Решение № 4771 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4771 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100512285 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Д.Т.“ЕООД срещу решение № 20157561/15.07.2021г. постановено по гр.д. № 32951/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу Г. Г. И. иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ за сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството – работодател имуществени вреди, в размер на наложена санкция за извършено от Г. Г. И., в качеството му на служител - шофьор, нарушение, изразяващо се в осъществяване на международен превоз на товар без да притежава валидна карта за квалификация на водач, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.07.2020 г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението на Софийски районен съд постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд макар и правилно да е установил фактическата обстановка по делото е стигнал до погрешни правни изводи за липса на осъществен фактически състав по чл.203 ал.2 от КТ. Поддържа, че управлението на товарен автомобил без валидна карта за квалификацията на водача – с изтекъл срок на валидност, несъмнено е при форма на вина умисъл, макар и евентуален, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал настъпването на тези последици т.е. макар и ищецът да не е целял увреждане имуществото на работодателя, същия е допуснал настъпването на вредата, неизпълнявайки трудовите си и законови изисквания за снабдяване и наличие на валидни документи за управление на товарния автомобил при международен превоз при изпълнение на трудовите му задължения.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се 1 уважи изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Г. Г. Г.ЕВ в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а същотопостановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че същия е притежавал карта за квалификация, чиято валидност е изтекла в периода на командироването му извън България, което обстоятелство е следвало да бъде съобразено именно от работодателя и за което същия носи отговорност. Моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а във връзка с наведените доводи за неговата неправилност, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ за сумата от сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството – работодател имуществени вреди, в размер на наложената му санкция за извършено от Г. Г. И., в качеството му на служител - шофьор, нарушение, изразяващо се в осъществяване на международен превоз на товар без да притежава валидна карта за квалификация на водач, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.07.2020 г. до окончателното плащане.

Разпоредбата на чл.203 от КТ определя два вида имуществена отговорност на работника/служителя за причинени вреди в имуществото на работодателя и съответно различен ред за реализирането й в зависимост от два кумулативно прилагани критерия: форма на вина и дали вредоносното деяние е при или по повод на изпълнение на трудовите задължения, като при небрежно причинена вреда при или повод изпълнение на трудовите задължения отговорността е по чл.203 ал.1 от КТ и се реализира по специалния в КТ ред, във всички останали случаи – по чл.203 ал.2 от КТ, която разпоредба препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на работника, причинил вредата – това са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон. /Решение № 8 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК и др./.

За да възникне имуществената отговорност на работника/служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ е необходимо ищецът - работодател при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително трудово правоотношение в процесния период на причиняване на вреди; 2. умишлено противоправно поведение на работника/служителя 3. вреда в имуществото на работодателя, изразяваща се в претърпени от имуществени загуби и/или пропуснати ползи 2

4.причинно-следствена връзка връзка между 2. и 3.

Постоянна е практика на ВКС по приложението на чл. 203 ал. 2 предл. 1 КТ и тя е последователна в смисъл, че при форма на вината умисъл - когато извършителят съзнава както противоправността /предприемане на действия съответно поведение с разрез със задълженията/, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици - отговорността е по общия граждански закон. И обратно - ако формата на вината не е умисъл, а небрежност - обикновена /несъзнавана/ или груба /съзнавана небрежност/ съответно неустановеност на причините за настъпването на вредите, отговорността е по трудовия закон - чл. 203 ал. 1 КТ. /в т.см. решение № 215/26.05.2015г. по гр.д. №234/2015г. на IV г.о. на ВКС и др./.

Доколкото виновното поведение в гражданското право се презюмира – аргумент от чл. 45 ал. 2 ЗЗД, но тази оборима презумпция обхваща само небрежността със своите две проявни форми /непредпазливост и самонадеяност – съзнавана небрежност/, но не и умисъла, то умисъла от фактическият състав на чл.203 ал.2 предл.1 от КТ като форма на вината подлежи на доказване при пълно и главно доказване от ищеца.

В настоящият случай липсват оплаквания относно установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка във въззивната жалба, а и не е спорно между страните и се доказва от събраните писмени доказателства, че: за периода 12.06.2018 г. до 24.06.2019г. страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ответникът Г. И. е заемал при ищцовото дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“, което правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ на 05.07.2019г.; със заповеди на работодателя - № 4099/18.06.2018г. и № 5030/13.12.2018г. ответникът е командирован за изпълнение на трудовите си задължения за превозване на товари от гр. София до държави в ЕС, други европейски държави и Република Турция за минимален срок от 90 дни, като работодателят е притежавал лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари; за периода 18.06.2018г. – 18.11.2018г. ответникът И. е притежавал валидни документи за управление на товарния автомобил по международни превози, включително и карта за квалификация на водач, като на посочената дата 18.11.2018г. е изтекъл 5 годишния срок на валидност на картата на квалификация на водач и до завръщането си в Република България – 19.12.2018г., ответникът е извършвал международния превоз на стоки управлявайки товарния автомобил, без подновен личен документ - карта за квалификация на водач; след извършена проверка от Автомобилна администрация – гр. София, е проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН и на основание чл. 96г ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ с НП № 42-0001058/29.07.2019г. на ищцовото дружествоработодател „Д.Т.“ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 3 000 лв. за осъществено административно нарушение, изразяващо се в допускане осъществяването на международен превоз на товари през периода от 01.12.2018 г. до 19.12.2018 г. с водач – ответникът Г. Г. И. без последният да притежава валидна карта за квалификация съгласно чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП, която имуществена санкция е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 28.05.2020г. в полза на държавата, по сметка на наказващия орган.

С декларация от 12.06.2018 г. ответникът е декларирал, че е запознат с Правилник за вътрешния трудов ред /представен като доказателство по делото и в което съществува общо задължение за служителите да изпълняват и задълженията произтичащи от нормативния актове, от колективен трудов договор, от трудов договор и от характера на работата – т.12 на чл.12/, като и Вътрешни правила за работа в ищцовото дружество /непредставен по делото/.

Няма спор, че на 18.12.2015г. на служителя Г. И. е проведен първоначален инструктаж по 3 безопасност и здраве при работа - служебна бележка № 1105 от 18.12.2015 г. подписана от н е г о . От съдържанието на представените по делото длъжностна характеристика за длъжността “шофьор на товарен автомобил международни превози“ – л.22 от делото на СРС, връчена на ответника на 12.06.2018г., като изискване за заемане на длъжността е посочено „свидетелство за правоспособност за управление на съответното МПС“. В Наръчник за работа в „Д.Т.“ЕООД –т.2.4.1 като необходими документи, в т.3-шофьорска книжка, в т.11 – професионална компетентност, като липсват доказателства цитирания и приложен като доказателство по делото наръчник да е доведен до знанието на ответника.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 7б ал. 1 от ЗАвтП се установява, че картата за квалификация на водача е със срок на валидност 5 години, а съгласно чл. 29 ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация за издаване на карта за квалификация на водача, е необходимо лично подаването от кандидата на подписано заявление за това с необходимите приложения. Няма събрани доказателства, че такова подновяване е заявено от ответника своевременно – преди да изтече валидността на притежаваната от него карта /18.11.2018г./.

Следователно несъмнено е установено обстоятелството, че задължението за подаване на документи и снабдяване с карта за професионална квалификация е именно на водача, а не на неговия работодател, тъй като това е личен документ и същия в нарушение на нормативните изисквания е управлявал превозно средство за превоз на товари без валидна карта за квалификация по смисъла на чл.7б ал.1 от ЗАвП. Законът – ЗАвП обаче разпределя административно-наказателната отговорност в зависимост от това дали водача превозва стоки и пътници за своя сметка или за чужда по възлагане на друго лице, видно от съдържанието на чл.96 г ал.1 от ЗАвП, където е състава на административното нарушение във връзка със задължението на лицата по чл.7б ал.1 от същия закон.

Няма спор, че в случая имуществената отговорност на работодателя е ангажирана за нарушение по чл.96г ал.1 от ЗАвП т.е. на неизпълнение на задължението на ищцовото дружество, като лице, притежаващ лицензия за извършване на обществени превози, да осъществява същите посредством физически лица, притежаващи съответната квалификация и удостоверена по изискуемия от закона императивен начин – карта за квалификация.