Решение № 69 от 16.06.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69 гр. Русе, 16.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на 11 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЪШЪЛ ИРИЕВА

ЗОРНИЦА Т.-мл.с. при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИРИЕВА в.търг.д.

№ 120 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Голд

Аполо” ООД, гр. Русе против Решение № 53/16.01.2020 г., постановено по гр.д. №8467 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу “Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 19.12.2013г., при което е увреден товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ, за разликата над 3981,38 лв. до 14497,44 лв.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и въззиваемият да бъде осъден да заплати още 10516,06лв., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2014г. до окончателното плащане, както и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Претендира съдебни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна по жалбата –“Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр.

София, чрез своя процесуален представител юр.Й. С. счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно, и моли то да бъде потвърдено.Претендира разноските за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, с който въззивникът “Голд Аполо” ООД, гр. Русе е претендирал “Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр. София да му заплати обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 19.12.2013г. ПТП, в общ размер 18837,44 лв, ведно със законната лихва от датата на най-късно направения разход - 21.01.2014г. до окончателното изплащане.

Не се спори по делото, че на 19.12.2013г., около 08.00 часа, край гр. Нови Пазар, на автомагистрала “Хемус”, км 362+800, на платното за движение в посока гр. Варна, е възникнало ПТП между товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС, управляван от Г. А. П., който е бил спрял в дясната пътна, необезопасен от водача на превозното средство, и товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ, управляван от Д. Г.ев Я., движещ се по същата пътна лента. Водача

Я. осъществявал движението си въз основа на заповед №Т-883/19.12.2013г. от работодателя си „Голд Аполо“

ООД за извършване на превоз от 06,00часа, на дата 19.12.2013г. до 20.12.2013г. с товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ по маршрут Русе, Варна, Балчик, Русе, и пътен лист 2013,серия ТС № 231653 за товарния автомобил. В резултат на произшествието е причинена средна телесна повреда на водача на т.а. “МАН 8.150 Ф”- Д. Г.ев Я. и са нанесени имуществени вреди по автомобилите, участвал в ПТП-то. Установено е, че към момента на ПТП пътната настилка е била заледена, видимостта е била силно намалена от гъста мъгла средно до около 100 метра, съгласно информационна справка от НИМХ изх.

№47/13.09.2019г. и писмо изх. №53-00-984/04.09.2019г. на Областно пътно управление – Шумен).

Не се спори, а и се установява от данните в Протокол за ПТП №1480136 и от Уведомление до “Голд Аполо”

ООД, че собственикът на т. а. “MАН”, модел 8.150 Ф с рег. №Р 9921АТ е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД“Евроинс” АД, гр. София. Издадената застрахователна полица №07112002867327 от 18.12.2012г. е за срок от 30.12.2012г. до 30.12.2013г., като при въззиваемото дружество е заведена претенция по щета №**********/02.01.2014г. по посочената застрахователна полица за изплащане на застрахователно обезщетение по повод реализирано ПТП на 19.12.2013г. и настъпили увреждания по т. а. “MАН”.

С присъда №22/20.09.2018г. по НОХД №394/2017г. на Шуменският окръжен съд, в сила от 11.07.2019г. Г. А. П. е признат за виновен за виновен в това, че на 19.12.2013г. около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км 362+800 при управление на товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС нарушил правилата за движение - чл.59, ал.1 и чл.97, ал.1, 3 и 4 ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Д. Г.ев Я., довела до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за повече от един месец, като средната телесна повреда на Я. е получена при условията на съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в това, че на 19.12.2013г. около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км 362+800 при управление на товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ нарушил правилата за движение по чл.20 ЗДвП, като при гъста мъгла и видимост 60 м. се движел със скорост 71.28 кв/ч. при безопасна скорост за движение според зоната на видимост – 34.8 кв/ч., както и смъртта на Н. И. Ю., чиято смърт е причинена при условията на независимо съпричиняване от подсъдимия В. Б. А. - деяние по чл.343, ал.3, предл.2, б.”б”, алтернатива 1 във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок четири години.С решение №29/06.03.2019г. по ВНОХД №415/2018г. на Варненския апелативен съд, е изменена присъда №22/20.09.2018г. по НОХД №394/2017г. на Окръжен съд гр. Шумен, като деянието на П. е преквалифицирано от престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” НК, в престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” НК, като е потвърена присъдата в останалата й част.С решение №145/11.07.2019г. по КНОХД №573/2019г.

ВКС е изменил решение №29/06.03.2019г. по ВНОХД №415/2018г. на Апелативен съд – Варна, като е преквалифицирал извършеното от Г. А. П. престъпление по чл.343а, ал.1, б.”г” във вр. с чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б” НК и е потвърдил решението в останалите му части.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническата експертиза, от което е установено, че мястото на удара между “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС и “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ е изцяло в дясната активна лента за движение по цялата широчина на автомобилите, като не е съществувала техническа причина, която да не позволи изместване на т.а. “Камаз 53212” в аварийната лента за движение по магистралата. Причината, наложила спирането му на пътната настилка е повреда в системата за впръскване на луга. Установено е също, че водачът на т.а. “Камаз 53212” не е обезопасил превозното средство с поставен светлоотразителен триъгълник. Изчислена е скоростта на движение на т.а. “МАН 8.150 Ф” преди удара- 67.80 км/час, видимостта на водача при движение на къси светлини в мъгла -в рамките до 60 метра, а опасната зона за спиране на автомобила при възприетата скорост от около 68 км/час, предвид заледения път и натовареността му- 202.64 метра. Експертизата е установила, че за да избегне сблъсъка с т.а. “Камаз 53212” при конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. “МАН 8.150 Ф” е трябвало да го управлява със скорост не по-висока от 34.80 км/час.Съгласно заключението, на т.а. “МАН 8.150 Ф” са причинени повреди на кабина, оборудвана със стъкла, декоративна решетка, предна броня, преден десен фар, волан комплект с ел. ключ комб., кормилна щанга с усилвател, напречна кормилна щанга, арматурно табло с уреди, 2 бр. странични огледала, педал съединител с лостове, воден радиатор, рама, шаси, седалка водач, странична лява каната, водна помпа с вентилатор, генератор, шпригли, брезент, покривало, предно дясно окачване, регулиране преден мост и отоплител кабина, за които стойността на ремонта възлиза на 7894 лв с включен ДДС. Действителната пазарна стойност на т.а. “МАН 8.150 Ф” към момента на ПТП е определена на 11000 лв.

Стойността на запазените части от т.а. “МАН 8.150 Ф” е в размер на 3340 лв. Приети са по делото писмени доказателства за извършени разходи по товарене, разтоварване и транспорт на автомобила- фактура №**********/27.12.2013г. за 1573,44, фактура №1127/27.12.2013г. за

720 лв. и работна карта за автокран от 20.12.2013г., общо за 2293,44 лв.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Т.П.М., служител при въззивника се установява, че в двора на същото на адрес гр. Русе, ул. “Вит” №12, се намира т.а. “МАН 8.150 Ф”, докаран след ПТП през месец декември 2013г. и по него не са извършване никакви дейности, откакто се намира там.

Свидетелят

Д. Г.ев Я., бивш служител на ищеца, заявява, че в деня на 720 лв под разрешената за района. Заявява, че провел продължително лечение, като “Голд Аполо” ООД платил абсолютно всички разноски по лечението му.

Приети са писмени доказателства за състоянието на Д. Я. и за разходите за лечението му-епикриза, из:19715, епикриза, из№156/2014г., фактура №18391/06.01.2014г. с платежно нареждане за 2300лв., фактура №53310/20.12.2013г. ведно с фискален бон за 1420лв., фактура №79/07.01.2014г. и платежно нареждане от 07.01.2014г. за 234лв., фактура №84/21.04.2014г. за 360лв. ведно с фискален бон и фактура от 05.01.2014г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.

226, ал. 1 КЗ/отм./ при застраховка „Гражданска отговорност“ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правилно

РРС е съобразил, че е настъпило застрахователно събитие, от което са причинени вреди на трети лица по вина на водач на МПС, които се обезпечават от застрахователя, съгласно чл.223 и сл. КЗ /отм./, поради което застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на ищеца имуществени вреди, с оглед на което искът се явява доказан по основание.

В съответствие със събраните доказателства първостепенният съд е установил наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.193, ал.4 КЗ (отм.), понастоящем чл.390, ал.2 КЗ/2015г., тъй като размерът на щетата - 7894 лв. надвишава 70 % от действителната стойност на увреденото МПС - 11000 лв. Правилно е изчислил и размера на щетата от 7660лв. като разлика от действителната стойност на автомобила-11 000лв. и запазените му части 3340лв., към която прибавил сумата 2293,44 лв. допълнителни разходи, като определил размера на щетата на 9953,44 лв.

По тези обстоятелства не се спори и от страна на въззивника.

Спорните са останали въпросите дали е налице съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и какъв е неговия размер, с който следва да се намали размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди на товарния автомобил, както и дали е дължима от въззиваемия сумата от 4544лв., представляващи изразходвани от въззивника средства за лечение на пострадалия Д. Я..

Първостепенният съд неправилно е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата 4544 лв имуществени вреди. За да отхвърли тази претенция се е позовал отново на чл.223, ал.1 от КЗ/отм./- относно задължението на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и на липсата на доказателства по делото, че разходите за лечение на служителя на ищеца – пострадалия Я., се покриват в рамките на отговорността по конкретния застрахователен договор – полица, с оглед изискването на чл.223, ал.2 от КЗ/отм./застрахователят да заплаща обезщетение за непозволено увреждане, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Районният съд не е съобразил, че покритието на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е нормативно уредено в чл.257 от КЗ/отм./ Съгласно ал.1 от посочената разпоредба, обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС. Съгласно ал.3 на разпоредбата-За трети лица се смятат всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.Следователно въззивникът като трето лице по силата на закона следва да бъде обезвъзмезден за причинените му имуществени вреди. Същият има право като увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ/отм/ да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредата- чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ Съгласно чл.267, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ Застрахователното покритие на застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане. Не се спори по делото, а и се установява от писмените доказателства, че водачът Д. Г.ев Я. на процесната дата е управлявал товарен автомобил, собственост на въззивника като е осъществявал трудова дейност-превоз на товар, възложена от работодателя му-„Голд Аполо“ООД, при когото е бил работник. Не се спори също, че на Д. Я. са причинени телесни повреди, наложили лечение в лечебни заведения в гр.Варна и гр.Шумен. От представените фактури, платежни нареждания, касови бонове се установява, че въззвивника е заплатил медицински консумативи, процедури и импланти, медицински транспорт на работника си Д. Я., които са били належащи за неговото възстановяване и са в общ размер от 4544лв.Същите представляват имуществени вреди за въззивника, които подлежат на обезщетяване от въззиваемия, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на товарен автомобил „Камаз“ с рег.№9844 КС, управляван от виновния за произшествието водач Г. А. П.. Налице е деликт по см. на чл.45 от ЗЗД и причинно-следствена връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпилите имуществени вреди. Само за прецизност следва да се отбележи, че посочените медицински разходи са били в тежест на въззивника и поради вменената му по силата на трудовото законодателство имуществена отговорност като работодател при увреждане здравето на работника и служителя. По смисъла на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Несъмнено в случая е налице трудова злополука с работник на възззивника, която обуславя отговорността на последния за причинените от злополуката имуществени вреди на Д. Я., за покриването на които въззивника следва да бъде обезщетен пряко от застрахователя посредством прекия иск. С оглед на това претенцията от 4544 лв имуществени вреди се явява основателна и доказана по размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.