Решение № 217 от 15.06.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Варна , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110201337 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.

Д. М. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-000656/ 10.03.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка , като се твърди, че автомобилът не е бил собственост на М., а на нейната дъщеря, която въпреки даденото уверение, че ще се погрижи за прехвърлянето на собствеността, не го била сторила.

Въззивницата сочи още, че тя също управлявала автомобила , както и че по повод издаден ел. фиш за движение с превишена скорост, попълнила декларация, в която посочила, че на 27.12.2020г. тя е била водач на колата. В последствие й било връчено наказателно постановление за това, че на същата дата е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация, за което тя не била информирана. Поради това се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание , въз. М., редовно призована, явява се лично заедно с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Ш. отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въз. М. не е имала виновно поведение. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юриконсултско възнаграждение. .

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2020г. около 21.26ч. в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Княз Борис І“ , на пътен възел с ул.“Мир“, при използване на автоматизирано техническо средство за установяване на скоростта на движение, било установено, че л.а. „Опел Зафира“ с рег. № В 38 23 НХ, е бил управляван с превишена скорост.При обработка на данните и при справка в информационната система на КАТ-Варна се установило, че автомобилът, който бил собственост на Д. М., е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДП от 17.12.2020г., тъй като в двумесечен срок от придобиването му собственикът не бил изпълнил задължението си да регистрира автомобила, както и че колата на 27.12.2020г. е била управлявана от въз.М..С оглед на така установеното, била извършена проверка, а материалите били изпратени на ВРП с мнение за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С Постановление от 22.02.2021г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като било установено, че въз.М. действително е управлявала МПС, което не било регистрирано по надлежния ред.Доколкото обаче същата не е била собственик на автомобила и не е знаела, че той е с прекратена регистрация, то не бил налице субективният елемент от състава на престъплението, а именно да знае, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това да предприеме управлението му.Копие от постановлението било изпратено в КАТ-Варна за сведение.

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз.

М. на

27.12.2020г. около 21.26ч. е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДП, от 17.12.2020г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. М. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

2

Наказателното постановление № 21-0819-000656/ 10.03.2021г е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, която норма, макар и да не е посочена в постановлението, предвижда, че административно-наказателна преписка се образува без приложен акт само когато производството е било прекратено от прокурора.

Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

Описанието на нарушението в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на въз.М., което тя е реализирала в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстнация.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. М. е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.В случая, от събраните по делото гласни доказателства и от приложената по преписката справка се установява, че автомобилът е бил закупен на 16.10.2020г., , като регистриран негов собственик е Д.

М., която е дъщеря на въззивницата. Безспорно е също така, че от страна на собственика не е било изпълнено задължението да регистрира превозното средство в законоустановения срок.Това обаче не е достатъчно да се приеме, че въз. М., която го е управлявала на 27.12.2020г. , е извършила виновно вмененото й във вина административно нарушение.По делото няма каквито и да било доказателства, че въззивницата е знаела, че управляваното от нея МПС е с прекратена регистрация, а самият автомобил е бил с регистрационни табели, поставени на предвидените за целта места. Всички тези обстоятелства изрично са били посочени и в постановлението на ВРП, с което е било отказано да се образува досъдебно производство поради липса на доказателства за виновно поведение от страна на въз.М..

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въззивницата умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. Поради това и постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. М. да се присъдят направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът намира, че на въз. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

3

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0819-000656/ 10.03.2021г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на Д. Д. М. , е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д. Д. М. – ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4