Решение № 49 от 14.03.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 98/2022
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 14.03.2023
- В сила
- 10.04.2023
- Състав
- МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Харманли, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Д. И.-Г. при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И. като разгледа докладваното от М. Д. И.-Г. Гражданско дело №
20225630100098 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Д., роден на ***г., чрез адвокат Б. Й. против М. С. С., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сума в размер на 7025,97 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 22.05.2021г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 22.05.2021г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 26.10.2022г., влязло в сила на 10.11.2022г. производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск от Л. Д., роден на ***г. против М. С. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2021г. по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2021г. до окончателното изплащане поради направен отказ от иска.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2021г. между него и ответника е настъпило ПТП. Около 18:30 часа по пътя от гр. Симеоновград за гр. Стара Загора, лек автомобил марка „БМВ“ модел „542Д“ с рег. № X****ВН, управляван от ответника навлязъл в пътната лента на ищеца, от което последвал сблъсък. Ищецът не можал да го предотврати поради внезапността на случилото се, а единствено успял да задейства спирачния механизъм.
Ищецът и ответникът били изпробвани за употреба на алкохол. На място бил съставен протокол за ПТП. На ответника бил съставен АУАН.
В резултат от ПТП-то управляваният от ищеца лек автомобил не бил в движение (двигателят бил на земята, а ходовата част разкъсана), поради което била извикана „Пътна помощ“, която натоварила и транспортирала автомобила до гр. Харманли. Ищецът се прибирал в Молдова със свои сънародници, а автомобилът му останал в България.
Ответникът имал валидна към датата на ПТП-то застраховка „Гражданска 1 отговорност” в ЗД „Бул Инс” АД. Ето защо ищецът подал чрез упълномощен от него адвокат заявление за завеждане на щета за изплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди. Претенцията му била заведена под № **********, но само за претендиралите от него имуществени вреди причинени на автомобила му.
След завеждане на щетата за имуществени вреди били извършени няколко описа на автомобила на ищеца относно състоянието му и причинените щети. След проведен разговор с представител на застрахователното дружество ЗД БУЛ ИНС”АД,ЕИК*********, упълномощеният от ищеца адвокат бил уведомен, че обезщетението ще бъде преведено по посочената от ищеца банкова сметка, но без да бъде посочен размера му. Ищецът изрично отбелязва, че не е бил уведомяван предварително за определения от застрахователя размер на обезщетението, нито е подписвал споразумение или протокол за това.
На 15.10.2021г. от застрахователното дружество по посочената от него банкова сметка получил сумата в размер на 3759,35 лева с основание за плащане номера на заведената претенция за имуществени вреди.
Ищецът твърди, че автомобилът му не подлежи на възстановяване и не може да бъде ремонтиран, а преведената от застрахователното дружество сума не покривала реалната стойност на автомобила - средната пазарна цена на автомобил като неговия възлизала на сумата от около 10 000 лева.
Ето защо моли за осъждане на ответника да заплати разликата от реалната стойност на увредения автомобил и заплатеното обезщетение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от адвокат Й.. Поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се направените разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, с който предявените искове се оспорват изцяло както по основание, така и по размер.
Отрича се и изложената фактическа обстановка.
Ответникът твърди, че към датата на процесното ПТП е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, поради което на основание чл. 435 от КЗ отговорността за причиненото ПТП следвало да се носи от застрахователя. Ето защо счита претенциите на ищеца за неоснователни.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че реалната стойност на автомобила е около 10 000 лева.
Предвид представеното по делото писмо от 30.08.2021 г. на ЗД „Бул Инс“ АД за изплащане на обезщетението за тоталната щета на МПС-то, ищецът е следвало да представи допълнителни документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на автомобила.
Посочва се, че такива документи не били представени и вероятно поради това застрахователят не е заплатил пълната стойност на обезщетението за имуществени. Във връзка с това не били изложени твърдения в исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищеца, че платеното от застрахователя обезщетение е само за претърпени имуществени вреди, причинени на автомобила. На 15.10.2021г. застрахователят е изплатил на пълномощника на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3 759.35 лева, като от представеното от ищеца платежно нареждане не ставало ясно за какви вреди е изплатено обезщетението - за неимуществени или за имуществени. В преводното нареждане, като основание за плащане е посочено ,,**********“ (номерът на заведена щета), а на ..още пояснения“ - ,.БГ.02.120003029340“ (номерът на застрахователната полица).
С оглед изложеното счита предявените искове за неоснователни и моля съда да ги отхвърли. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от адвокат Г.. Моли се за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.
2
Третото лице-помагач на страната на ответника е изразил становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата на вина.
Между страните не се спори и с доклада по делото, обективиран в определение №232 от 28.04.2022г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните е обявено за безспорно, че на 22.05.2021г. в 15:50 часа на път III-503 КМ 24+800 в община Симеоновград е настъпило ПТП между лек автомобил „Понтияк Вайб“ с рег. № СМК ***, управляван от ищеца и лек автомобил „БМВ“ с рег. № Х****ВН, управляван от ответника.
Всъщност между страните няма спор относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на ответника за това. За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП № 1728581, издаден на 22.05.2021г. от Ж. П. Ж. – младши автоконтрольор, в който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
За преценката на възприетите от актосъставителя обстоятелства, имащи значение за механизма на настъпване на ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до извършване на огледа, както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях са били преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският орган, съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то. В противен случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за механизма на настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън обхвата на удостоверителното изявление относно въприет от съставителя на протокола факт.
Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в констативния протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В този смисъл е и установилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от 28.05.2009г., постановено по т.д. № 768 по описа за 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от 10.03.2011г., постановено по т.д. № 444 по описа за 2010г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от 04.09.2013г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от 25.06.2012г., постановено по т.д. № 750 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от 22.06.2012г., постановено по т.д. № 423 по описа за 2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от 3
24.06.2015г., постановено по т.д. № 439 по описа за 2014г. на ВКС, I т.о.
В настоящия случай ответникът в отговора на исковата молба не оспорва представения протокол за ПТП № 1728581, издаден на 22.05.2021г. Касае се за признание на неизгодни за страната факти, а признанието на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Наред с липсата на оспорване на механизма на настъпване на процесното ПТП са събрани и косвени доказателства, от които се потвърждават изводите за механизма на настъпване на ПТП-то и виновността на ответника. По делото е представен и приет като писмено доказателство акт за установяване на административно нарушение Серия АВ № 248942, който е съставен за това, че на 22.05.2021г. ответникът, управлявайки лек автомобил марка БМВ 525Д с рег. № Х****ВН, собственост на Г. Н.а Г. с ЕГН **********, на пътно платно с двупосочно движение навлиза в лентата предвидена за насрещно движение и с предната дясна част удря предната дясна част на движещият се по нея лек автомобил с рег.
№ СМК***, собственост на ищеца, с което станал причина за ПТП с материални щети.
Посоченият АУАН е подписан от нарушителя без възражения, а съгласно показанията на свидетеля Д. И. Ж., доведен баща на ответника, ответникът е признал вината си и е платил наложената му административно наказание „Глоба“ за констатираното административно нарушение. Още едно извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт.
Разпечатката съдържа 42 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc2701e8-95c5-480a-98a4-71b88f95f171