисъл процесният документ подкрепя извода, че към 1994 г. процесният имот е бил собственост на В. С. И. и И.М. И..