Решение № 3530 от 24.09.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3530 гр. Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20263110104389 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от ищцата о т Д. Х. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. Н. Г." № **, ет. *, ап. *, действаща чрез процесуалния си представител адв. Х. В. Д., член на САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. А." № *, ет. *, офис *, тел: **/*** ** **, против ответника Държавно предприятие „П. и.“ (***), вписано в ТРИРЮЛНЦ под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.

****, р-н С., ул. Ш. п. № **, представлявано от К. В. Б. , обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ):

-за признаване уволнението на ищцата Д. Х. Б. ЕГН **********, извършено на 17.04.2026г., с издадена Заповед № *-**/**.**.**** г. на генералния директор на ДП „П. и.“ , за незаконно и за отмяна на същото, като уволнителната Заповед бъде отменена, като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

-з а възстановяване на ищцата Д. Х. Б. ЕГН **********, на длъжността, заемана преди уволнението - длъжност „Заместник-директор на СП Дирекция „ОЕПТ“ в ДП „П. и.“, с място на работа гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

-за осъждане Държавно предприятие „П. и.“ (***), вписано в ТРИРЮЛНЦ под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р-н С., ул. Ш. п. № **, да заплати в полза на ищцата сумата от 25 101,60 евро (двадесет и пет хиляди сто и едно евро и шестдесет цента), представляваща обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 20.04.2026 г. – 20.10.2026 г. (от които сумата от 19 802,38 евро съставлява изискуемо вземане към датата на съдебното заседание 11.09.2026 г.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2026 г. до окончателното изплащане.

Претендират се за присъждане и сторените разноски, посочени в списък по чл.

80 от ГПК.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са: В исковата молба ищцата твърди, че между нея, в качеството й на служител, и 1 ответника, в качеството му на работодател, е съществувало трудово правоотношение по повод на сключен трудов договор № С – 42/14.02.2020 г., по силата на което работодателят й е възложил да изпълнява длъжността „о.“ в СП Дирекция „ОЕПТ“, ДП „П. и.“, с месторабота в гр. Варна. С допълнително споразумение № С – 17/10.02.2026 г. е преназначена на длъжност „заместник – директор на СП Дирекция „ОЕПТ“ в ДП „П. и.“ с месторабота в гр. Варна. Със заповед от 01.04.2026 г., министърът на транспорта и съобщенията е назначил Кристиян Богоев за генерален директор на предприятието до провеждане на конкурсна процедура. На 17.04.2026 г., е била издадена заповед № ***/**.**.**** г. на генералния директор, с която трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като същата е връчена на 20.04.2026 г., от която дата то се счита за прекратено. Намира, че уволнението е незаконосъобразно, като поддържа, че не са били налице предпоставките, предвидени в КТ. Посочва, че липсват данни относно съдържанието на договора за управление, поставените стопански цели и бизнес програма, както и относно необходимостта именно тя да бъде освободена, с цел изпълнението на такава програма. Отделно от това заявява, че тя не е служител с ръководни функции, по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, и трудовото й правоотношение не може да бъде прекратено по този ред. Посочва още, че не е осъществявала ръководни функции в организационната структура на предприятието, като излага доводи в тази насока. Твърди, че след преназначаването й на нова длъжност, тя е продължила да изпълнява старите си задължения.

Единствената промяна се състояла в това, че подпомагала директора на СП Дирекция „ОЕПТ“ във връзка с координирането и организацията на дейностите в пристанищните терминали, изразяващи се в изготвяне на предложения за условията за предоставяне на пристанищни услуги и правила за работа на пристанищни терминали, съвместно участие с директора в преговори с контрагенти и подготовка на договори, изпълнение на процедури по разширяване на обхвата на извършваните дейности в терминалите, както и изпълнение на конкретни организационни и комуникационно – координационни задачи, поставени от прекия ръководител. Сочи, че функциите й са били изпълнителски, като тя няма пряко подчинени служители. Твърди, че ръководни функции не са й възложени и с подзаконов нормативен акт. В тази насока, излага че е и предвиденото в длъжностната характеристика на длъжността, която е изпълнявала. Счита, че липсва установена причинно – следствена връзка между уволнението и реализирането на конкретна управленска програма. Намира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за немотивирана, като по този начин счита, че е нарушено правото й на защита. Заявява, че уволнението е извършено два месеца след назначаването й на новата длъжност, като не са изследвани релевантни за извършването на правилна преценка обстоятелства. Сочи, че е получавала допълнително възнаграждение на всеки три месеца в размер до 50 % от основната месечна работна заплата. Намира, че това възнаграждение е с постоянен характер, като винаги й е било заплащано в максимален размер и на всеки три месеца. Смята, че следва да бъде възстановена на изпълняваната от нея длъжност. Твърди, че е останала без работа вследствие на уволнението. Последното брутно трудово възнаграждение, получено от нея за месец март 2026 г., сочи че е било в размер на 4183,60 евро. Тази сума излага, че включва всички плащания към нея, които са с постоянен характер по смисъла на КТ и не включва сумата от 372,12 евро, която представлява възнаграждение, дължимо за участие в комисия, което има инцидентен характер. Смята, че има право да получи обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения или общо 25 101,60 евро, представляващо дължимо обезщетение за оставане без работа за периода от 20.04.2026 г. до 20.10.2026 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Моли да бъдат уважени предявените от нея срещу ответника искове, а именно:

-за признаването за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със заповед № *-**/**.**.**** г. на генералния директор на ДП „П. и.“;

-да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „заместник 2

– директор на СП Дирекция „ОЕПТ“ в ДП „П. и.“ и

-да бъде осъден ответникът да й заплати сума в размер на 25 101,60 евро, представляваща обезщетение за времето, в което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.04.2026 г. до 20.10.2026 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира и сторените разноски.

Ответникът Държавно предприятие „П. и.“ (***), вписано в ТРИРЮЛНЦ под ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р-н С., ул. Ш. п. № **, редовно уведомен в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Посочва, че неправилно е изчислен размерът на претендираното обезщетение, тъй като при неговото формиране е включено възнаграждение, което има непостоянен характер – така нареченото „ДМС“. Посочва, че същото представлява непостоянно трудово възнаграждение. То представлява възможност, а не задължение за работодателя. Поради тази причина, счита, че ако уволнението бъде признато за незаконно, обезщетението следва да бъде определено в размер на 15 246 евро. В този размер са включени възнагражденията с постоянен характер – основно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в общ размер на 2 541 евро. Счита, че не са необходими специални знания за изчисляване на брутното трудово възнаграждение, а оттук и на обезщетението. Посочва, че приложението на чл. 5 от договора за възлагане на управлението свидетелства за обвързаността на възнаграждението на генералния директор с постигнатото изпълнение на икономически показатели и критерии. Те представляват конкретни управленски цели и задачи, свързани с изпълнението на договора за управление, което обосновава необходимостта от формиране на управленски екип от страна на новия ръководител. Поддържа, че договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение. Излага, че не съществува норма, която да предвижда изключване на специалното основание по чл. 328, ал. 2 КТ за ръководители, чиито договор за управление е в зависимост от настъпване на определено условие, например до провеждане на конкурс за нов генерален директор. Оспорва твърдението, че постановената заповед е немотивирана. Поддържа, че ищцата е била част от ръководството на предприятието и на него са били възложени управленски функции. Видно от предмета на дейност на ***, регламентиран в чл. 115м, ал. 1 ЗМПВВППРБ, предприятието осъществява дейности с изключителна обществена и стопанска значимост, свързани с изграждането, управлението, поддържането и експлоатацията на пристанищната инфраструктура, осигуряването на достъп до пристанищата, предоставянето на пристанищни услуги, навигационното осигуряване и управлението на държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт. В изпълнение на тези законово възложени функции, в организационната структура на предприятието е създадена Дирекция „ОЕПТ“, чиито правомощия са нормативно определени в чл. 33в от Правилника за устройството, функциите и дейността на ***, от които е видно, че на дирекцията са възложени дейности по организиране, координиране, контрол и управление на предоставянето на пристанищните услуги, подготовката и изпълнението на договори, контрола върху тяхното изпълнение, планирането и реализирането на дейността на пристанищните терминали, както и участието в процедури по възлагане на обществени поръчки. Излага, че подпомагането на директора представлява участие в осъществяването на управленската дейност на дирекцията. При отсъствието на директора, неговият заместник упражнява управленските му правомощия. На пряко подчинение на ищцата са били шестима ръководители на пристанищни терминали, което е самостоятелен белег за ръководния характер на длъжността. Посочва, че целта на работодателя е била да сформира нов екип за постигане на показателите и критериите, заложени в договора за възлагане на управлението.

3

Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените разноски.

В с.з., страните поддържат становищата си, изложени в исковата молба и в отговора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива.

В производството, ищцовата страна носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника са се намирали във валидни трудови правоотношения, че трудовия договор е прекратен на посоченото основание, а от своя страна ответникът, следва да установи, предвид доказателствената тежест, която носи: - спазването на предвидените от закона изисквания за извършеното прекратяване на съществувалото между страните по делото трудово правоотношение в ответното предприятие и прекратяването му с горецитираната заповед ; -че трудовото правоотношение е било прекратено, от посочената дата на основание чл. 328 ал. 2 КТ, т.е. законосъобразността на предприетите от него действия по уволнение на ищеца.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл.