Определение № 141 от 20.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. М., 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600128 по описа за 2025 година Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение № 56, постановено на 12.03.2025 година по частно наказателно дело № 450/2024 година на Районен съд-Лом, е потвърдено постановление на Районна прокуратура-М. от 30.10.2024г. с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 14/2022г. по описа на РУ гр.Лом, респ. пр.преписка вх.№ 4366/21г. по описа на РП гр.М., ТО гр.Лом, водено за престъпление по чл.201, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК.

Това определение е обжалвано от Р. Д. Р. в качеството му и действащ като земеделски производител, чрез адв.Н. В. от САК с оплакване за незаконосъобразност. Излагат доводи, че в постановлението не е извършен пълен анализ на всички факти и обстоятелства.Искането е да бъде назначена повторна икономическа експертиза.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Въззивната частна жалба е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:

В хода на разследването по ДП 14/2022г. по описа на РУ гр.Лом, респ. пр.преписка вх.№ 4366/21г. по описа на РП гр.М., ТО гр.Лом безспорно е установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е управител на търговско дружество „Н.“ ЕООД, което има за предмет на дейност производство и търговия със селскостопанска продукция, търговия с продукти за растителна защита, производство и търговия със стоки за селското стопанство. За осъществяване на дейността си 1

ЧЗП Р. Р. има база на територията на с. Р., обл. М.. В качеството си на частен земеделски производител (ЧЗП) се занимава с обработване на земеделски земи, добив и реализация на земеделска продукция. Обработваемите земи от ЧЗП Р. Р. са с приблизителна площ от около 13 000 дка, находящи се на територията на община Лом, община В., в землищата на с. Б., с. З. и с. Р., обл.

М..

Жалбоподателят се познава със св. Д.А. от 2007-2008г., която е управител на търговско дружество „С.“ ЕООД.

На 01.12.2010г. в гр. В., обл. М. между двамата - ЧЗП Р. Р., като възложител и търговско дружество „С.“ ЕООД като изпълнител бил подписан Договор за услуга, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши всички необходими действия, свързани с дейността на земеделския производител, арендатор на земеделски земи. В договорът било записано, че конкретните дейности били определени с пълномощни от възложителя, а изпълнителя ще изважда и изготвя всички необходими документи, предмет на дейността на земеделския производител, ще подава искания, ще получава документи, ще представлява възложителят пред всички институции, които са свързани с дейността му. За да може А., в качеството си на изпълнител да осъществява дейността си във връзка с подписания договор, Р. я упълномощил с широк обем от правомощия, както по отношение на дейността му като частен земеделски производител, така и по отношение на търговско дружество „Н.“ ЕООД. Така А. започнала да осъществява контактите с арендодателите, договарянето и подписването на договори за аренда, изплащането на рента, опериране със средства, подаване, изготвяне на документация, контакт с различните институции.

До 2016 г. представляваното от св. А. търговско дружество „С.“ ЕООД се занимавало основно с извършването на услуги, като впоследствие започнала постепенно да набира земеделски земи, които започнало да обработва и да реализира добиви на селскостопанска продукция. Тъй като първоначално търговското дружество не разполагало с достатъчно техника, същата била наемана от ЧЗП Р. Р., за което били заплащани и съответните парични суми.

Впоследствие представляваното от св. А. дружество закупило и допълнително техника, като ползвало базата на ЧЗП Р. Р. в с. Р., обл. М., за което на 05.01.2018г. бил подписан и Договор за съхранение.

На 01.10.2016г. между управляваните от жалбоподателят и А. дружества бил сключен и Договор за услуга, по който търговско дружество „С.“ ЕООД било възложител, а ЧЗП Р. Р. бил изпълнител. С така сключения договор възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши всички необходими действия, свързани с обработката на земеделска земя със земеделска техника, като била уговорена цена за всяка конкретна дейност, в която цена не били включени дизелово гориво и работна ръка. Така добитата от обработваемите земи от търговско дружество „С.“ ЕООД продукция била реализирана, като била товарена от базата на ЧЗП Р. Р., където се намирала.

2

Междувременно св. А. започнала да сключва Договори за аренда и с представляваното от нея търговско дружество „С.“ ЕООД. Част от арендодателите знаели, че земите им всъщност вече се обработват от търговско дружество „С.“ ЕООД, а не от ЧЗП Р. Р., друга част мислели, че се обработва все още от последния, тъй като знаели, че св. А. работела за него, но нямали нищо против, тъй като им била изплащана редовно дължимата рента.

На 18.06.2021г. между търговско дружество „Н.“ ЕООД, представлявано от управителя Р. и търговско дружество „С.“ ЕООД, представлявано от управителя св. Д.А. бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС, по силата на който първото дружество продало на второто лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ***, като паричната сума била преведена по банков път.

Счетоводно дейността ЧЗП Р. Р., на търговско дружество „С.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД се обслужвала от търговско дружество „В.“ ЕООД с управител св.

В.А.. В течение на времето на трудови договори към ЧЗП Р. Р. били назначени св. Н.Б. - дъщеря на св. А., св. Л.К. - зет на св. А. и Л.Б. - баща на последния.

На 06.08.2021г. св.Д.А. уведомила жалбоподателят, че прекратяват съвместната си дейност, тъй като през годините отношенията им се били влошили. Св. А. и близките й, които работели по трудови правоотношения с ЧЗП Р. Р. напуснали базата в с. Р., обл. М., като била изнесена и селскостопанската техника собственост на търговско дружество „С.“ ЕООД.

Правилен и законосъобразен е извода в случая, за липса на фактически състав на разпоредителните действия, поради което инкриминираното деяние се явява несьставомерно по чл. 201, ал. 1 НПК. Изводът на РП М. за недоказаност на обвинението е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд приема изводите в прекратителното постановление и мотивите на първоинстанционнния съд, обосновали правилния извод за законосъобразност на атакуваното постановление на Районна прокуратура М. и потвърждаването му с определението на Районен съд-М..

Безспорно е, че в случая не е налице извършено престъпление от общ характер, а се касае за гражданско правен спор, като неуредените отношения между жалбоподателят Р. в качеството на частен земеделски производител и едноличен собственик на капитала и управител на търговски дружество „Н.“ ЕООД и св.Д.А. в качеството и на едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „С.“ ЕООД следва да бъдат решени по общия исков ред при прилагане на разпоредбите на гражданското законодателство, каквито постъпки всъщност са предприети от страна на жалбоподателя с образуването на граждански дела в РС Лом за разваляне на договорите между арендодателите и търговско дружество „С.“ ЕООД.

Контролната инстанция констатира още, че досъдебното производство е било образувано по сигнал на жалбоподателя Р. Р. в който е посочил, че е ощетен от действията на свидетелката Д.А. в няколко направления. Безспорно в случая е, че са събрани неопровержими доказателства, че част от 3 оплакванията в сигнала не отговарят на истината, а в друга част не се откриват белези на престъпление от общ характер. В тази връзка са изложени убедителни доводи, направени на база събрани доказателства и въззивния съд няма да ги преповтаря.В случая е направено разследване и проверка по отношение на цялостната дейност на свидетелката А. за което са разпитани множество свидетели, приложен е голям обем от справки и документи, изготвена е финансофо-икономическа експертиза, приложени са документи от друго наказателно производство. Изложената в прокурорското постановление фактическа обстановка и впоследствие споделена от първостепенния съд е изведена въз основа на цялостен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Настоящият състав приема за обективно и коректно заключението на изготвената по досъдебното производство Съдебносчетоводна и икономическа експертиза, по което вещото лице е категорично, че по сключените договори не само за обработка на земите, но и при сключените договори за наем на земеделска земя между ЧЗП Р. Р. и търговско дружество „С.“ ЕООД ЧЗП Р. Р. не е бил ощетен, като посочените в договорите цени отговарят на пазарните такива.В случая не възниква каквото и да било съмнение за правилността на експертизата. Тя е обоснована и съобразена изцяло със събраните на досъдебното производство доказателства.

Изложените съображения сочат на извод за законосъобразност на обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 56, постановено на 12.03.2025 година по частно наказателно дело № 450/2024 година на Районен съд-Лом, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура-М. от 30.10.2024г. с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 14/2022г. по описа на РУ гр.Лом, респ. пр.преписка вх.№ 4366/21г. по описа на РП гр.М., ТО гр.Лом, водено за престъпление по чл.201, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК.

Въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5