Решение № 9739 от 01.10.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9739

Варна, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20247050700243 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.5, вр.чл.107, ал.3 вр., чл.144, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4 от Закона за местни данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М. Н. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Варна, [улица], чрез представител по пълномощие срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г., издаден от Д. К. К., ст. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на основание чл. 133, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ е изменен АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г. по чл.107, ал.3 от ДОПК, като за периода 2013г. – 2014г. на жалбоподателката са установени задължения: Данък върху превозните средства /ДПС/, общо в размер на 512,46 лева, от които 256,07 лв. - главница, и 256,39 лева - лихва към 08.11.2023г.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания АУЗ по съображения, че е издаден след изтичане на предвидения в чл.109, ал.1 ДОПК преклузивен срок. Моли за отмяна на обжалвания АУЗ № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г., поради погасяването на задълженията по давност. Претендира сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не изпраща представител.

Ответната страна – директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, чрез ю.к. Ж. Х., оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателката няма правен интерес да оспорва процесния акт, тъй като с изменението на АУЗ МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г., не се установяват тепърва нови задължения, а се изменят в полза на жалбоподателя налични задължения за стар период, поради което той представлява по-благоприятен акт. Сочи, че за процесните задължения, установени с АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г. е образувано изпълнително дело, което не е прекратено към настоящия момент. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2819/28.10.202015г. на ст. инспектор по приходите И. Б. И. на длъжност ст.инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в тежест на М. Н. Н., [ЕГН], са установени задължения за: 1/. ДНИ и ТБО за периода 2013 – 2014 година общо в размер на 22,25 лева, от които 19,04 лева – главница, и 3,21 лева - лихви към 28.10.2015г. за недвижим имот 9027 [населено място], [улица], представляващ земя и сграда - с партиден № 4303081093001 и 2/. ДПС за периода 2010 – 2014 година в размер общо 839,93 лева, от които 634,22 лева – главница и 205,71 лева - лихви към 28.10.2015г., за лек автомобил с рег. № В1423Н, двигател 389М259, рама 648775, с партиден номер В1423Н и лек автомобил с рег. № [рег. номер], без номер на двигател, рама **********, с партиден № [рег. номер]. Върху АУЗ от 28.10.2015г. е отбелязано, че е влязъл в законна сила на 29.12.2015г.

С Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168070400262 по описа на ЧСИ Н. Д., М. Н. е поканена на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК в двуседмичен срок да изпълни доброволно задълженията си по АУЗ № МДАУ-2819/2015г.

През 2023г., във връзка с постъпила в отдел „ОДОП“ Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/22.06.2023г. от М. Н. Н. за придобиване по давност на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 е извършена последваща проверка. Съгласно Докладна записка рег. № МД-Т2309335ВН/31.10.2023г. на Д. К. ст.инспектор в КРД при проверката е установено, че с решение от 12.12.2003г. на ВРС и Определение от 20.02.2004г., влязло в законна сила на 08.07.2004г. за собственик на дял II – представляващ ет. 2 от жилищна сграда, 46,7175 % от дворното място и гараж е определен Н. М. Т.. С Декларация по чл. 14 с вх. № ДК14016397/07.09.2011г. е деклариран придобит по наследство недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]земя 1012 кв.м. и жилище с РЗП 76 кв.м., на ет. 2 – собственици М. Н. Н. –  ид.ч. и наследници на Н. М. Т. /починал на 17.03.2011г./ - П. Н. Т. – 1/6 ид.ч., М. Н. С. – 1/6 ид.ч., К. Н. Т. – 1/6 ид.ч. С нотариален акт № 147/07.04.2011г. К. И. Г. е обявен за собственик на недвижим имот в [населено място], [улица]жилище с РЗП 72,12 кв.м., на ет. 2, изба с площ 15,04 кв.м. и дворно място 467175 % от 1012 кв.м. на основание обявено саморъчно завещание.

Въз основа на гореизложените факти, органът по приходите прави предложение за закриване на партида 4303081093001 и извършване на корекция на задълженията и на основание чл. 133, ал. 2 от ДОПК - изменение на АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г.

С Разпореждане № МД-Т23009335ВН_005ВН/08.11.2023г. директор на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, на основание чл. 134, ал. 1 от ДОПК и въз основа на изготвената докладна, е разпоредено АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г. да се измени.

На основание чл.133 ДОПК, орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна – ст. инспектор Д. К. К. в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, издал АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г. за изменение на АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2819/28.10.2015г., като за периода 2013г. – 2014г. на жалбоподателката са установени задължения за внасяне: Данък върху превозните средства /ДПС/, общо в размер на 256,07 лв. - главница, и 256,39 лева - лихва към 08.11.2023г. При съпоставка на двата акта се установява, че на дружеството са установени идентични като размер на главницата задължения за ДПС за периода от 2013г. и 2014г., като е била преизчислена лихвата за тях към 08.11.2023г., респективно – са отпаднали останалите задължения по АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г. за ДНИ и ТБО за периода 2013 – 2014 и ДПС за периода 2010 – 2012г.

Видно от известие за доставяне № ИД PS 9000 9483HM H, АУЗ № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г. е съобщен на пълномощника на адв. Д. Г. на 10.11.2023г. С Жалба вх. № МД-Т23009939ВН/17.11.2023г. АУЗ № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г. е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, т.е. в законоустановения 14-дневен срок от лице имащо правен интерес от оспорване. С жалбата са наведени идентични на изложените в настоящото производство доводи, че за установените с акта задължения е изтекъл срокът за тяхното установяване по чл.109 ДОПК, както и, че за същите е изтекла погасителната давност.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. По силата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Следователно последният ден за произнасяне на органа в срок е бил 17.01.2024г. – сряда. Такова произнасяне на органа липсва в посочения 60-дневен срок. Относно този извод на съда между страните липсва спор. Срокът за оспорване на мълчаливо потвърдени актове от рода на процесния е уреден в чл. 156, ал. 5 от ДОПК и е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Следователно подадената на 01.02.2024г. жалба до съда срещу АУЗ № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г. се явява подадена в срок.

В хода на съдебното производство е представено писмо рег. № 819000-33193/2024г. на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Варна. След справка в Автоматизираната система за превозни средства е установено: 1/. лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № [рег. номер], рама VF315BD2208084121 е собственост на М. Н. Н., считано от 16.04.2007г. и към момента на справката; 2/. лек автомобил „Волга ГАЗ 24“ с рег. № В ****Н, рама 648775 е собственост на М. Н. Н., считано от 15.09.1989г. и към момента на справката.

При така установеното от фактическа страна и съобразно направените от страните уточнения, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ, задълженията за местни данъци и такси се установяват по реда на ДОПК. От препратката към ДОПК следва, че за изменението на вече издаден акт по чл. 107 ал. 3 ДОПК ще са относими също уредените в ДОПК правила за изменение на задължения за данъци, регламентирани в глава ХVІ, раздел ІІ ДОПК. Съгласно поместените в този раздел чл.133 и чл. 134 от ДОПК могат да се изменят стабилни административни актове, установяващи данъчни задължения, в това число - ревизионни актове, АУЗД и актове за прихващане или възстановяване на данъчни задължения за изменение на задължения, които не са обжалвани по съдебен ред. По аргумент от чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, вр. чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 133, ал. 1 и вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Изводът се прави въз основа на характера на тези актове, установяващи задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски и необходимостта от прилагане на един ред и правопорядък по отношение на факти и обстоятелства, касаещи една правна сфера. /В този смисъл Решение № 15267 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2016 г., VII о., докладчик съдията М. Г.; Решение № 8245 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2020 г., I о.; Определение № 1806 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 520/2020 г., VIII о.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, вр. чл.9б вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма.

Не се спори, че с АУЗ № МД-АУ-2819-А-1/08.11.2023г., на основание чл.133 ДОПК са изменени задължения за ДПС, вече установени с АУЗ № МД-АУ-2819/28.10.2015г. за лек автомобил с рег. № В****Н, двигател 389М259, рама 648775, с партиден номер В****Н и лек автомобил с рег. № [рег. номер], без номер на двигател, рама **********, с партиден № [рег. номер]. От съпоставката между задълженията по двата акта, се установява, че по процесния АУЗ за изменение са отпаднали предходно установените задължения за ДНИ и ТБО за посочения недвижим имот и ДПС за периода 2010 – 2012г. Наред с това, за установените задължения за припокриващите се периоди са доначислени лихви за периода след 28.10.2015г. /просрочие по първоначалния АУЗ/ до 08.11.2023г. /просрочие по АУЗ за изменение/.

Съдът намира, че не е спазена процедурата за издаване на АУЗ за изменение на влязъл в сила АУЗ. Процедурата за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски е разписана в Раздел ІІ на Глава ХVІ от ДОПК. В чл. 133 са изброени изчерпателно основанията въз основа на които може да бъде изменено задължение установено с влязъл в сила акт, а в чл. 134 са регламентирани правомощията на органите по приходите и процедурата, която трябва да бъде спазена. Именно в чл. 134, ал. 1 от ДОПК е посочено, че орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл. 134, ал. 3 са посочени и преклузивните срокове, които препятстват възможността за издаване на акт за изменение, а именно, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК.