Решение № 3848 от 28.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3848 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330116498 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от М. К. Й., ЕГН ********** против СУ „Христо Г. Данов“ гр. Пловдив с ЕИК 00453260, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда и чл.

222, ал. 3 от Кодекса на труда. Претендира заплащане на трудово възнаграждение на основание чл.128,т.2 КТ за периода от 01.01.2023 год. до 03.07.2023 год. в размер на 1103.45 евро, представляваща разликата между дължимото й трудово възнаграждение, съгласно Анекса от 10.08.2023 год. към КТД, влязъл в сила от 01.01.2023 год. и изплатеното й трудово възнаграждение, сумата от 322.42 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.07.2023 год. до 28.11.2025 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до пълното изплащане на сумата, сумата от 1879.38 евро, представляваща разликата между изплатената на ищцата и дължимата й, съгласно Анекса от 10.08.2023 год. към КТД, влязъл в сила от 01.01.2023 год. сума за обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ за 11,5 месеца; обезщетение за забава върху главницата размер на 602.86 евро за периода от 03.07.2023 год. до 28.11.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 185.82 евро, представляваща разликата между изплатеното й обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск и дължимото, съобразно увеличението на работната заплата с Анекс от 10.08.2023 год., влязъл в сила на 01.01.2023 год., сумата от 53.65 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от 03.07.2023 год. до 28.11.2025 год., ведно със законната лихва от датата на 1 подаване на исковата молба в съда до изплащане на претенцията /цената на исковите претенции е посочена съобразно допуснатото изменение на исковите претенции, направено в открито съдебно заседание от 08.06.2026 год./

В исковата молба се твърди, че със Заповед от 15.06.2023 год. на Директора на СУ „Христо Г. Данов“ гр. Пловдив, на основание чл. 326, ал.1 и чл.327, ал.1, т.12 КТ трудовото правоотношение на ищцата, заемаща длъжността ***** било прекратено, считано от 03.07.2023 год. Заповедта й била връчена на 15.06.2023 год. Ищцата излага твърдения, че във връзка с прекратяването на трудовия договор й е било изплатено обезщетение на основание чл. 222, ал.3 КТ в размер на 24907.51 лева равняващо се на 11,5 брутни трудови възнаграждения. Било й изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 25 работни дни в размер на 2461 лева.

Брутното й възнаграждение се състояло от основна работна заплата в размер на 1533 лева, допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер на 39% към основното трудово възнаграждение, равняващо се на 597.87 лева, както и допълнително плащане за клас квалификация – пета ПКК, в размер на 45.99 лева. Така, брутното трудово възнаграждение на ищцата възлизало на 2211.86 лева. Твърди се също, че била член на Синдиката на българските учители към КНСБ от 01.01.2023 год. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение. Във връзка с това членство, се сочи че е подписан Анекс № ***** от 10.08.2023 год. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 год. Било договорено увеличение на основните работни заплати, считано от 01.01.2023 год. с не по-малко от 15%, което имало задължителен характер за работниците и служители – членове на синдикалните организации – страни по договора, поради което било приложимо и спрямо Й.. Посочва се, че увеличението от 15% не било съобразено при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и изплатено под формата на актуализирана работна заплата за периода 01.01.2023 год. до 03.07.2023 год. Увеличението от 15% не било съобразено и при определяне размера на дължимото й обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ и за неизползван платен годишен отпуск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който счита предявените искове за допустими. Във връзка с направеното запитване на ищцата до учебното заведение за изплащане на разликата между вече изплатеното и увеличението на работната заплата с цитирания анекс било уведомено Министерството на образованието и науката, което с писмо до ответника изрично указвали, че не съществува правна възможност за заплащане на претендираната сума. Сочи по казуса има противоречива съдебна практика. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по 2 делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност ***** и че със Заповед № *****/15.06.2023 г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.07.2023 г. Безспорно се установява от приетото по делото като доказателство удостоверение,издадено от СО на СБУ към СУ „Христо Г. Данов“ гр. Пловдив /л.13/, че М. Й. е била член на синдикалната организация в периода 01.01.2023 г. до приключване на трудовото й правоотношение – 01.07.2023 год.

Спорът по делото е изцяло правен и е свързан с въпроса попада ли ищецът в кръга на лицата, които имат право да получат приетото увеличение на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 27 от КТД № *****/06.12.2022 г. за отрасъла, изменен с Анекс от 10.08.2023 г., сключени между МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в РБ(наричани "работодатели") от една страна и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ(наричани "синдикати"). С Анекса се определят по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г. За заеманата от ищеца длъжност ***** е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1763 лв., а индивидуалните работни основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по- малко от 15%. В ал. 2 на чл. 27 от КТД изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В подзаконовия нормативен акт- Наредба № 4/2017 г. също е предвидено действие на това увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023 г. Тук трябва да се уточни, че посоченият бюджет за 2023 г. е изготвен със закъснение, но касае цялата година, т. е. би трябвало в него да са залегнали всички предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено,че 3 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата в размер на 59 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал, работещ в системата на предучилищното и училищното образование, за достигане на не по-малко от минималните месечни работни заплати по чл. 28 КТД. Следователно, с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно 4 действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (така Решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.) . Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че в случай, че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. По тези съображения съдът приема исковите претенции за доказани по основание.