Определение № 266 от 19.05.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. В., 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500201 по описа за 2026 година

Делото е образувано по частна жалба от ЕАД Елена И., булстат 180978004, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, п/к на И. И. Д. против

Определение № 325/ 22.02.2026г., поставено по гр. дело № 244/ 2025г„ Згр. състав по описа на Районен съд В..

В частната жалба се поддържа, че постановения съдебен акт неправилен и незаконосъобразен. е

Сочи, че с ДВ бр. 14 от 18 Февруари 2025г. е изменена Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение. С нея е премахнато „минималното" адвокатско възнаграждение, като е посочено, че то подлежи на свободно договаряне между клиента и адвоката, но в случаите когато липсва уговорено такова, същото следва да се определи като се приложат критериите на Наредбата. С направената промяна, счита, че противоречието с европейското законодателство, което е установено в Решение от 25.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС е преодоляно. Съгласно чл. 2, ал. 2 от същата Наредба, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

Аргументът, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в помалък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е 1 неоснователно, доколкото подобен критерий не намира приложение при изчисляването на дължимата държавна такса. Размерът на държавната такса се определя като процент от цената на иска - обективна величина, която не подлежи на редукция в зависимост от степента на сложност на делото. Съдът не намалява дължимата такса само защото делото е с правно ясен предмет или не изисква значителни усилия за доказване на изложените в ИМ обстоятелства.

По аналогия, адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска съгласно Наредба № 1/2004 г., следва да се разглежда по същия обективен начин. Ако делото е с конкретна стойност и адвокатът е ангажиран с процесуално представителство, възнаграждението, което съответства на обичайните ставки за такъв тип дела, не следва да бъде редуцирано само на базата на субективна преценка за „несложност".

Разбира се, евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, но само ако претендиралият размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела. В този случай съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Но когато възнаграждението попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, неговото намаляване би било необосновано.

В противен случай би се допуснало неравнопоставено третиране - при което съдът изисква пълна държавна такса, изчислена на база цена на иска, но отказва да признае реалните разноски на страната, ангажирала адвокат при спазване на обичайните пазарни условия или съответно откаже да определи такова.

Съобразно актуалната съдебна практика на ВКС, задължителна за прилагане от съдилищата, а именно: Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г„ на ВКСН т.о, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.. Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера 2 на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

За да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността на разноските за адвокатско възнаграждение. С решение по дело С-57/15 СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски" и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на [загубилата делото] страна [...] освен ако това не се позволява от съображения за справедливост". Тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС. Според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право - с. 25 и диспозитива на решението.

Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла - с. 29, 30, 32 и диспозитива на решението.

Молят съдът да съобрази и практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25,01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението - така Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о„ Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.

С оглед гореизложеното, моли съда да отмени Определение № 325/ 3

22.02.2026г., поставено по гр. дело № 244/ 2025г., Згр. състав по описа на Районен съд В., като постанови съдебен акт, с който определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа, както и ДДс върху определеното адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частна жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „ АД-ЕИК : 131576434, чрез ю.к. ДК .

Твърди се, че частната жалба на адв. И. срещу Определение № 325 от 22.02.2026 г., постановено по гр.д. № 244/2025 г. по описа на Районен съд В., с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител за изменение на решението по делото в частта за разноските и определяне и присъждане на по-висок размер на възнаграждение е неоснователна.

Сочи, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.

38 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.

В решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., СЕС е постановил, че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази 4 национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“

Твърдението на процесуалния представител, че съгласно практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., НМРАВ въпреки необвързващия си характер следва да служи за ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение е несъстоятелно. В цитираните от адв. И. определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. се посочва, че с оглед на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

В настоящия случай адв. И. е оказала безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, т.е. страната не е направила разходи във връзка с адвокатското възнаграждение. Но дори и в хипотезата на действително направени разходи от спечелилата страна, съдебната практика е категорична, че присъдените разноски следва да са разумни и пропорционални.

Проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни. Следва да се обърне внимание, че ищецът е обосновава претенциите си със свързаността на ответниците и правоотношенията, възникнали по процесиите договори. И по двата иска, представената от ищцовата страна аргументация е една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждат идентични доводи и твърдения.

Предвид изложеното, моли съда да остави без уважение подадената от процесуалния представител жалба като неоснователна.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове против двама ответници - за прогласяване на недействителността на Договор за паричен заем № 5273967 от 08.11.2024г., сключен между ищеца и първия ответник, както и за прогласяване на недействителността на договор за предоставяне на гаранция № 5273967 от 08.11.2024г., сключен между ищеца и 5 втория ответник.

С решение № 671/09.12.2025г. съдът е уважил исковете. Със същото решение е присъдил на пълномощника на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 250.00 лева по всеки от предяваните и уважени искове.

В.ският окръжен съд приема, че подадената частна жалба против определение № 325/22.02.2026г по грд № 244825г. по описа на ВдРс е неоснователна

При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение съдът е взел предвид критериите, обсноваващи този размер, взета е предвид фактическата и правна сложност на делото , обема на извършената от представителя защита изразяваща се в подаване на искова молба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание, материален интерес по всеки от исковете; обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки потребителски кредити; както и обстоятелството, че двата съединени иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за оспорване на свързани съглашения, поради което следва да се вземе предвид съвкупният размер на възнагражденията по исковете.

При тези критерии съдът е определил и дължимите се възнаграждения на А. И..

Не са налице обстоятелства, които да налагат изменение на така определените възнаграждения.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или с Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.