Решение № 440 от 08.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Стара Загора, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530103443 по описа за 2025 година

Делото е образувано по обективно и субективно съединени искове от Ц. Б. С. против „Изи Асет мениджмънт“ АД, гр.София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр. София с правна квалификация чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК. Моли да бъде прогласен за нищожен Договор за паричен заем № 5305714 от 12.12.2024г., сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата обективирана в чл. 4 на договора. Моли да бъде прогласен за нищожен и Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 5305714 от 12.12.2024г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор. Молят да бъде прекратено настоящото производство, тъй като предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им или съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Молят да им бъдат заплатени направените от тях разноски и правят възражение за претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор, като оспорват като недопустими предявените искове, 1 а по същество намират същите за неоснователни и недоказани и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендират за направените разноски по делото и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В исковата си молба ищецът твърди, че бил страна по Договор за паричен заем № *****г. сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД.

Съгласно Договор за паричен заем №*****г. получил заемната сума от 400 лева, и общо дължима сума с лихва 433.44 лева, при срок на кредита 16 вноски, при ГПР: 64.62% и ГЛП: 50 %

Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключил с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № *****г., с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението, което следвало да заплати за поръчител бил в общ размер на 174.56 лева.

Счита, че Договор за паричен заем №*****г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № *****г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт “ АД, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита, че така сключения Договор за паричен заем № *****г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага следните съображения:

На първо място, Договор за паричен заем № *****г. сключен с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочила, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем №*****г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 2 договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото било включено в ГПР, изобщо ищецът нямал никаква информация, какво точно било включено в процента на ГПР, дали само лихвата, дали лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени.

Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № *****г. поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било ясно как точно се съдържала и как била изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъдела спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да било посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлявал ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с 3 договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство бил въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не можел да бъде сключен. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите били свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД бил "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато била процесната. Следвало да се посочи, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговорило възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водило до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока била и практиката на съдилищата в страната, включително и Районен съд Пловдив: Решение № 261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд - Пловдив, Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759 / 2020 г. на V състав на Районен съд - Пловдив, Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд Пловдив.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска 4 практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната:

Решение № 260925 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 575 / 2021 г. на VII състав на Окръжен съд Пловдив, Решение № 261152 от 12.04.2021 г. по гр. д. № 5608 / 2020 г. на XIV състав на Районен съд - Пловдив, Решение № 261553 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 14757 / 2019 г. на IX състав на Районен съд - Пловдив, Решение № 262008 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 15249 / 2020 г. на XTX състав на Районен съд - Пловдив, Решение № 261692 от 15.12.2020 г. по гр. д.