Определение № 292 от 16.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Кюстендил, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20231500600323 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по ЖАЛБА от Л. А. Л. срещу определение №178/10.05.2023 г., постановено по ЧНД № 396/ 2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС). Прави се оплакване за процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че на обжалваното определение му липсват мотиви, тъй като не са обсъдени свидетелските показания на св. И.С. ( според които създаването на проформа фактури следва да бъдат обвързани с приемо -предавателни протоколи подписани двустранно ), на Б.А.гл.счетоводител

( заявил, че не е запознат с посочените в исковата молба проформа фактури), както и на ССчЕ. Сочи се още, че проформа фактурите не са подписани от издател, с невярно съдържание са, но са представени по гражданско дело, заведено от „Автокомерс 93“, целящо да докаже, че такива задължения са налични и да бъде осъден. Отбелязва се и констатирано от жалбоподателя противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на определението, тъй като според посочено на стр.2 от същото, постановлението на прокурора следва да бъде отменено и делото се върне на прокурора, поради несъбиране на всички съответни материали, а с диспозитива постановлението е потвърдено, като законосъобразно. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на РПКюстендил.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата и доказателствата по делото, и след служебна проверка на обжалваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановление от 02.12.2019 г. прокурор при Районна прокуратура-Благоевград изпратил по компетентност на Районна прокуратура-Дупница пр.пр. № 1284/19 г. по описа на Районна прокуратура –Благоевград , ДП № 173/19 г. по описа на ОД на МВР-Благоевград, образувано на 24.07.2019 г. (по жалба на Л. Л.,депозирана на 17.04.2019 г. в РПБлагоевград), за това, че на неустановена дата и място, длъжностно лице в кръга на службата си , е съставило ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ-Справки за задължения-първата за периода 15.09.2014 г. до 13.05.2015 г., а втората-за периода от 15.09.2014 г. до 12.06.2015 г. на ЕТ „ Чезаре-Л. Л.“ към търговско дружество „Автокомерс-93“ ООД, в които са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за удостоверените обстоятелства-престъпление по чл.311, ал.1 от НК С постановление от 12.12.2019 г. прокурор при Районна прокуратура –Дупница 1 приел изпратеното му по компетентност от Районна прокуратура –Благоевград горецитирано досъдебно п-во, което било заведено по описа на РП-Дупница с вх.№ 2288/2019 г., ДП 908/2019 г.

С постановление от 17.02.2023 г., на осн.чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, прокурор в Районно прокуратура –гр.Кюстендил, Териториално отделение-Дупница, прекратил наказателното производство по досъдебно производство -ДП №908/19 г., вх.№ 2688/19 г. по описа на Районна прокуратура -гр.Кюстендил, ТО-Дупница, водено за престъпление по чл.311, ал.1 от НК. Последното е обжалвано от Л. Л. и било предмет на проверка по ЧНД № 396/23 г. по описа на ДнРС, който с обжалваното определение го потвърдил.

За да постови определението си ДнРС приел за установени изложените в постановлението на прокурора фактически обстоятелства (които копирал), като цитирал и част от депозираните показания от св. Л., св.Б.А. и св. Т.Д., без да ги анализира. Приел, че събраните доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин в справките за задълженията на ЕТ „Чезаре-Л. Л.“ , изготвени от „Автокомерс 93“ ООД да са вписани неверни данни, с цел да бъдат използвани, както и че данните в същите не са манипулирани, поради което направил категоричния извод, че съдържанието им отговаря на действителното фактическо положение, като не е налице удостоверяване на неверни обстоятелства. Затова счел, че правилно е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС), за да се произнесе по жалбата, прецени събраните по предвидения в НПК ред на досъдебното производство множество доказателства и доказателствени средства, подредени в 11 тома. След собствен анализ на същите, в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установена следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „Автокомерс 93“ ООД е собственост на свидетелите Х.Т. и Тодор И., с предмет на дейност внос и продажби в България на авточасти, който осъществявало от 1990 г. Продажбите на авточасти извършвало от централния му склад в гр.Дупница и другите му складове, намиращи се в гр. София и др.градове- Пловдив, Пазарджик, Бургас, Русе и Велико Търново. Обслужвало над 10 000 клиенти-търговци и физически лица. Дружеството извършвало продажби на място и с доставка до адрес, чрез собствен транспорт и служители

При осъществяване на търговската си дейност, включително и през 2014-2015 години, дружеството ползвало търговски софтуер (компютърна програма), разработен от ООД „Иновасис“, с управител св. И.С.. Софтуерът съдържал всякакви данни относно търговската дейност на дружеството, като данни за продукти, клиенти, търговски условия, доставки, продажби, трансфер на стоки, плащания и др. Софтуерът генерирал стокови разписки (приемо-предавателни протоколи за доставка), които съдържали определени реквизити-номер на документа (уникален за системата, с невъзможност за дублирането му, генериран от системата и записван автоматично в нея, преди подписването им от страните), дата на документа ( определяна автоматично в сървъра от системата, записваща се в документа и съхранявана в базата данни на програмата), клиент, артикули-продадените на клиента продукти, количеството, цена, отстъпки, срок за плащане. Всяка разписка се разпечатвала при предаване на стоката от складовия работник, след което се „заключвала“ и не можело да бъде променяна повече (сравнение- показанията на св.И.С.). Софтуерът генерирал и проформа фактури (оферта за плащане на посочени в нея стоки), както и оригинални фактури, издавани при плащане на цената по проформа фактурата.

През 2014-2015 години дружеството имало електронен магазин в интернет, достъпен за търговци, посредством име и парола, предоставяни от него на собственика на компанията-клиент при ред, определен от дружеството и условия по договор за доставка, генериран от системата и сключван с всеки желаещ да пазарува от магазина. При заявка за доставка на авточасти в електронния магазин, тя се обработвала от съответен служител, като исканата стока (авточасти), се предавали от складовия работник на продавачите за 2 разносна търговия от дружеството ведно с оформена стокова разписка, който пък ги предавал в обекта на заявителя . Плащането съгл.чл.11, ал.1 от договора следвало да бъде извършено в срок от 21дни, от доставката. Регистрираните в електронния магазин клиенти имали профил в системата и постоянен достъп до него. Постоянно можели да проверят в профила си дължимата сума, която при плащане се коригирала на следващия ден, като се намалявал със съответно платената сума. Заявителят плащал доставената му стока според уговореното в договора му за продажба и доставка на стоки и услуги, сключен между него и дружеството, напр.чрез банков превод или в брой, при отложено плащане или в определен срок, като се издавала проформа фактура . При плащане се издавала и оригинална фактура за плащане

Между търговско дружество „Автокомерс 93“ ООД и едноличен търговец „Чезари - Л.

Л.“-София, собственост на св.Л. съществували трайни дългогодишни търговски отношения, датиращи от 1993-1994 г. Св. Л., като ЕТ купувал авточасти от дружеството и ги препродавал в магазина си в гр.Долна баня, чрез упълномощените от него лица – свидетелите А. и Р. Г.и, на длъжност „продавачи” .

На 15.09.2014 г. между ООД „Автокомерс” и ЕТ „Чезари” бил сключен Договор за доставка. Екземпляри от него св.Ш. занесъл в магазина на ЕТ, в който по това време не бил св.Л., а св. Г.а. Договорът бил подписан от св.Г.а и подпечатан с печат на фирмата на св.Л. в магазина му, след което бил върнат от св. Ш. и предаден в офиса на дружеството в гр.Дупница. Въз основа на този договор и предоставените му от ООД „Автокомерс 93” потребителско име и парола, св. Л. се регистрирал в електронния магазин на дружествотопродавач . Правил заявки в този магазин, които му били доставяни в магазина от разносните продавачи на дружеството.

На 19.01.2014 г. между ООД „Автокомерс” и св. Л. бил сключен и трудов договор, с който св. Л. бил назначен в ООД „Автокомерс 93” за управител на склад Военна рампа в София, собственост на дружеството. (срвн. Договор на л.31, том 3 от ДП). След обучението му, относно начина на изпълнение на работата му като управител, проведено в централния офис на дружеството, св.Л. пристъпил към изпълнението й в новооткрития на дружеството Склад . За времето от 19.01.2014 г. до 09.05.2015 г. св. Л. изпълнявал длъжността по договора. Като такъв, през този период св.Л. регистрирал втори акаунт на фирмата си в електронната система на ООД „ Автокомерс 93”, с имена на фирмата ЕТ „Чезари-София” с възможност за отложено плащане на база на договора за обекта му в Долна Баня, но с адрес на доставка в София. След това променил търговския представител в ООД „Автокомерс 93” за фирмата си, като определил себе си за такъв, за двата акаунта. Така заявки за доставки на стоки от ООД „Автокомерс 93” можело да се правят и от двата акаунта. За обекта му в Долна Баня-св.Г. правел заявки за доставка в Централния склад в Дупница , а св.Л. лично поръчвал доставки от Склада в София, на който бил и управител. Промяната на търговския представител, какъвто за фирмата му бил св.Ш., и определянето си за търговски представител на личната му фирма, имало за последица, правото му да следи сам за събирането на отложените плащания за доставяните стоки на личната му фирма от ООД „Автокомерс 93”. В продължение на няколко месеца, считано от 15.09.2014 г. до изпълнението на длъжността си управител на склада в София, св.Л. не изпълнявал присъщите задължения на търговския представител за отложените плащания, като не търсел събиране на неплатените суми в сроковете, предвидени в договора за доставка.

За периода от 15.09.2014 г. до 13.05.2015 г. и впоследствие до 12.06.2015 г. ЕТ „Чезари- Л. Л.” и ЕТ „Чезари”-София натрупали задължения към ООД „Автокомерс 93” в размер на 86 775.43 лв.

На неустановена дата св. К.Й., в изпълнение на контролните си функции на Управител на Централния склад на дружеството, забелязал в софтуерната база (компютърната програма) на дружеството, че дължимата сума за направени доставки на личната фирма на св.Л. нараства бързо и достига значителен размер. Информирал за това св.Х.Т. и настоял той да проведе разговор със св.Л. Л., за да посочи как и кога ще започне да плаща задължението си. Св.Т. наредил на св. К.Й. да извади от програмата на дружеството Справка за 3 задълженията от ЕТ „Чезари”, които да се заверят от счетоводството на компанията.

Наредил и да бъдат издадени проформа фактури на ЕТ „Чезари-Л. Л. и ЕТ „Чезари-София, заради съвпадението в ЕИК в компютърната им програма. Издаването на проформа фактурите станало автоматично от компютърната система на дружество, чрез избиране на опцията „ неплатени складови разписки” , доставени до клиента.

Св.Т. телефонирал на св.Л. и поискал да разговарят по повод плащане на задълженията му.

На следващият ден св.Л. пристигнал в Централния офис на дружеството в гр.Дупница.

На св.Л. била дадена разпечатка от компютърната програма за дължимите суми от личната му фирма. Той казал, че иска да ги прегледа, да се консултира с адвокат и че ще предложи някакъв вариант за плащане. След този разговор св.Л. не се явил на работа в склада в София и спрял да отговаря на телефонните позвънявания от служители на дружеството.