Определение № 113 от 22.04.2024, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 30/2024
- Вид
- Определение № 113
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 22.04.2024
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113 гр. Търговище, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500030 по описа за 2024 година Производството е по реда на с чл. 248 от ГПК.
Постъпила е искане от адвокат Кремeна К. от Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес за връчване на съобщения: 1606 София, бул. ..Ген. Е.
Тотлебен ” N° 71-73, партер, офис 2 (адвокатска кантора), за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му на присъдените в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Излагат се следните съображения: съдът е приел, че за първа инстанция следва да й бъде присъден адвокатски хонорар в размера по НМРАВ, действаща към момента на депозиране на исковата молба.
Според молителката основанието да се плати на основание чл. 38 от ЗАдв. настъпва с произнасяне на решението, а към момента на произнасяне на първоинстанционния съд с Решение № 61 от 30.06.2023 г. по гр.д.№ 127/2020 г. по описа на PC- Омуртаг вече е действала НМРАВ в настоящата й редакция и първостепенният съд се е произнесъл правилно относно присъденото й адвокатско възнаграждение досежно размера му. Счита, че е меродавен моментът на получаване на възнаграждението (същото се определя и присъжда с крайният съдебен акт на съответната инстанция), а не на подписване на договора. Присъждането на хонорара зависи от изхода на делото, към който момент действа новата наредба. Отделно излага допълнителни съображения, подробно развити в молбата за изменение на 1 въззивното решешение в частта му за присъдения в нейна полза адвокатски хонорар.
Моли за присъждане на възнаграждение съобразно тези съображения.
Не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Съдът констатира, че молбата е допустима, тъй като е постъпила в срок.
По съществото на спора съдът съобрази следното:
Твърдението на процесуалния представител на ищеца, че ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта му за присъдените разноски, респ. – не е навел доводи за размера му, е необосновано.
Ответникът е заявил, че изцяло обжалва съдебното решение, което означава, че то се обжалва и в частта му за разноските. Въззивната инстанция е инстанция по същество, а не контролно-отменителна инстанция. В случая съдът е стигнал до извода за частична неоснователност на една от исковите претенции, поради което е отхвърлил частично иска и като последица е следвало да се произнесе и по разноските съобразно уважената част от иска.
Що се отнася до размера на присъденото адвокатско възнаграждение съдебната практика е последователна и съобразно нея адвокатското възнаграждение, определяно по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се определя към действащата редакция на Наредба № 1/2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна помощ. В тази насока направеното възражение е основателно.
Така в Определение № 691 от 16.02.2024 година по частно гражданско дело № 2358 по описа за 2023 година на Трето г.о. на ВКС е отбелязано следното:
„При предоставяне безплатно на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете, като се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК, срещу която може да се снабди с изпълнителен лист. Действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му , независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от представляваното лице, или не. Към същия момент, и при посочените релевантни обстоятелства, съдът се 2 произнася и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. И в двата случая – при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно процесуално представителство, размера на адвокатското възнаграждение за съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител. Различно третиране на адвокатите в обсъжданите хипотези, би ги поставило в неравностойно положение, а и създава предпоставки за шиканиране с уредбата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. с цел постигането на по-високи възнаграждения в случаите на уговорено безплатно процесуално представителство. Разпоредбите на чл. 7 - 9 от Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, за които обратно действие не е предвидено (вж. – опр. № 230/24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г., II т. о.; опр. № 625/03.08.2023 г. по т. д. № 1119/2023 г., I т. о., опр. № 3039/17.10.2023 г. по гр. д. № 914/2023 г., IV г. о.; опр. № 50032/20.03.2023 г. по гр. д. № 1705/2022 г., I г. о., опр. по ч.гр.д. № 4121/2022 г., ІІІ г.о. и др.). … в случая размерът на адвокатското възнаграждение …. е следвало да се съобрази с действалата редакция на Наредбата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, т.е. - преди изменението с ДВ, бр.
88/04.11.2022 г.“
Настоящият съдебен състав е изхождал от същата позиция, но не е съобразил датата на сключване на договора за правна помощ между ищеца и неговия адвокат, приемайки, че обичайно датата на сключения договор и датата, на която е депозирана исковата молба, са близки. В случая обаче е налице значимо разминаване в тези две дати. Договорът за правна помощ и съдействие между адвокат К. и ищеца е сключен на 09.12.2019 година, а исковата молба е депозирана в съда на 08.07.2020 година.
Действащата към 09.12.2019 година НМРАВ в чл. 7, ал. 2 е предвиждала следните минимални адвокатски възнаграждения: (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При тези разписани към него момент правила на адвокат К. се дължи възнаграждение в размер на 300 лева по иска за имуществени вреди и 580 лева при пълно уважаване на претенцията за неимуществени вреди или 464 лева при уважена претенция от 4 000 лева – 3 респ. – общо 764 лева.
С постановеното от него въззивно решение съдът е приел, че адвокат К. има право на възнаграждение в размер на 480 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че на адвокат К. адвокатско възнаграждение за първа инстанция следва да се присъди общо адвокатско възнаграждение в размер на 764 лева, поради което въззивното решение в тази му част следва да се измени.
Съдът не приема останалите изложени от адвокат К. аргументи като основателни. Възнаграждение за заверяване на преписи о документи е предвидено само в случаите, когато адвокатът не осъществява цялостно процесуално представителство по делото, а дейността му се свежда само до това действие.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм.
- ДВ, бр. 88 от 2022 г. , предвиждаща при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително по 250 лв., не е действала към обсъждания период.
Въз основа на изложените съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 30 от 28.02.2024 година по в. гр. дело № 30 по описа на Търговищкия окръжен съд за 2024 година, както следва:
В диспозитива на съдебното решение в абзаца „ОТМЕНЯ Решение № 61 от 30.06.2023 г., постановено по гр. дело № 127/2020 година по описа на Омуртагския районен съд, поправено с Решение № 117 от 22.12.2023 година, в частта му, в която е осъдена на основание чл. 38, ал. 1 т.3 предл. 1-во от ЗА, Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, с адрес: гр.София, п. к. 1000, бул.“Витоша“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. К. от АК-София, сумата общо в размер на 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на един адвокат само за разликата над 480 лева до 1200 лева /над 100 лева до 400 лева по иска за обезщетение за причинени имуществени вреди и над 380 до 800 лева по иска за обезщетение на неимуществени вреди/, определено по 4 реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ ИЗРАЗЪТ „само за разликата над 480 лева до 1200 лева /над 100 лева до 400 лева по иска за обезщетение за причинени имуществени вреди и над 380 до 800 лева по иска за обезщетение на неимуществени вреди/, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ СЕ ЗАМЕНЯ С ИЗРАЗА „само за разликата над 764 лева до 1200 лева /над 300 лева до 400 лева по иска за обезщетение за причинени имуществени вреди и над 464 до 800 лева по иска за обезщетение на неимуществени вреди/, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5