Решение № 2995 от 29.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. Бургас, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ДЕТЕЛИНА К. ДИМОВА Гражданско дело № 20222120102165 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С., за приемане за установено по отношение на ответника “ЖЕЗЪЛ” ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б., че дължи на ищеца сумата 679,36 лева, главница, представляваща стойността за доставена електрическа енергия и цена за достъп до електроразпредителната мрежа за периода от 01.09.2021г. – 30.11.2021г. по партида на ответника с клиентски номер **********, отнасяща се за обект с ИТН: ***, и сумата в размер на 11,70 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.10.2021г. – 23.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д №384/2022 г. по описа на БРС. Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество разполага с обект – бензиностанция, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, отчитан под ИТН ***, във връзка с който за ответника е открит клиентски номер **********. Твърди се, че съгласно чл. 95а и §196 от Закона за енергетиката, ищцовото дружество има задължение да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени към мрежата, освен в случаите, когато същите не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от тях търговец не извършва доставка на ел. енергия по независещи от него причини. Твърди се, че ответникът не е избрал друг търговец за доставка на ел. енергия, поради което съгласно разпоредбите на 1

Закона за енергетиката негов снабдител можел да бъде единствено ЕВН Електроснабдяване ЕАД. Твърди се, че в периода 01.09.2021г. – 30.11.2021г., ищцовото дружество в изпълнение на задълженията си по общите условия е предоставило до обекта на ответника мрежови услуги на обща стойност 679,36 лева, която сума до този момент не е заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 11,70 лева за периода 26.10.2021г. – 23.01.2022г.. Изложени са твърдения, че въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 384/2022 г., срещу която ответникът подал възражение. В изпълнение на дадените от заповедния съд указания, ищецът предявил настоящия иск за установяване на вземанията си. Към исковата молба представя писмени доказателства и моли за прилагане на ч.гр.д. № 384/2022 г. по описа на БРС.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответното дружество, чрез процесуалния му представител – адвокат М. С., е постъпил писмен отговор, в който предявените искове са оспорени като неоснователни и недоказани. Изложено е, че още в началото на месец април 2020 година поради изграждане на строителни работи на обект „Път I – 9 Слънчев бряг – Бургас, обход град Поморие, участък от км.217 +000 до км.222 + 849“ е прекъснат захранващ ел.кабел 20кV, с което бил прекъснат достъпа до електроразпределителната мрежа на трафопоста на ответното дружество и съответно достъпа на захранваният от него обект (бензиностанция). Oт този момент практически дружеството не по свое желание не ползва услугите на ищеца като няма достъп и възможност за потребление на ел.енергия. Заявява, че за възникналия проблем ищецът е уведомен с нарочно писмо от 06.04.2020 година, в отговор на което със свое писмо от 23.04.2021 г. същият уведомил ответника, че трябвало да заяви преустановяване на услуга по достъп „по свое желание“. Ответникът възразява срещу това обяснение и намира за неоснователни претенциите на ЕВН Електроснабдяване за заплащане стойността на услуги, които реално не са доставени и то по причина, стояща извън поведението на ответника. По тези съображения се иска отхвърляне на иска. Представя писмени доказателства и ангажира други такива, включително съдебно – техническа експертиза с цел установяване на твърдяното прекъсване на достъпа до електроснабдителната мрежа и причините за това.

Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК.

От приложеното и приетото като доказателство ч. гр. д. № 384/2022 г. на БРС, се установява, че на 24.01.2021 г. ЕВН Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „ЖЕЗЪЛ” ООД. На 03.02.2022 г. искането е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На 16.03.2022 г. ответното дружество е подало възражение по чл. 414 от ГПК, обосновавайки същото с твърдения, че ЕВН Електроснабдяване ЕАД не е предоставяло на ответника нито 2 ел. енергия, нито мрежови услуги поради прекъснат кабел, за което доставчикът е уведомен.

В изпълнение на дадените указания по заповедното производство, ищецът в срока по чл.

415 от ГПК е предявил настоящият иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Страните не спорят по фактите, свързани с откриването на партида за обекта на ответника, представляващ бензиностанция, отчитан по ИТН ***.

Спорът е дали претендираните с исковата молба суми са дължими предвид липсата на предоставени от ищеца услуги в процесния период, поради прекъснато подаване на ел. енергия до обекта в резултат на повреда в захранващия кабел.

В тази връзка по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, ангажирана от ищцовото дружество с оглед възложената му с доклада доказателствена тежест, и към която ответникът също поставя въпроси с цел установяване на спорни по делото факти.

От основното и допълнително заключения на вещото лице се установява, че от месец май, 2020 г. кабелът от 20 kV, който захранва трансфоматорния пост на „Жезъл“ ООД е прекъснат и от този момент към обекта на ответника не е подавано ел. захранване.

Уточнено е, че кабелът е отразен върху картата на КЕЦ Поморие, поради което строителната фирма, извършвала ремонта на пътния участък от обект „Път I-9 Слънчев бряг – Бургас обход на град Поморие (участък 217+000 до км.217+849), е следвало да съобрази местоположението му. Независимо от това при извършването на изкопните работи кабелът бил прекъснат, но според вещото лице тази авария била отстранена. Въпреки това кабелът след като работил за известен период от време, отново дал „пробив“ и от този момент захранването до обекта е трайно прекъснато. При втората повреда, точното място на прекъсване на кабела не можело да бъде открито и същата все още не е отстранена. Според вещото лице затрудненията, свързани с отсраняване на повредата се дължат на характера на терена – заблатена местност, като на дълбочината, на която кабелът се намира има подпочвени води. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото пояснява, че е трудно да се установи на кое място точно е прекъснат кабела, тъй като понастоящем терена, през който същият е положен, вече е затрупан с много изкопни маси и други строителни отпадъци и кабелът се намира на дълбочина от приблизително 3 метра.

Съдът кредитира приетите като неоспорени от страните по делото, заключения на вещото лице С., тъй като същите дават пълен и обоснован отговор на поставените въпроси и са изготвени от компетентно лице, разполагащо със специални знания.

По делото са представени и строителните книжа, свързани с ремонта на посочения пътен участък, които съдът намира за неотносими, поради това, че същите целят да установят дали проектната документация е била надлежно съгласувана от ЕВН електроснабдяване и в случай, че това е сторено, дали строителната фирма е съобразила дадените указания във връзка с намиращите се в района на строежа ел. съоръжения.

Доколкото възраженията на ответника по делото се свеждат до това, че дружеството не дължи претендираните суми поради това, че ел. захранването до процесния обект е 3 преустановено в резултат на прекъснатия (повреден) кабел, то за изясняването на спора от фактическа и правна страна е без значение каква е точната причина, поради която е преустановено ел. захранването, и дали същата се намира в причинно – следствена връзка с поведението на изпълнителя на строителните работи или на друго лице.

За да претендира заплащане на процесните суми, ищецът твърди, че ответникът дължи начислените с фактурите такси за т.нар. „мрежови услуги“, които същия твърди, че са дължими независимо от това дали до обекта е подавана активна ел. енергия или не. В подкрепа на претенцията си представя три броя фактури, от които се установява, че за процесния период, макар да липсва отчетена консумация на ел. енергия, за всеки месец е начислявана такса за „достъп до разпределителната мрежа“.

По делото се установява, че с писмо от месец април, 2020 г. (л.31 от делото) ответното дружество е уведомило „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че при извършването на строителни работи по посочения по – горе пътен участък е допусната повреда на захранващия ел. кабел и подаването на ел. енергия до обекта е преустановено. Представено е и второ писмо от месец април, 2021 г., с което ответникът отново уведомява електроразпределителното дружество, че поради неотстраняване на повредата на кабела, „Жезъл“ ООД продължава да не ползва услугите на ЕВН, както и че няма достъп, нито възможност за потребление на ел. енергия. Отправено е изрично искане да бъде прекратено фактурирането на такси за т.нар. „достъп до разпределителната мрежа“.

В отговор на второто писмо, електроразпределителното дружество е заявило, че начисляваната такса за достъп до ел.разпределителната мрежа е дължима, тъй като липсва подадено заявление за преустановяване на достъпа до електроснабдителната мрежа на обекта „по желание на клиента“.

При така представените доказателства, съдът приема за доказан факта на прекъсване на достъпа до разпределителната мрежа на обекта на ответното дружество, като от значение за решаване на спора по същество е дали, това фактическо прекъсване е достатъчно обстоятелство, за да бъде освободен клиента от отговорност за заплащане на начисляваните такси за достъп.

Преценката за основателността на предявения установителен иск следва да се извърши въз основа на действащата нормативна уредба към момента на възникване на твърдяното от ищеца право да начисли дължимите такси - Закон за енергетиката (ЗЕ) в редакция към ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г., Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) и актуалните Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).

Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.

4

Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество, при спазване на разпоредбите на Раздел V от ЗЕ и ПТЕЕ - чл. 91, ал. 2 ЗЕ.

Договорите на пазара на електрическа енергия са посочени в разпоредбата н а чл. 11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (т. 3) и договори за продажба на електрическа енергия (т.