Решение № 2825 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2825 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330115273 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. В. П., против „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № *****, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 796,80 лева/407,40 евро е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. между страните е сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2000,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР в размер на 50,01 %. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено, че същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря множеството изисквания по договора. При неизпълнение на посоченото задължение, на основание чл. 5, ал. 2 от договора, ищецът дължал на ответника неустойка в размер на 796,80 лева. От правна страна се излагат съображения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка по договора, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции. Същата представлявала скрито възнаграждение, което следвало да бъде включено в ГПР. Доколкото това не било сторено, се достигало до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата 1 претенция. Претендират се разноски в производството.

С Определение № 15975/11.12.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 213 ГПК гр. д. № 15272/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив е съединено към настоящото гр. д. № 15273/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив за разглеждането им в едно производство.

Гр. д. № 15272/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба, подадена от Н. В. П. против „Вива Кредит“ АД, с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № *****, предвиждаща еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1194,90 лева/610,94 евро е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че ***** г. между страните е сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2000,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР в размер на 50,01 %. В чл. 1, ал.3 от договора била уговорена еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1194,90 лева. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза противоречи на добрите нрави, доколкото липсва еквивалентност на предоставената услуга и заплатената такса. Ищцата предварително не била запозната със стойността на посочената такса, поради което клаузата за нейното договаряне била неравноправна по смисъла на чл.

144, т. 9 ЗПК. Посочената такса не била включена и в ГПР, което водело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречало на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива Кредит“ АД, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, доколкото по договора не са начислявани други такси, освен възнаградителна лихва. Възразява се и че исковата молба е нередовна, доколкото в обстоятелствената й част са наведени възражения за недействителност на целия договор за потребителски кредит, а петитума е досежно една клауза от него. При условията на евентуалност, ако съдът приеме искът за допустим, се възразява, че същият се явява неоснователен.

Посочва се, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане не е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗПП, в която насока се възразява, че в исковата молба нормата е цитирана бланкетно. Посочената такса не следвало да бъде включвана в ГПР, доколкото представлявала допълнителна услуга, която била избрана доброволно от ищеца. Излагат се твърдения, че както ГПР, така и механизма за неговото определяне, били ясно разписани в договора за кредит. Посочената клауза не противоречала и на добрите нрави с оглед обстоятелството, че ищецът сам избирал дали иска да полза услугата.

2

Оспорва се и договорът за потребителски кредит да е недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. т. 9 и т. 10 ЗПК. Поради изложеното се претендира исковата молба да бъде върната, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме искът за допустим и исковата молба за редовна - предявеният иск да бъде отхвърлен.

От ответника е постъпила и насрещна искова молба, с която се претендира ищецът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1073,00 лева/548,62 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем № *****, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 04.12.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че на ***** г. между страните е сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2000,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,32 % и ГПР в размер на 50,01 %. Посочва се, че заплатената сума по договора възлизала на 1321,00 лева, от която сума 926,06 лева за главница и 394,91 лева за договорна лихва. Поради изложеното оставала дължима главница в размер на 1073,00 лева. По изложените съображения се предявява исковата претенция. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен, се претендира на основание чл. 23 ЗПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 679,00 лева, представляваща чистата стойност по кредита.

С Разпореждане № 32007/19.12.2025 г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в производството насрещния иск, предявен от „Вива Кредит“ АД против Н. В. П..

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от Н.

В. П., с който се излагат съображения, че ищецът дължи единствено остатъчната чиста стойност по договора за кредит, до който размер се претендира исковата претенция да бъде уважена. Претендира се и в полза на ответното дружество да не се присъждат разноски в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че на 10 .02.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № *****, по силата на който ответникът, като заемодател, е предоставил на ищеца, като заемател, сумата в размер от 2000 лева за срок от 60 седмици, която следвало да се върне на 30 вноски, всяка в размер на 123,91 лева, последната с падеж – 11.11.2022 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР в размер на 50,01 %.

В чл. 1, ал. 3 от договора е договорено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, 3 заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1194,90 лева. Също така в чл. 5, ал. 2 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, регламентирано в чл.

5, ал. 1 от договора, а именно в тридневен срок от усвояване на сумата по договора заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило двадесет и една годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или да представи банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение по договора, валидна тридесет дни след падежа за плащане по договора. Уговорената неустойка за неизпълнение на посоченото задължение възлиза на 796,80 лева.

От приложената по делото справка за извършени плащания по договора се кредит, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 1321 лева, разпределена както следва: 394,91 лева – лихва и 926,09 лева – главница. Посочено е, че към 24.11.2025 г. останалите задължения по договора възлизат на сумата в размер на 1201,40 лева, от която 1073,92 лева за главница и 127,48 лева за лихва.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между „Вива Кредит“ АД, като заемодател, и Н. В. П., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, отразена в чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, съдът намира, че същата несъмнено попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на 4 такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора, „таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем” е незадължителна за сключването на договора, като е свързана с по-бързото разглеждане на документите за отпускане на кредит. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в размера на погасителната вноска. Прочитът на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит налага разбирането, че заемодателят задължава заемателя да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност /доколкото предоставя кредитно финансиране по занятие/. Дейностите по услугата на чл. 1, ал. 3 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за ответното дружество. От изложеното следва, че разглежданата такса е договорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Предвид тези съображения съдът намира, че чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ***** от ***** г. се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и посочената клауза на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е недействителна.