Решение № 3080 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3080 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100102604 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Б. В. заявява в искова молба от 06.03.2025 г., че през 2008 г. срещу него е било образувано наказателно производство. То е продължило 15 години, два месеца и 15 дни и е било прекратено през 2024 г. поради изтичането на абсолютна погасителна давност. За бавното протичане на наказателното производство Б. В. е получил 10 000,00 лева обезщетение.

Въпреки това той е претърпял негативни изживявания и емоции от наказателното производство, като оценява неимуществените си вреди на 40 000,00 лева.

[2] Прокуратура на Република Българията (Прокуратурата) не е изплатила на Б. В. обезщетение за неимуществени вреди. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за 1 неимуществени вреди плюс законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението (искова молба, л. 3-8; уточнението, стр. 2 от протокола от с.з. на 07.11.2025 г., л. 59-61).

2. На ответника

[3] Прокуратурата е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност е извън приложното поле на ЗОДОВ;

2. Б. В. не е претърпял твърдените вреди;

3. липсва причинна връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние на Б. В.;

4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 41-44).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че Б. В. е бил роден на ******** г. Той е живеел в гр.

София и е работил като шофьор-куриер (показанията на свидетеля В., л. 5961).

[5] На 25.09.2009 г. Б. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, връзка с чл. 194, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 НК. По време на разпоредителното заседание на 31.01.2024 г. съдът е установил, че на 21.06.2023 г. е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по обвинението за извършено престъпление, повдигнатото на Б. В.. Затова съдът е прекратил производството по наказателното дело, като определението му е влязло в сила на 15.02.2024 г., т. е. седем месеца и 20 дни по-късно (определението, л. 17-18).

2

[6] Наказателното производство се е отразило на Б. В.. Той е станал притеснен, по-раздразнителен и тревожен, затворил се е в себе си. Синът му го е укорявал за случилото се. Колегите, съседите и роднините му са се отдръпнали от него (показанията на свидетеля В., л. 59-61).

[7] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на Б. В. обезщетение за неимуществени вреди. Б. В. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 29) и 3 850,00 лева на адвокат (л. 32).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[8] Б. В. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

1. По иска чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[9] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата и общините дължат обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ).

[10] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Б. В. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. Б. В. да е бил оправдан по повдигнатото обвинение;

3. той да е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

3

4. Прокуратурата да не е заплатила на Б. В. обезщетение.

[11] Когато наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност за преследване, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, защото те са били законни (т. 8 от ТР на ОСГК на ВКС 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г.). Незаконно е обаче, поддържането на обвинението от прокуратурата след изтичането на абсолютната давност до прекратяването на наказателното производство. Затова за този период Прокуратурата дължи обезщетение за вредите, претърпени от обвиняемия (решение на ВКС 392-2016-IV Г. О. по гр. д. 2 590/2015 г.).

[12] Съдът установи, че:

1. на 20.11.2008 г. Б. В. е бил привлечен като обвиняем;

2. на 15.02.2024 г., седем месеца и 20 дни след като е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението, за което е бил обвинен Б. В., е влязло в сила определение на съда за прекратяване спрямо Б. В. на наказателното производство поради изтичането на абсолютната погасителна давност;

3. Б. В. е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, провеждано спрямо него от 21.06.2023 г., когато е била изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, до 15.02.2024 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютната давност;

4. Прокуратурата не е изплатила обезщетение на Б. В..

[13] Следователно налице са предпоставките за уважаването на иска, но само за периода 21.06.2023 г.-15.02.2024 г., в който спрямо Б. В. се е водило наказателно производство, въпреки че е била изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване за престъплението, за което той е бил обвинен. Ето защо съдът отчита неимуществените вреди, които Б. В. е претърпял само през този период. Съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към 15.02.2024 г., когато е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство.

[14] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени 4 в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[15] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

[16] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.

[17] Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху обвиняемите, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на 5 обвиняем, който:

1. е бил обвинен в извършването на по-леко наказуемо престъпление;

2. не е бил задържан (с постоянна мярка) и поставен под домашен арест;

3. спрямо който наказателното производство е продължило по-кратко (решение на ВКС 401-2011-IV Г. О. по гр. д. 483/2011 г.) .

[18] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца . Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната (решения на ВКС: