Решение № 39 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110114736 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, заявени съответно в размер на 13 388,57 лв. за имуществени вреди и 15000 лв. – неимуществени вреди.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. А.

С., ЕГН **********, срещу ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ 121268006, с която моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумите от:

13 388,57 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата, и

15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 09.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 09.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът Т. А. С., ЕГН **********, твърди, че заема длъжността „*****“ в Наказателно отделение, Върховен касационен съд. Сочи, че на 09.10.2023 г., ходейки по обичайния си път за работа, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“ пропаднала в неравност, в резултат на което паднала върху пътното платно и претърпяла злополука. Впоследствие ответникът провел разследване на настъпилата злополука, за което бил издаден протокол за трудова злополука № 3/13.10.2023 г., и с декларация за трудова злополука № 3/13.10.2023 г. декларирал същата злополука пред ТП на НОИ - гр. София. С разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП на 1

НОИ - гр. София злополуката на ищцата е определена за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като актът не бил обжалван, поради което е влязъл в сила. Поддържа се, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, което довело до временната й неработоспособност за периода от 74 дни. За времето на временна неработоспособност бил издаден болничен лист, с който бил разрешен отпуск на ищцата до 21.12.2023 г. Тъй като в този период не се възстановила напълно, подала молба за ползване на платен годишен отпуск до 29.02.2024 г. включително. Твърди, че в резултат на трудовата злополука претърпяла имуществени и неимуществени вреди, част от които били обезщетение по застраховка за риска „трудова злополука“, а за останалата поканила ответника да заплати доброволно обезщетение по чл. 200 КТ. В отговор ответникът изложил становище, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. По отношение на имуществените вреди също не постигнали съгласие относно размера на обезщетението. Ищцата твърди и счита, че имуществените й вреди се равняват на разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност от НОИ и брутното трудово възнаграждение за този период, което би получил служителят, ако бе здрав и ходел на работа. Излага се също, че между страните няма спор по отношение размера на БТВ, за периода, през който ищеца е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност, възлизащ на сумата от 9679,60 лв. на месец. В тази връзка се твърди, че за месец октомври, съобразно броя работни дни и определеното за тях средно дневното БТВ, й се дължат 6556,39 лв., за месец ноември - цялата брутна работна заплата от 9679,60 лв., а за месец декември, съответно 8066,25 лв., също пропорционално на работните дни за този месец. През този период ищецът твърди, че е получил обезщетение за временна неработоспособност от НОИ в размер на 7551,29 лв.

Поддържа, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получила, ако бе здрава и полагала реално труд, и полученото обезщетение за временна неработоспособност, възлиза на сумата от 16 750,95 лв. Сочи, че ответникът не е оспорил посочените суми като размер, но е категоризирал обезщетението като облагаемо, поради характера му на пропусната полза и е предложил да изплати намален размер на обезщетението, след облагането на същото с ДОД в размер на 10 % или 2522,56 лв. Ищцата поддържа, че обезщетението по чл. 200 КТ, съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗДДФЛ е необлагаем доход, с оглед което ответникът неправилно определял размера на дължимото й се обезщетение за претърпените имуществени вреди, в частност тези за пропуснатата полза. По отношение претенцията за неимуществени вреди ищцата излага твърдения, че непосредствено след злополуката изпитвала силни болки, продължили и през целия период на имобилизация от 50 дни. Посочва, че била проведена физиотерапия и рехабилитация, включваща процедура за раздвижване на ръката, а впоследствие и за възстановяване обема на движение, като процедурите били съпроведени също с интензивни и продължителни болки. Поддържа, че в периода на имобилизация е била в затруднение да извършва ежедневните си дейности по задоволяване на лични потребности, и е трябвало да разчита на чужда помощ. Наложило се да пропусне културни събития, попадащи в сферата на ежедневните й интереси, както и да прекъсне социалните си контакти с приятелския кръг, тъй като изпитвала неудобство от постоянното повтаряне на 2 случая при който пострадала, а и не искала да се връща непрекъснато към този спомен.

Изпитала неудобства и поради наложилото се реорганизиране на служебните й ангажименти. Твърди, че и към датата на подаване на исковата молба продължава да изпитва физическа болка. Посочва, че от застрахователя „Животозасрахователен институт“ АД й било определено и изплатено обезщетение в размер на 3 362,38 лв. Моли за уважаване на предявените исковете, в заявените от нея размери. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът е ангажирал относими и допустими доказателства и е посочил такива доказателствени средства, които са били допуснати и съответно събрани в хода на производството, в т.ч. изслушване на свидетелски показания и заключение по СМЕ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, БУЛСТАТ 121268006, подава отговор на исковата молба, чрез съдебен помощник З.Д., с който оспорва исковете като частично неоснователни. Признава фактите относно наличието на трудова злополука, съответстваща на описаното в ИМ. Твърди, че ищцата е поискала извънсъдебно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 338,57 лв. и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2023 г. до окончателното плащане на сумите, на което Председателят на ВКС е отговорил със становище, с което е приел искането за заплащане на обезщетения за основателно, като в частта за дължимото се обезщетение за имуществени вреди счел същото за частично основателно до размер от 10 865,42 лв., като предложил за тази сума да бъде сключено извънсъдебно споразумение между страните и да бъде изплатено веднага на ищеца. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди *** счел, че същото трябва да се определи от съда по справедливост, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, а не той еднолично да го определя/респ. да се съгласи с предложеното от ищеца такова. Твърди се, че страните не са стигнали до споразумение, тъй като ищецът не приел предложеното му по-ниско по размер обезщетение за имуществените вреди, поради което и било образувано настоящото исково производство. Ответникът не оспорва исковата претенция за имуществени вреди до размера на 10 865,42 лв., като моли до тази сума искът да бъде уважен. Поддържа, че в практиката на ВКС е прието, че върху изплатеното обезщетение работодателят/ съдебният изпълнител следва да удържи дължимия данък, доколкото по същество същото е такова за пропуснати ползи. По отношение размера на исковата претенция за неимуществени вреди прави възражение, че е прекомерно завишен, с оглед съдебната практика по подобни казуси.

Сочи, че получената травма не е наложила болнично лечение, счупването не е изисквало непосредствена оперативна интервенция, нито последващо болнично лечение, възстановителният период бил сравнително кратък - 2 месеца и половина и няма видими трайни неблагоприяни последици за ищеца.

Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни 3 предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;

2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния административен ред – след 2000г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда – имуществена и/или неимуществена и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука, и вредата.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК по делото са обявени следните обстоятелства: съществувало между страните трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ в Наказателна колегия на Върховен касационен съд, по време на изпълнението на което, на 09.10.2023 г. ищецът, ходейки по обичайния си път за работа, на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул.

„Александър Стамболийски“ пропаднал в неравност, в резултат на което паднал върху пътното платно и претърпял злополука. Ответникът провел разследване на настъпилата злополука, за което бил издаден протокол за трудова злополука № 3/13.10.2023 г., и с декларация за трудова злополука № 3/13.10.2023 г. декларирал настъпилата злополука пред ТП на НОИ- гр. София. С разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ- гр. София злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като актът не бил обжалван, поради което е влязъл в сила. Страните не спорят също, че брутното трудово възнаграждение на ищеца, за периода, през който е ползван отпуск, поради временна неработоспособност, възлиза в размер на 9 679,60 лв./месец, през който период ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност от НОИ в общ размер на 7 551,29 лв. Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на 3362,38 лв.

Ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане на обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната злополука. В отговор ответникът изложил становище, че размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. По отношение на имуществените вреди също не постигнали съгласие относно размера на обезщетението, тъй като страните имали различно виждане по въпроса дали дължимото се на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, ако е здрав и се явява на работа, и полученото обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, е облагаем или необлагаем доход, т.е. по приложението на относимите разпоредби - чл.13, ал.1, т.13 или чл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ.

В тази връзка, ответникът не оспорва, а признава за основателна исковата претенция за имуществени вреди до размера на 10 865,42 лв.

Считано от 01.01.2000г. с приемането на КСО /Кодекса за социално осигуряване/ е регламентиран реда за установяване на трудова злополука, с разпоредбите на чл.55 – чл.60 от КСО. Проведена административна процедура за установяване на трудовата злополука и приемането й за такава, с нарочен акт от съответното длъжностно лице, се явява положителна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по реда на чл.200 от КТ. По делото са събрани доказателства, а и е обявено за безспорно, че 4 претърпяната от ищцата С. злополука на 09.10.2023 г. има характеристиките на трудова злополука, което обстоятелство е надлежно признато и удостоверено в приетото по делото Разпореждане № 33570/16.10.2023 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - гр. София Не е спорен факт между страните, а и се установява от приетите като доказателства по делото болнични листове, както и от разпита на свидетелите и заключението по СМЕ, че след злополуката ищцата е била във временна неработоспособност, като ползвала болнични за периода 09.10.2023г. – 21.12.2023г. – общо 74 дни.